– Г-н Тошев, какви предложения бяха внесени преди второ четене на Бюджет `2017 в частта му за отбрана?
– Това са предложения от парламентарните групи и на БСП, и на ДПС за увеличаване двойно на средствата в бюджета за отбрана за личен състав, за осигуровки, за набиране на нови военнослужещи и за компенсации за излизащите от системата, които аз, като офицер от армията, с удоволствие бих подкрепил в частта им и за Въоръжените сили, и за МО. Защото ще спомогнат за решаване на основните им проблеми, за подобряване на условията за работа на военнослужещите в поделенията, за повишаване на бойната готовност на армията чрез провеждане на повече реални учения с войски на терен. Тези предложения дават основание да се мисли, че по-бързо може да се реши казусът с кадровия некомплект, с недостига на служещи в армията. Но като политик за огромно съжаление го казвам, едва ли има адекватен отговор откъде ще вземем тези допълнителни пари, защото не се посочват реални източници за това освен на базата на по-голяма събираемост в приходната част на бюджета. Но за първи път от години насам имаме доста голямо увеличение на приходната част, основано на стабилизиране на икономиката и по-голяма събираемост. Но също така тези 113 млн. лв. в повече за отбрана и сега предизвикват недоволство в други недофинансирани сфери като МВР.
– Само че от напластени проблеми в отбраната нещата са „опрели до кокал“…
– Така е, не бива да се противопоставят отделните сфери. И не бива да гледаме „в канчето на другия”, и да не противопоставяме една професионална гилдия на друга. Но има нещо принципно и аз ще говоря само за армията. Заявихме твърдо, че увеличението в заплащането наистина не бива да е „на калпак”. Надявам се министър Каракачанов да удържи заявената си позиция и да го осъществи. Нямам, разбира се, нищо против хората, служещи в щабовете. Но повече хора ни липсват и трябват да работят на полето, както се казва, на терен. И за тях трябва да търсим стимули. А чрез вестника бих помолил командирите по места да подходят малко „по-командирски” и по-агресивно в набирането на хора и в предложенията, които правят за преразпределение на средствата, за да може да се наберат такива кандидати за служба в армията.
– За какво ги призовавате всъщност?
– От разговорите в лични и официални срещи с началника на отбраната ген. Боцев, с министър Каракачанов и заместниците му г-н Запрянов и г-н Величков съм убеден, че те са готови да разгледат правата на командирите и да им се предоставят повече възможности на местно ниво да решават проблеми, свързани и с некомплекта, които сега се прехвърлят на бюрократично ниво в по-горен щаб. Т.е. да ги решават и с висшестоящите началници, но и с местната власт. Защото с кмета и общинския съвет командирът може да осигури определени социални стимули, необезпечени по някаква причина от бюджета, като облекчени условия за постъпване на децата на военнослужещите в детски градини и училища, жилища. И това не е малко. Защото, ако предложиш на военнослужещите облекчени условия за наем или за закупуване на жилище и други стимули, с отпадането на част от режийните заплащането реално се увеличава. В натовските армии това е масова практика. Дори в Турция, в Гърция, да не говорим за армиите в Германия и САЩ то е по-притегателно условие за встъпването в армията дори и от заплащането на военнослужещите.
– Зам.-министър Запрянов акцентира преди дни точно върху социалния елемент като възможности за закупуване на жилища от военнослужещите например.
– Като депутат, който участва в обсъждането на девети държавен бюджет, заявявам, че по отношение на проблемите на армията има единодушие и не само в НС. И в трите правителства на г-н Борисов има разбиране. И за модернизацията са заделени толкова много целеви средства в тригодишната прогнозна бюджетна рамка. Освен че се увеличи през годините БВП, но и бюджетът за ВС нараства със същите темпове. Заради абсолютната стойност реалните заделени средства са повече – в бюджета със 113 млн. лв. плюс целевите 230 млн. в МС за инвестиционните проекти за модернизация. И тогава процентът на отбранителния бюджет достига 1,5–1,6% от БВП. Да, има няколко армии, които заделят по 2%, каквато е на САЩ или воюващата армия на Израел, но трябва да постигнем и икономика с 5–6% растеж. И да не забравяме, че в бюджетите на тези армии влизат и пенсиите на военнослужещите. Еквилибристиката с числата обаче не помага на редника, сержанта и офицера. А нашата задача в Комисията по отбрана и в парламента като цяло е да помогнем точно на тези хора, които работят днес в тревожна и неблагоприятна обстановка на сигурност.
– Говорите за геополитическата ситуация?
– Да, заблуждаваме се и се приспиваме от факта, че над 70 г. в Европа нямаме война. Не като „ястреб” и не параноично, но като мъж, дълго служил в армията, а после като парламентарист, занимавал се с проблемите на отбраната, казвам, че може и да не се стреляме тук, но заради кризите, които заобикалят Европа, тя дава изключително много жертви. Извън терористичните атаки – от Сарафово до Лондон. И доказаните манипулации от хибридната война – от манипулациите на избори, до атаки на банки и икономики, говорят, че сме в застрашена среда. Нека си дадем сметка и реалистично и отговорно да погледнем на проблемите на ЕС, които не са само вътрешни. Защото най-мощната икономика на света с най-големия пазар няма да бъде оставен на мира в световното икономическо стопанство, в което се търсят ниши и печалби. И като стар радетел на идеята за обща европейска отбрана се радвам на започналия разговор по нея. Ама, казват, не можело ЕС да има обща армия, ами и НАТО дефакто няма своя… Защото натовският войник е войник на нечия национална армия. Но трябва да гледаме в посоката на европейската отбрана, защото проблемите на НАТО и на Европа имат и неприпокриване и за тях нито има бързи решения, нито някой ще ни помогне. Трябва да намерим решението, защото поколенията няма да ни простят да не опазим Европа.
– Това как реално се проектира върху Българската армия?
– Възложихме й нови отговорности по охрана на границата в мирно време и в антитерористичната дейност и ги подплатихме финансово. Дадохме им и морално основание да се гордеят, че са български войници заради това. България например повече няма да има подводни морски сили. И когато ги закрихме, моят приятел и колега Пламен Манушев, тогава командващ военния ни флот, със сълзи на очи завърза за брега последната българска плаваща подводница. Напомням го, защото и тогава казвах, че нещо, което сме изпуснали и сме го закрили, няма как да го върнем на живот отново…
– А военните нямат право на илюзията за вечния мир…
– Това е интересна теза и въпрос по темата трябва да имат кандидатстващите в армията – за отношението им към мира и войната и към проблемите, свързани със средата за сигурност.
– Какво реално се случва с проектите за модернизация на армията?
– Надявам се скоростно проектът за бойна машина за СВ преди Коледа да влезе в МС, като едва ли ще успее да влезе и в НС. А пътят на този проект ще е ясен, защото за него имаме консенсус. И не изключвам дори бойната машина за пехотата да изпревари другите два проекта и заради новите натоварености, които сега имат Сухопътните войски. Ние имаме готовност за това и макар такава машина да не се усвоява за времето, необходимо за новия изтребител, все пак трябва да се изучат не само кормуването й и стрелбата, но и работата със свързочната й техника, другите й форми на бойна поддръжка. Но и за този проект се иска време, защото 200 бойни машини никой не предлага накуп, произведени в света. А има интересни предложения и ще изберем бързо най-доброто за съвместното им производство. По-сериозен е въпросът с новия тип боен самолет. И разчитам министър Каракачанов да си удържи на думата да придвижи проекта, като очаквам през пролетта, максимум през лятото, да подпишем договор заради опита ни по искане на оферти и по тяхната оценка. Дълбоко съм огорчен от атаки срещу процедурата по превъоръжаване на ВМС с нов патрулен кораб… Нека да не си пречим, защото преченето на едно не помага на другото, защото ВМС, СВ и ВВС са едно цяло. И дано след година да са се задвижили проектите за модернизация и на трите вида ВС. Защото средства са заделени и ги има. И преди празниците нека сме оптимисти за състоянието на отбраната ни и за хората в нея за следващата година.
