„Днес децата на Украйна загиват и за нашата свобода”, заяви доц. д-р Александсър Йорданов, който бе модератор на научна конференция, посветена на перспективите пред интеграцията в НАТО и ЕС на държавите от Западните Балкани и Черноморския регион.
Експредседателят на парламента подчерта, че е необходима раздяла с илюзиите, че други държави извън Алианса могат да гарантират сигурността в тези региони.
Той призова аудиторията на форума да почете загиналите в Донецк с минута мълчание и припомни, че Атлантическият съвет на България, организатор на конференцията, е приел декларация за провеждането на гражданска инициатива за безусловна подкрепа на Македония в НАТО, като счита, че югозападната ни съседка е изпълнила критериите на атлантизма.
Друг основен акцент бе и присъединяването на Украйна.
В конференцията участваха посланиците на Украйна, Македония, Грузия, Косово, Молдова, доц. д-р Евхен Магда (Украйна), бившият премиер Филип Димитров, ексминистърът на отбраната Велизар Шаламанов, о.з. генерал майор Съби Събев, доц. д-р Дилян Николчев, проф. д-р Лазар Копринаров, доц. д-р Момчил Дойчев и др.
„Въпреки че през 2008 г. надеждите ни бяха попарени,82% македонци днес са за членството ни в НАТО подчерта посланикът на Македония Марян Гьорчев. Той припомни, че югозападната ни съседка в знак на съпричасност към евроатлантическите ценности прие 306 хил. бежанци от територията на Косово по времето, когато подобни хуманитарни акции не са се радвали на широк отзив в Европа. „Тогава похарчихме над 200 млн. дойче марки, което за нас нямаше значение, тъй като отразяваше нашата готовност да се присъединим към пълноправните страни членки. От тогава досега Македония има приети 18 плана за взаимодействие с НАТО. Участвахме в мисиите в Афганистан, Ирак, Босна и Херцеговина. До 2008 г. 2% от нашия БВП отиваше за техника, учения и покриване на натовските стандарти”, 
заяви посланикът на Македония.
Според него през 2008 г., когато съседите ни почти прекрачват прага на НАТО и всичко е договорено, че ще бъдат приети с Хърватия и Албания, за което американският президент Джордж Буш Младши лобира в Атина, Гърция налага вето, противопоставяйки се на волята на останалите партньори в Алианса.
„От тогава досега имаше ретроградни процеси, възникнаха много политически противоречия, но те бяха преодолени с последното допитване до гражданите, в което македонците изразиха категоричната си подкрепа за евроатлантическите ценности”, изтъкна още той.
На конференцията Украйна беше представена от посланика Микола Балтажи и известния украински политолог Евхен Магда. Акцентът и на двата доклада подчерта, че присъединяването към НАТО е основен приоритет на Украйна.
Според последното проучване 62% от украинците подкрепят влизането на родината им в Алианса.
Тази подкрепа е нараснала значително след събитията на Майдана през 2013 г. и особено след анексията на Крим от Русия през март 2014 г. и последвалата руска агресия в Донбас.
„Пътят към НАТО няма да бъде лесен и въпросът не е в това, дали Киев ще покрие необходимите стандарти, проблемът е как ще се държи Москва, която всячески противодейства на разширяването на Алианса на Изток”, изтъкна в експозето си Евхен Магда.
Според него два момента са смъртоносни за Русия: успешна и реформирана Украйна и Украйна, интегрирана в евроатлантическите структури. Кремъл ще разгърне целия си арсенал (политически, икономически, енергийни, информационни, корупция на най-високо политическо ниво), за да отблъсне Европа от Украйна и украинското общество от Европа. Ако хибридните заплахи се окажат безуспешни, Магда не изключи вероятността при сегашното руско ръководство да бъдат предприети и широкомащабни военни действия, т.е. реална война срещу Украйна.
Д-р Евген Магда посочи данни за експедитивната милитаризация на Крим. Спрямо 2014 г. там се концентрира многократно по-голям военнотехнически потенциал, включително стратегически бомбардировачи ТУ-22М и крилатите ракети „Калибър”. Първите могат да носят атомно оръжие, а в радиуса на действие на вторите (2000 км) се намират цяла Източна Европа и Балканите.
Опасения от руска инвазия на територията на Украйна изразиха и генерал-майор Съби Събев и проф. Лазар Копринаров. Техните доклади съдържаха конкретни 
препоръки за покриване на параметрите, необходими на страните, кандидати за членки на НАТО.
„НАТО и Европа се преливат и е ясно, че е немислимо да бъдеш част от Европа, без да си част от Западния свят
Е, има няколко държави в Европа, които са членки на НАТО, ама те са толкова обвъзрани с Алинаса, че все едно, че са. Те не са членки поради исторически причини много назад във времето, от които не е валидна нито една за държавите, които сега се домогват до участие в Западния свят”, каза експремиерът Филип Димитров.
Участниците се обединиха около мнението, че санкциите против Русия трябва да продължат, а Украйна да бъде насърчавана да покрие възможно най-скоро стандартите на НАТО в различни сфери, за да се присъедини към Алианса и ЕС по модела на България.
