Грузия не нито член, нито дори кандидат-член на Европейския съюз, географите спорят дали тя въобще е в Европа, но това не пречи флагът на ЕС да се развява гордо пред парламента на тази кавказка република. В това съм се уверил лично преди години, когато сградата на законодателния орган беше в столицата Тбилиси, така е и сега, когато по приумица на бившия президент Саакашвили депутатите бяха преместени в гр. Кутаиси. Грузия е пример за притегателната сила на евроинтеграционната идея в някои бивши съветски републики. През миналата седмица имаше пореден повод за премерване на влиянието на Брюксел върху шестте държави от т.нар. Източно партньорство на ЕС – Украйна, Грузия, Молдова, Беларус, Армения и Азербайджан. На среща на високо равнище се събраха лидерите на тези шест страни и колегите им от 28-те държави в Евросъюза.
Инициативата „Източното партньорство на ЕС“
възникна през 2008 г. по идея на Полша и Швеция. Тя представлява географска диференциация на по-общата Политика на съседство на ЕС, в която са включени и държавите от източния и южния бряг на Средиземно море. Източното партньорство цели да насърчи демокрацията и икономическите реформи в споменатите шест бивши съветски републики, за да може ЕС да има по-стабилни, богати и предвидими съседи. На всеки две години се правят срещи на високо равнище, които отчитат докъде е стигнало партньорството и очертават плановете за бъдещето. Най-драматичната такава среща се състоя във Вилнюс в края на 2013 г., когато се очакваше четири държави – Молдова, Грузия, Украйна и Армения да подпишат споразумения за асоцииране с ЕС, но в последния момент след силен руски натиск последните две се отказаха от тази стъпка. Това струваше властта на украинския президент Янукович, който в началото на 2014 г. бе свален след масови улични демонстрации.
Източното партньорство на ЕС изначално е тълкувано от Русия като опит на Брюксел да стесни нейната зона на геополитическо влияние.
Конфронтацията между Москва и Евросъюза стана особено очевидна след стана особено очевидна след анексията на Крим през февруари–март 2014 г. и началото на сепаратисткия бунт в Източна Украйна. Волно или неволно, страните от Източното партньорство станаха ключова зона в рамките на тази конфронтация. Така още по-ясно проличаха различията в геополитическата ориентация на участниците в „шесторката“. Украйна, Грузия, а до края на 2016 г. и Молдова заеха твърда антируска позиция и активизираха усилията си за всестранно сближаване с ЕС. Беларус и Армения като членки на Евразийския икономически съюз и на доминираната от Русия военна Организация на Договора за колективна сигурност категорично отказват да участват във всякакви антируски политически акции, макар че не са признали анексията на Крим. Азербайджан заема предпазлива и балансирана позиция, като се стреми да запази добрите си контакти както с Москва, така и с ЕС и НАТО.
Описаната геополитическа динамика доведе до по-ясна диференциация в отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство. Ясно е, че едни и същи подходи и инициативи не могат да бъдат по мярка на всички – например Украйна и Грузия искат ни повече, ни по-малко от членство в Евросъюза, докато Азербайджан не смята да влиза нито в ЕС, нито в Евразийския икономически съюз. Новата формула, лансирана от Брюксел, е „партньорство според потребностите“.
В рамките на това по-ясно таргетирано партньорство на срещата в Брюксел през миналата седмица бе подписано Споразумение за всестранно и разширено партньорство между ЕС и Армения. На пръв поглед това звучи изненадващо, защото Ереван е в „руския“ лагер на източните партньори. Трябва да е ясно обаче, че споразумението с Армения се различава значително от документите за асоцииране, подписани от Молдова, Грузия и Украйна. На първо място то не предвижда създаването на зона за свободна търговия, поради което формално не противоречи на членството на Армения в Евразийския икономически съюз. Въпреки това достъпът на някои арменски стоки до европейския пазар ще бъде облекчен. Споразумението предвижда ЕС да оказва помощ (включително финансова) на Армения за укрепване на гражданското общество, борбата с корупцията, развитието на алтернативна енергетика. Най-чувствителната клауза обаче предвижда закриването на Мецаморската атомна електроцентрала, която се управлява от руската държавна компания „Интер РАО“ и дава 40% от електроенергийното производство на Армения. Единственият останал реактор в Мецамор отдавна тревожи европейците, защото е от „чернобилски“ тип, а Армения се намира в силно земетръсен район.
Интригата на срещата в Брюксел беше дали за пръв път на форум на Източното партньорство ще присъства беларуският президент Александър Лукашенко. На предишните срещи той не беше канен заради диктаторските методи на управление в страната му. Сега пък Лукашенко реши да не дойде в Брюксел, въпреки че имаше покана. Явно е преценил, че Източното партньорство не е толкова важно за Беларус, която е единствената държава от „шесторката“ без някаква форма на споразумение за сътрудничество с ЕС.
Въпреки напразните надежди на Украйна и Грузия за влизане в ЕС трябва да е ясно, че Източното партньорство не е стъпка към пълноправното членство в Евросъюза, а инициатива, която Брюксел предлага вместо такова членство. Причините, които оставят бившите съветски републики отвъд европейските порти, донякъде са вътрешни за ЕС – умора от разширяването и евроскептицизъм. Но и източните претенденти за членство също имат своите недостатъци – бедни са, нивото на корупция е високо, някой са твърде големи (Украйна), а други не контролират цялата си национална територия (Грузия, Украйна, Молдова).
Това, за което ЕС може да помогне, е постепенното превръщане на страните от Източното партньорство в нормални европейски държави с по-малко корупция и по-адекватна структура на икономиката. Следвайки тактиката на моркова и тоягата, между 2014 и 2017 г. Евросъюзът е подпомогнал реформите в страните от Източното партньорство с общо 2,8 млрд. евро. Ключово достижение за три от тях беше премахването на визите за пътуване в ЕС – през 2014 г. за Молдова, и през тази година – за Грузия и Украйна.
Срещата в Брюксел завърши с една не много конкретна декларация, в която се говори за „европейските стремления“ на държавите от Източното партньорство. Упоменава се и принципът на териториалната цялост и ненарушимост на границите, но за разочарование на украинския президент Порошенко в документа Русия не е посочена пряко като агресор спрямо Украйна. Явно ЕС се стреми да избягва идеологизацията и да води прагматична политика, която да не разпалва геополитическата конфронтация с Русия.
