Мост като този, който изградихме при Батулия, се устройва за около 20–24 мин, като зависи от големината на препятствието. Това казва сержант Борислав Аврамов, който е командир на отделение механизирани мостове в инженерно-мостовата рота за обща поддръжка към 54-ти инженерен батальон в Белене. А в случая с Батулия преди няколко години реката беше отнесла подпорите на основния мост. Наложи се цялостна реставрация на съоръжението, казва сержант Аврамов. Докато вървяло възстановяването, половината село било откъснато от света. Затова сержантът и хората му устроили временен железен мост и си го прибрали чак миналата година, когато постоянният бил изграден отново.
Сержантът постъпва в поделението в Белене през 1998 г. като кадрови войник. Първоначално служи в позиционна рота като лаборант на войскова филтровъчна станция (ВФС). След това съм бил екскаваторчик. Преминава обучение в първи и втори сержантски модул. Бил е командир на отделение на ВФС, както и на мостостроително отделение. От 2012 г. е командир на отделение механизирани мостове.
Признава, че военната професия и конкретно неговата специалност, го привлича с възможността да помага на хората в беда – при бедствия и аварии. Радва го и благодарността на населението, след като той и колегите му са изпълнили добре своите професионални задачи. Както в случая с моста при Батулия.
Спомня си и друга подобна ситуация, когато през 2005 г. само бързата намеса на военнослужещите помага на населението от наводнения район на Елин Пелин и околните села да се върнат към живота и да преодолеят последствията от гнева на стихията. „Пораженията от наводнението бяха големи. Изграждахме диги, пътища, обходни маршрути”, разказва сержантът. Запомнил е не само трудностите на спасителната операция, но и благодарността на местните хора.
В три мисии зад граница е участвал сержант Аврамов – в инженерен взвод в Босна и Херцеговина, в Афганистан като шофьор и в Косово – също в инженерна мисия. Убеден е, че международният опит помага на българските воини да работят с колегите си от технологично по-напредналите армии, както и да се запознаят с по-модерното им оборудване.
Военнослужещият трябва да притежава спокойствие и упоритост, да е гъвкав в изпълнението на задачите, споделя опита си от живота в армията сержантът. Според него само така може да бъде намерено решение на всяка ситуация.
Живее в Свищов със съпругата и детето си. В свободното си време семейството пътешества до исторически места.
Всичко по техниката ни е от 50 кг нагоре
Техниката ни е тежка, при авария на пътя сме сменяли гуми, двигатели сме поправяли, всичко е от 50 кг нагоре, не е за сам човек, обяснява редник трети клас Асен Асенов. Той е шофьор във взвод инженерни машини в понтонно-мостова инженерна рота на 54-ти инженерен батальон в Белене. Но лесно няма никъде, добавя философски.
На кадрова служба е от 2001 г. Преди това в продължение на година е бил наборен войник – три месеца в поделение на ВВС в Балчик и 9 месеца, пак в авиацията, в Долна Митрополия като шофьор в авторота.
А как е избрал военната професия? Реших да опитам и… така минаха вече 16–17 години, споделя редникът. И допълва: „Първо, районът тук ни е такъв, че нямаме голям избор на работа. Втората причина е, че още отначало службата ми хареса”. Допада му да бъде в строя. Службата не му тежи. С колегите се разбираме, всеки си изпълнява задълженията, заявява редник Асенов.
Кара МАЗ-537, колесен, танков влекач, до 68 т. Това, че техниката е „на възраст”, не го плаши. По думите му машините, макар морално остарели и с голям разход, не са толкова амортизирани като цяло, защото не са на много километри и още имат ресурс.
Бил е на мисия през 2004 г. в база „Бутмир” в Босна и Херцеговина. Видяхме другите нации как подхождат към работата, което е полезен опит за нас, казва редникът.
Със съпругата му имат две деца. В свободното време, доколкото го има, редникът хваща пушка и тръгва на лов. Наесен с колегите си от ловната дружинка преследват прелетен дивеч – пъдпъдък, гургулици, а след това идва ред на свинския лов. Има слука, не можем да се оплачем, има какво да сложим на трапезата, споделя с усмивка редникът. Убеден е, че и в лова, и в службата най-важното е търпението. Тогава и резултатите са най-добри.
Трудолюбие и устрем по пътя към целта
Най-важното за човека в армията е да служи устремено, да се стреми да постига целите си с трудолюбие, да бъде честен, да си изпълнява задълженията. Това споделя редник трети клас Ивайло Кунов. Той е шофьор в катерно отделение на първи плавателен мост в понтонната рота на в. ф. 28880 в Белене.
Редник Кунов е един от първите кадрови войници в поделението. В строя е от 1999 г. Преди това е изкарал и наборна служба – в София, в щаба на Първа армия.
Доволен съм от това, което правя, и се радвам много, че съм в Българската армия, казва редникът. Тук се чувствам спокоен както за себе си, така и за моето семейство, осигурен съм доста добре, допълва той.
Не крие, че службата в инженерното формирование в Белене му е увлекателна и интересна. „Изпълняваме както животоспасяващи мисии, така и други дейности – например правим паромни преправи по Дунава. Също така помагаме на населението, на доста предприятия. Действаме при земетресения, наводнения, като това в Мизия преди три години, когато помагахме на хората там”, казва боецът.
Като шофьор с камиона си тегли катера, който се използва в дейности по гражданската защита – например при изваждането от Дунав на потънали хора, животни, предмети.
Работата му притежава своите тънкости. „Има разни маневри, които поставят катера в положение, готово за реагиране”, споделя боецът. Но допълва, че с колегите му не са попадали в рискови ситуации, всичко е било под контрол, защото и шофьорът, и хората на катера знаят кога какво да правят.
Със съпругата си имат две деца – близначки. Доволен съм от всичко, което имам, казва бащата. Той е от Белене и, както мнозина свои колеги от района, в свободното си време се отдава на лов и риболов.
С въдицата е хващал 14-килограмов амур и 30-килограмов сом. Но предпочита лова, защото преследването на дивеча из поля и гори му действа по-релаксиращо. И го зарежда с нови сили за изпитанията на делника.
