Животът му е като в минно поле. Старшина Галин Чорбански, главен сержант на 54-ти инженерен батальон в Белене, е участвал във всички миисии по разчистване на територии след големите взривове в складове с боеприпаси. От Челопечене през 2008-а до Иганово през 2015-а.
Когато взривът разхвърля наоколо неизгърмелите боеприпаси и превърне района в опасна минирана зона, започва истинската сапьорна битка с експлозивната заплаха.
В този момент идва ред на най-подготвените военнослужещи, на старшина Чорбански и колегите му, от които армията, местното население и цяла България очакват бързо прочистване и обезопасяване на поразения от експлозията район.
На мисия в чужбина не съм бил, но на всичките вътрешни мисии при инцидентите със складовете с взривни вещества съм бил от първия до последния ден, споделя старшината. Там участва като изпълнител, командвайки група войници. Разчистват териториите и складовете от невзривените бойни припаси.
Напрегнатите моменти за него като командир, който отговаря за подчинените си, както и за самите войници са всекидневие. Но постепенно пред лицето на опасността, в която от действията на всеки човек зависи общия успех на мисията, се изгражда колектив.
И всичко си идва на мястото, казва старшината. Което означава бързо и безаварийно изпълнение на задачите. Напоследък за успеха на мисиите допринасят и съвременното сапьорно оборудване и екипировка, с които се „въоръжава” формированието в Белене – роботи, защитно облекло и специализирана техника.
Старшина Чорбански е в армията от 1999 г. Преди това завършва последния випуск на сержантското училище във Велико Търново. Службата му започва в Гоце 
Делчев, където изкарва три години, но в хода на реформите гоцеделчевското поделение е закрито и от 2002 г. той се мести в Белене, където служи и досега. Преминал е през всички сержантски длъжности: от командир на отделение през заместник-командир на взвод, главен сержант на рота до сегашната си позиция – главен сержант на батальон.
Смята, че позицията му, която е сравнително нова във войската, си е изградила авторитет в строя. „Длъжността на главния сержант успя да се наложи, и то най-вече от гледна точка на офицерите. Те го възприемат като един голям помощник за тях. Съответно и нашите подчинени – сержанти и войници, ни гласуват вече по-голямо доверие”, обяснява старшина Чорбански.
Той посочва, че главният сержант, примерно на рота, помага много на офицера в учебния процес и при организирането на нарядите. Главният сержант на батальон пък е в помощ на командира на батальона и се занимава предимно с организацията на учебния процес, оказва методическа помощ и контрол на занятията. „Офицерите са малко, няма кадри и се налага все повече и повече сержантите да водят занятия. А когато сержант води занятие, главният сержант осъществява контрол и помощ”, изтъква старшина Чорбански.
Същевременно войниците и сержантите се чувстват по-спокойни, когато главен сержант на рота или на батальон води или контролира дадено занятие допълва той. Защото този главен сержант е минал през всички степени – още от командир на отделение е бил заедно с войниците на занятия, участвал е с тях, и бойците го приемат като по-близък, казва старшината.
Женен е, със съпругата му, която е медицинско лице, имат дъщеря – петокласничка. Старшината е от плевенския град Искър и хобито му – риболовът, е свързано с едноименната река. Най-често улавя кефал. Въпреки че служи в Белене, риболовът в Дунава не го привлича толкова, колкото в родния му край. А за службата си има ясно правило: „Сержантът е гръбнакът на армията. На колегите главни сержанти бих казал да не се отказват, да са нахъсани. И на първо място да поставят интересите на колектива”.
Техниката прави професията по-безопасна
Така е при сапьорите – модерната техника, която през последните години навлезе в нашето формирование, прави професията ни по-безопасна и сигурна. Това споделя сержант Атанас Опрев – командир на екип за обезвреждане на невзривени бойни припаси в рота за унищожаване на невзривени бойни припаси от 54-ти инженерен батальон – Белене.
Когато действаме с техниката, се чувстваме по-защитени и по-сигурни, защото човешкият фактор е на първо място, обяснява той. Когато в даден район се издирват невзривени боеприпаси и опасността е по-голяма, винаги се праща робот или се използва друга техника и апаратура, за да бъде сведен до минимум рискът за хората, но и задачата да бъде изпълнена. Човешкият фактор е на първо място за нас, пазим живота и здравето на всеки военнослужещ, казва сержант Опрев.
По думите му техниката и оборудването, които формированието в Белене има на разположение, са много интересни и полезни. Става дума за роботи, за прибори за обезвреждане на импровизирани взривни устройства и невзривени бойни припаси, за отваряне на врати, а също тежките сапьорни костюми и друга екипировка.
Налага се воините, които работят с този модерен арсенал, много да четат и да се учат, за да го използват най-добре. Постоянно имаме учения, занятия, тренировки, заявява сержантът. Ако някой нещо не знае, колегите му помагат. Екипният принцип за сапьорите е закон.
„Като военнослужещи всеки от нас осъзнава рисковете на професията. Трудно е да командваш момчета и да ги пращаш някъде, където не знаеш каква опасност има. Но всичко се премисля и се обсъжда, като се намира най-правилният вариант да се подходи към дадена опасност”, обяснява сержант Опрев.
Той самият е участвал в множество мисии по обезвреждане на невзривени боеприпаси – и при Петолъчката, и в Иганово, и на други места. Но сапьорите действат не само след големите взривове в складове с боеприпаси. Отзовават се и на сигнали за намерени из страната патрони, снаряди, мини. „Налага се доста често да действаме – поне веднъж-два пъти месечно. Постоянно се намират такива боеприпаси и за щастие – обезвреждането им преминава без някакви по-сериозни инциденти. Но ние винаги реагираме адекватно и професионално”, казва сержантът.
В сапьорната професия е от 2008 г., когато като войник влиза в ротата за унищожаване на невзривени бойни припаси. Следват редица промени и в личен, и в професионален план. За година завършва професионалния сержантски колеж във Велико Търново и става сержант. Така вече започнах не само да изпълнявам заповеди, но и да давам такива на своите подчинени, тъй като водя екип от трима човека, обяснява сержант Опрев.
Той е от Свищов, където живее със съпругата и двете им деца – дъщеря на 14 години и син на 9.
Има си хоби – пчеларство. „Всичко е свързано с природата. Мед има, изкарваме за семейството, колкото да се поддържа хобито”, споделя сержантът.
Не го притеснява фактът, че целият район е малко откъснат от големите центрове в страната. „Вярно, градчетата са малки – и Свищов, и Белене. Но пък живоът е по-спокоен. Малко хора сме, познаваме се”, изтъква сержантът.
По думите му единственият начин да бъдат стимулирани воините да идват на служба в малките гарнизони е заплащането. Това е най-важният фактор за преживяване, за оцеляване на един човек – с труд да си изкарва парите, заявява сержант Опрев.
И е верен на девиза си: „Само напред, никога назад! Когато паднеш, трябва да се изправиш, за да продължиш напред. Животът е пълен с трудности, трябва да ги преодоляваме”.
