Изминалата година бе дебютна за ексцентричния милиардер Доналд Тръм като президент на САЩ. За пръв път от десетилетия насам единствената световна суперсила е ръководена от толкова некомпетентен и неподготвен за голямата политика човек. И като президент Тръмп не изневери на своя стил – ярък, груб и недиалогичен. Това бързо настрои срещу него не само повечето медии, но и голяма част от депутатите в Конгреса, които се опитват да озаптят ексцентричността на новия стопанин на Белия дом. Тръмп не успя да отмени здравната реформа на Обама, нито пък да построи обещаната стена по границата с Мексико, но се развихри на международното поле. Той набързо сложи кръст на дълго договаряните от неговите предшественици две ключови споразумения за свободна търговия на САЩ с държавите от Тихоокеанския регион и с Евросъюза и оттегли страната от друг глобален международен пакт – Парижкото споразумение за климата. В края на годината Тръмп взриви дипломатическа бомба в Близкия изток, като обяви, че САЩ ще станат първата държава в света, която ще премести своето посолство в Израел в свещения за трите монотеистични религии град Йерусалим.
Не се оправдаха обаче най-големите страхове за рязко сближаване на Тръмп с Русия. Притиснат от разследването за контакти на ключови фигури от неговия екип с Москва, новият президент бе принуден от Конгреса не просто да запази, но и да разшири санкциите срещу Русия. Тръмп така и не успя да сформира силен сплотен управленски отбор в своята администрация и се доверява преди всичко на собственото си семейство – дъщерята, зетя и синовете.
Европейските съюзници на Америка бяха стреснати от Тръмп, през май германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа вече не може да разчита на САЩ като надежден партньор. Анализатори и политици дори короноваха самата Меркел за лидер на демократичния свят – роля, която тя скромно отказва. Още повече че в края на годината канцлерката бе сполетяна от тежки вътрешнополитически проблеми. След като спечели парламентарните избори за пореден път, тя не успя да състави коалиция от първи опит и поведе тежки преговори за ново правителство с досегашните си партньори от Социалдемократическата партия. Въпреки това изминалата година затвърди икономическата и политическата доминация на Германия в Евросъюза.
Истински политически вулкан изригна през 2017 г. във Франция – другият основен мотор на евроинтеграционния проект. Там президентските избори бяха спечелени от Еманюел Макрон – млад човек със съвсем скромен политически опит, зад когото не стоеше нито една от големите традиционни партии в страната. И толкова по-зле за тези партии – на състоялия се малко по-късно парламентарен вот те бяха пометени от новосъздаденото движение на Макрон „Напред!“, трансформирано по-късно в партия „Република, напред!“. Пълновластен господар на Франция, Макрон заяви амбиции да реформира и ЕС в партньорство с Германия. Важна стъпка в тази посока е създаването на Постоянно
то структурирано сътрудничество в областта на отбраната, чрез което държавите от ЕС ще координират проектите на своите оръжейни индустрии.
Най-западният и най-източният край на Евросъюза също бяха разтърсвани отполитически драми в Испания каталунските сепаратисти организираха референдум за независимост и обявиха, че волята на народа е за скъсване с Мадрид. Централните власти обаче реагираха остро – референдумът бе обявен за незаконен, автономията на Каталуния бе временно суспендирана, насрочени бяха нови избори за местен парламент. Дотогавашният лидер на областта Карлос Пучдемон бе принуден да избяга в Белгия. Проучванията показват почти пълно изравняване на силите между привържениците на излизането и на оставането в Испания.
В Източна Европа ръкавицата на предизвикателството към Брюксел хвърлят управляващите в Унгария и Полша, които се стремят да маргинализират напълно опозицията чрез овладяване на съдебната система, медиите, централната банка, неправителствените организации и клиентелистките мрежи. След поредица от предупреждения срещу Будапеща през тази година Брюксел се бореше най-често срещу авторитарните тенденции, налагани от полските власти. Кулминацията дойде през тази седмица, след като Еврокомисията излезе с предложение до Съвета на ЕС и до Европарламента Полша да бъде лишена от право на глас при вземането на решения в Съюза.
През тази година най-сетне дойде краят на ИДИЛ – самопровъзгласилата се ислямистка държава, задържала за доста време контрола над големи части от Сирия и Ирак. Със съвместните (но не и обединени) усилия на властите на Ирак и Сирия на водената от САЩ многонационална коалиция, на Русия и Иран ислямистите бяха разгромени и вече не контролират никаква територия. Както винаги, в такива случаи избухна спор кой точно заслужава най-много лаврите на победител.
Битката за бъдещето на Сирия обаче тепърва предстои – военно присъствие в страната запазват всички ключови регионални играчи – САЩ, Русия, Турция, Иран.
Макар и разгромена в Близкия изток, „Ислямска държава“ си остава вдъхновител за множество терористи по цял свят. По отношение на кървавите атентати в Европа 2017 г. не направи изключение. През март при атака на лондонския мост „Уестминстър“ бяха убити шест човека, а малко по-късно на Лондон бридж загинаха 11. 22 души бяха убити, а над 60 ранени на 22 май при атентат по време на концерт на певицата Ариана Гранде в Манчестър. В шведската столица Стокхолм терорист с камион премаза петима души, а 15 бяха ранени. През август терорът се пренесе в Барселона, където микробус се вряза в туристическата тълпа на оживена улица, убивайки 13 човека и ранявайки над 100.
Броят на жертвите на ислямисткия терор в Европа обаче бледнее пред числата на убитите от психопати в САЩ. На 1 октомври 64-годишен американец откри стрелба от прозореца на хотелска стая в Лас Вегас, като уби 58 души и рани други над 500. Месец по-късно бивш военен разстреля 27 души в баптистка църква в Тексас.
Годината бе успешна и за двамата най-силни лидери на авторитарни държави в света. Си Цзинпин бе преизбран триумфално за нов петгодишен мандат начело на Китайската комунистическа партия, като освен това напълни Политбюро със свои лични протежета. Наблюдателите смятат, че това е краят на колективното ръководство на най-голямата партия в света и Си Цзинпин може и да не спази неписаната традиция лидерите на Китай след Дън Сяопин да остават на власт само по два мандата. В Русия Владимир Путин си остава неоспорим и несменяем национален лидер, който очаквано обяви, че ще се кандидатира за нов мандат през 2018 г.
За света на финансите 2017 може да бъде наречена година на биткойна – криптовалутата, която през януари струваше около 1000 долара, а в средата на декември почти докосна котата от 20 хиляди. Котировките на нефта също тръгнаха нагоре, но не бегом, а пълзешком. Като цяло световният икономически растеж остава стабилен – малко под 3% за годината. В обобщение – през 2017 г. светът не стана по-демократичен или по-малко опасен, но и не се случиха някакви глобални мащабни катастрофи.
