Фото: авторът
Първо място (800 лв.) в разделите за поезия и проза спечели студентката 4 курс във Великотърновския университет Александра Евтимова.
Втори награди (по 300 лв.) бяха присъдени за поезия на Мартин Петрушев (студент в НАТФИЗ) и на Теа Монева („Лудвиг-Максимилиан” университет в Мюнхен). За проза отличието получиха Мартин Желев от университета във Велико Търново и Стефани Ангелова от Софийски университет.
Трета награда (200 лв.) за проза завоюва Мартина Друмева – Софийски университет.
В залата на Националния студентски дом бяха поети и белетристи – Анжела Димчева, председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов”, Весела Люцканова, Хайри Хамдан, Иван Кулеков, Тодор Костадинов, Татяна Явашева, Лъчезар Лозанов и др. Присъства и Ана Лазарова – първият носител на наградата през 1915 г. Конкурсът привлече пишещи студенти от над 10 университета (от София, Велико Търново, Благоевград, Шумен, Мюнхен, Париж и Москва).
Спонсори за наградите са българи, които живеят в чужбина – Тихомир Тошев от САЩ, писателят Илко Минев от Бразилия, Катя Кремзер (Австрия), Васил Чавдаров (Франция), Мая Панайотова (Белгия), Весела Райчинова (Израел), Огнян Иванов и Бойка Драгомирецкая.
Александра Евтимова, първа награда: „Думите са малки в сравнение с въображаемото в главата ми“
На 14 г. издадох книга в софийско издателство. Дотогава не вземах насериозно писането. Никой не знаеше, че пиша. Случайно родителите ми прочетоха един разказ и ме бяха окуражили да изпратя нещата си до издателството. Започнах да усещам, че това е нещото, което най ми харесва да правя. Мога да влагам себе си и това, което ме вълнува – смъртта, която е неразделна част от живота, за липсите, но също пиша и хумористични неща. Всяко малко нещо може да ми донесе повод за вдъхновение.
Чета Хемингуей, харесват ми Джейн Остин от викторианската епоха, Достоевски, Толстой, Чехов. От българските – Георги Господинов.
Наградата е чест и отговорност. Носи очаквания – да продължавам да се развивам. Имало е моменти, в които усещам, че имам какво да кажа, но стоя пред белия лист и не зная как да започна, как да продължа. Изтривам. Думите ми се струват малки в сравнение с това, което е в главата ми. Понякога влагам идея, която другите не разбират, но в текста откриват нещо друго, за което аз не съм и предполагала. Най-важното е просто да докоснеш някого по някакъв начин…
