За времето на съществуване на лагера в него са приети 32 групи военнопленници с обща численост 329 души. В този брой не влизат летците, които попадат в партизански отряди в България, Сърбия и Гърция. В лагера са концентрирани основно оцелелите екипажи на свалени бомбардировачи както над България, така и в окупираните от нея територии в Гърция и Югославия – общо 120 самолета заедно с изтребителите от ескорта. Някои от самолетите са свалени от български и немски пилоти, други са засегнати от ПВО на румънска територия (нефтените рафинерии край Плоещ), технически неизправности и др.
По правило екипажите на засегнатите самолети правят всичко възможно да излязат извън пределите на Румъния и се стремят към територията на неутрална Турция, но не всички успяват.
Отделно в тези 120 самолета са намерените тела на 180 загинали летци, от които е установена самоличността и са погребани 36 души. В 6 от случаите самолетите дотолкова са изгорели, че не е било възможно да се установи броят на загиналите в тях.
Военнопленническият лагер е подчинен на коменданта на Шуменския гарнизон, който назначава комендант на лагера – офицери или кандидат-подофицери, назначавани за по два месеца. Първи комендант на лагера е фелдфебел-школник Георги Георгиев от 5-и дивизионен артилерийски полк.
През 1944 г. от три импровизирани летища на територията на бивша Югославия, в частност в Сърбия, е проведена Операция „Фал”, или още и Операция „Въздушен мост”. Тя има за цел спасяване на около 700 англо-американски летци, чиито самолети са свалени от зенитната артилерия или военновъздушните сили на противника основно над Румъния. Летците отначало са спасени от четниците на Дража Михайлович, след което западните съюзници влизат във връзка със сръбските националисти. Операция „Фал” е най-голямата и успешна спасителна акция на съюзниците в тила на Оста през Втората световна война.
