Нека първо върнем лентата малко назад. Преди седмица курсанти от Националния военен университет „Васил Левски” във Велико Търново се срещнаха с министъра на отбраната Красимир Каракачанов, пред когото изтупаха от прахоляка на времето два, най-общо казано, проблематични за тях въпроса: защо нямат вече парадни униформи и въпроса за осигурителния стаж. С две думи, курсантите поискаха старите си парадни униформи или нови, които да ги наподобяват, както и част от петгодишния период на обучението им да се отчита при пенсионирането като прослужено време.
Проблемите обаче също са два. И то не само в парите, които Министерството на отбраната ще трябва да похарчи за плат, шев и кройка на униформите, т.е. за обществената поръчка, а и обстоятелството, че навремето периодът от обучението на курсантите, който се е признавал за осигурителен стаж, е бил обвързан със срока на наборната служба. И съответно се е „свивал” с нея през годините – от 24 месеца на 18, 12, 9 и т.н.
Както винаги, репортерът на в. „Българска армия” напусна топлата си редакция и жертвоготовно нагази в дебелия декемврийски сняг, за да отрази за вас настроенията сред курсантите във Велико Търново.
И ако е прието благодарностите за една добре свършена работа да се поднасят в края на похвалното слово, то ние ще си позволим да разчупим малко канона, като ги поднесем още в началото. Изразяваме искрените си благодарности за съдействието на майор Иванка Георгиева, Връзки с обществеността на НВУ „Васил Левски”, и подполковник Евгени Пенчев, командир на курсантския батальон. Въпреки че и двамата бяха в платен отпуск, ни посрещнаха, както подобава във висшето учебно заведение.
Но така е да си под пагон, знаете. Когато службата зове, разни такива формалности като отпуски и прочие остават на заден план.
И така, срещаме се с подполковник Евгени Пенчев в канцеларията му, където научаваме, че курсантската униформа е наследник още на юнкерската, утвърдена с указ на Цар Борис III през 1924 г. Тя бързо става запазена марка на курсантите от военното училище някъде докъм 2000–2002 г. – вече никой не може да си спомни докога точно.
„Аз не съм бил тук, а и вече няма хора, които да кажат защо курсантите са преминали към зелената камуфлажна униформа, лично аз смятам, че това беше периодът, когато бяха закрити дивизиите и полковете”, коментира подполковник Пенчев и допълва: „Дотогава войниците имаха парадна униформа, която е идентична с тази, която носят в момента курсантите. И най-вероятно, тъй като тогава пак настъпиха кризисни години, за да не се шие специална курсантска униформа и да се дават средства, а е имало голяма складова наличност на курсантски униформи, та тогава с цел прословутите икономии преминаваме към сега съществуващата униформа.”
Подполковник Пенчев си спомня периода 2006–2007 г., когато началник на НВУ „Васил Левски” е генерал майор Георги Георгиев. Тогава се предприемат постъпки пак да бъде върната тази униформа. „Тогава все още съществуваха големи наличности на син плат в складовете в Ресен, но въпреки всичко не се намери решение и явно нямаше добра воля да се върнем към традицията”, споделя той.
Най-общо казано, курсантската униформа е синя униформа с червена фуражка. Разбира се, през различните години е варирала, като
в началото е наподобявала опълченската униформа
а през кризисния период на войните се доближава до униформите на войниците и офицерите от действащата армия.
„До 2002 г., каквато и да е била промяната в курсантската униформа, тя никога не е била точно като войнишката или офицерската. Винаги е била уникална – юнкерска, курсантска, – както и да се е наричала. Сега вече е като офицерската, което не е съвсем редно да бъде така”, смята майор Георгиева.
На страниците на бутиковото издание на Военно издателство „Български военни униформи 1879–1945” от Александър Въчков четем под цветна илюстрация: „Юнкер в зимна празнична униформа, образец 1924 г. Въведената фуражка от червен плат става характерен елемент от униформите на военноучебните заведения”.
Белите чохли и кител влизат в състава на униформата през 1936–1937 г., показва ми подполковник Пенчев и си спомня: „Тия неща бяха включително и по наше време (1985–1989 г.), само че белият кител с белият чохъл се слагаха само когато посрещахме Тодор Живков. И на производството”.
И допълва: „Курсантите в града се движеха само с парадна униформа. Нямаха право да бъдат цивилни”.
Ежедневната униформа на курсантите
днес е като на всички военнослужещи – камуфлажна
„Ние имаме много мероприятия, в които не е редно българският бъдещ офицер да бъде като войник”, споделят в един глас подполковник Пенчев и майор Георгиева.
В световната практика курсантските униформи са различни от тези на действащите офицери, всички сме гледали холивудските военни филми за Академията в Уест Пойнт и прочие, така че желанието на курсантите да възстановят традиционната си парадна униформа си е съвсем в НАТО-вските стандарти и не е израз на някаква разглезена носталгия по отминалите соц-времена.
Старите униформи са направени така, че да подчертават предимствата и скриват недостатъците на човешкото тяло – двуредова вталена кройка, подплънките на раменете правят курсанта да изглежда достолепен, високата яка държи главата изправена – все неща, които днес ще видим в американските военни колежи и академии.
Обяснявам им, че преди да се срещнем, съм потърсил снимки и изображения на курсантската униформа в интернет, където обаче не успях да открия нищо освен моряшки. „Ами няма”, отговаря подполковник Пенчев. „По времето, когато ние носехме тази униформа, беше много забранено личното снимане”.
И тогава идва голямата изненада. Подполковник Пенчев изведнъж се втурва в другата стая, където от гардероба вади собствената си оригинална курсантска куртка, която, както обяснява, е успял да купи навремето от ротния си старшина за цели тогавашни 15 лв. Една наистина крупна за ония години сума. И се възмущава: „Като излязат снимки в публичното пространство, веднага се намира някой, който започва да спори, че заснетата курсантска униформа не била по устава. Ето, моите петлици също не са по устава. Съветски са. Но тогава всеки курсант се правеше на малко по-интересен от останалите. Нашивките ми са на офицер от кавалерията, със златна сърма. Всеки искаше да бъде по-лъскав, да изпъква, но в рамките на униформата”.
