Група страни членки на НАТО обмислят по-остър отговор на действията на подкрепяни от различни държави компютърни хакери. Сред вариантите за ответни действия е използването на кибератаки за срив на вражеските мрежи, съобщават официални представители.
САЩ, Великобритания, Германия, Норвегия, Испания, Дания и Холандия разработват общи принципи за воденето на кибервойна, от които да се ръководят техните въоръжени сили при вземането на решение в какви случаи е оправдано използването на кибератаки. Целта на страните е да постигнат споразумение към началото на 2019 година.
Доктрината може да промени подхода на НАТО от отбранителен към конфронтационен спрямо хакерите, които според някои официални представители работят за Русия, Китай и Северна Корея, опитвайки се да подкопаят западни правителства и да откраднат технологии.
„Приемането, че компютрите, също като самолетите и корабите, имат нападателни възможности, е промяна в нагласата (на НАТО)“, заяви Майкъл Уидмън, капитан 2-ри ранг от флота на САЩ, в центъра за киберотбрана на НАТО в Естония, който координира разработването на доктрина за кибервойна.
Вашингтон вече разполага с кибероръжия, като например компютърни кодове, които могат да сринат сайтове или да блокират информационни системи. През 2011 г. САЩ обявиха, че ще отговорят на враждебни кибернетични действия.
Смята се, че САЩ и може би Израел са стояли зад компютърния вирус „Стъкснет“, който през 2010 г. унищожи ядрени центрофуги в Иран. Нито една от страните не е потвърдила това.
Някои съюзници от НАТО смятат, че изваждането от строя на вражеска електроцентрала чрез кибератака може да бъде по-ефективно от въздушни удари.
„Трябва да осъществя определена мисия и разполагам с въздушна подкрепа и киберподкрепа. Кое пасва по-добре на ефекта, който искам да постигна?“, каза Уидмън.
През 2014 г. 29-членният Алианс призна киберпространството като област на военни действия, редом с водените по суша, въздух и море, но досега не беше изяснил подробно какво следва от това.
Въпросът за използването на зловреден софтуер е чувствителен в Европа, защото демократични правителства не искат да бъдат виждани да използват същите тактики като авторитарни режими. Командири и експерти се фокусират върху защитата на собствените мрежи и блокирането на опити за зловредно манипулиране на данни.
Високопоставени балтийски и британски служители от силите за сигурност заявяват, че разполагат с разузнавателни данни, които показват упорити опити на руски хакери да прекъснат европейски енергийни и телекомуникационни мрежи, комбинирани с кампании за дезинформация в интернет. Те смятат, че Русия се опитва да разруши единството на западните страни относно икономическите санкции, които й бяха наложени заради анексирането на полуостров Крим през 2014 г. и за подкрепата й за сепаратистите в Източна Украйна.
„Те (руснаците) се опитват да атакуват единството на НАТО“, каза високопоставен британски служител на силите за сигурност, който заяви, че във виртуалният свят балансът между войната и мира започва да се размива.
Естонско „киберкомандване“
САЩ, Великобритания, Холандия, Германия и Франция имат „киберкомандвания“ – специализирани щабове за борба с кибершпионажа и хакерски атаки срещу важни инфраструктури.
Естония, която преди десетилетие беше засегната от една от първите мащабни кибератаки в света, цели да създаде киберкомандване следващата година, което да бъде напълно готово за действие до 2020 г., като притежава нападателни кибероръжия.
„В киберпространството не можете само да се защитавате“, заяви Ерки Кодар, който отговаря за киберполитиката в естонското министерство на отбраната.
По цял свят тази година хакери разстроиха в безпрецедентен мащаб работата на мултинационални компании, пристанища и обществени услуги, което привлече вниманието на общественото мнение към проблема.
Тази седмица НАТО извърши най-голямото военно киберучение в историята си на военна база в Южна Естония. Беше тествана защитата на 25 страни от НАТО срещу фиктивна хакерска група, ползваща се с държавна подкрепа, която се опитва да проникне в мрежите за въздушна отбрана и комуникация на НАТО.
„Фиктивните сценарии се базират на реални заплахи“, заяви естонският подполковник Андерс Кууск, ръководил учението.
Командването на НАТО няма да разработва кибероръжия, но миналия месец министрите на отбраната на страните членки се споразумяха, че натовските командири могат да поискат от страните членки разрешение да използват техните кибероръжия при необходимост.
Източник: БТА
