През миналата година се сбъдна мечтата на няколко поредни ръководства на ВМА „да обновят кръвта” на военната ни медицина. И формулата за обучение на военни лекари и военномедицински сестри се намери. След сключен договор между ВМА, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и МУ във Варна се обявиха и новите специалности. С дипломата младите лекари и медицински сестри ще имат гарантиран професионален хоризонт и шанс за развитие във военната ни медицина.
Военномедицинските сестри получават бакалавърска степен, но завършват и професионалния старшинския колеж към ВВМУ със звание старшина – втора степен, във ВВМУ. Лекарите също в 3-та и 4-та г. ще учат в него. Сега са само кадети, но после ще облекат и военната униформа. В училището ги знаят като военните лекари и военните медицински сестри. За уникалния шанс, който дава образованието, и за другия – да се попълни съставът на лекари и медицински сестри с военно образование и чин, разказват част от обучаваните и техният ръководител. Налага се изводът – популяризирането на обучението трябва да стане по всички канали на информация, които МО има, и веднага.
Капитан втори ранг Вълчо Атанасов*: Интересът към образованието ще нарасне
Голямо предизвикателство е да се обучават младите хора за военни медици дори и само затова, че се прави за пръв път. Те са доволни от избора си. Работим по учебния план и програми, като върви съвместна подготовка и при нас, и в МУ. Да се изучава самостоятелно е само по себе си сложно – и военната, и лекарската професия. А едновременно и двете е още по-трудно. Опитваме се да създадем максимално добри условия за това и бъдещите военни медици живеят в общежитията във Военноморското училище. От тях се иска само да учат и да вземат изпитите си. Те са зрели хора и осъзнават сериозността на професионалния си избор и отговорността си.
Всекидневието им е един нормален войскови ден за тях, както и за курсантите, изцяло избрали да служат във ВМС.
При нас бъдещите военни лекари сега изучават чисто военни дисциплини. И през първите 2 г. това ще включва и строева подготовка, стрелба с лично оръжие, физическа подготовка. Все пак ВВМУ те ще завършат като лейтенанти. От 3-тата г. започва по-разширената им военноспециална подготовка и тогава колеги от ВМА ще преподават по съответните дисциплини. А през лятото курсантите ще имат практика и стаж и в самата ВМА. Но по-голямата част от времето на бъдещите военни лекари е ангажирано в МУ. А през лятото ще наваксат при нас с военната подготовка.
Пътят на военната медицина са избрали млади хора от различни слоеве на обществото и части на страната, от семейства на различни професионални гилдии, не само на военни и на медици. Очаквам интересът към това образование да нарасне, ако се направи и достатъчно популярно. А създаде ли се интерес, за обучение ще кандидатстват все повече млади хора. Усещането, че държавата им гарантира и кариерното развитие, ще ги оставя в България.
За мен лично работата с тях е зареждаща. И по-рано като командир на курсантския батальон, и сега се занимавам както с курсанти, така и със студенти, защото при нас се обучават и много студенти. Благодарение на тези контакти човек се чувства млад, колкото и банално да звучи.
*Началник на учебен отдел на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”:
Лора Хаджиянева: Носим отговорност заради очакванията към нас
Голяма част от семейството ми са медици, но мен от малка ме привличаше военната ни история. И изведнъж „от нищото” блесна тази възможност да се учи за военен лекар, да събера професионалните си мечти „две в едно”. Може би ще специализирам лицево-челюстна хирургия.
Сега в обучението ни всичко е едновременно – изучаването на медицина, на военното дело, текущите задължения. Още в новобранския период разбрахме, че ще е много трудно и преди клетвата започнахме да излизаме от Военноморското училище, каквато практика досега не е имало, защото посещавахме лекциите си по медицина във Варна. Ние сме първият випуск и правим път в момента.
Организацията не ни е проблем, но обучението в МУ е тежкото. И благодарим много на подкрепата и на МУ, и най-вече на ВМА, но именно ВВМУ се съобрази с нас и разсрочи учебния ни материал като курсанти в началото, за да наберем скорост. Днес (на професионалния празник на ВМА) не съм се чувствала по-горда, сред тези големи имена на медицината. При срещите ни в клиниките с колегите ми сме готови да погълнем всичко от този безценен опит. Имаме срещи с ръководството на ВВМУ, което държи да ги информираме за обучението си. Ние оценяваме подкрепата. И съответно – отговорността, която носим заради очакванията към нас.
Богомил Иванов: Успехът иска дисциплина
Като дете на военни от ямболско, които служат в СВ в Сливен, съм се виждал с кариера в ар мията. Но да съм лекар е също толкова предизвикателно – заради престижа и спасяването на живот. Да се обучавам за военен лекар съчета двете ми мечти. Надявам се да бъда хирург, основна специалност във военната медицина.
В обучението ни сега е предизвикателно да съхраним, а и да доизградим себе си като характери в новата среда и да сме готови 24 часа в денонощието да отреагираме на съответна заплаха и предизвикателство. Провеждаме такива тренировки, които са и най-интересната част от всекидневието ни. Другото за мен като „военно дете” е в кръвта ми, както се казва. От малък съм свикнал с дисциплина и по-строгото изискване към нея. А дисциплиниран обуславя успеха. Това означава да си последователен, изпълнителен и отговорен.
Мен лично ме вдъхновява и героизмът на българите през войните, поставянето на Отечеството над всичко.
Професионална разлика между лекаря и военния лекар няма, но военният трябва да действа по-бързо и адекватно. Разликата е и на ниво ценности.
Бих посъветвал търсещите реализация да се възползват от уникалната възможност да успеят в живота си и да станат личности в професията на военен лекар.
Жени Лазарова: Обучението ме остави в България
Аз дойдох от Бургас. Моят дядо е служил във военно разузнаване, а на мен мечтата ми беше медицината. Всъщност обучението ни съчетава две съблазнителни неща за реализация. Самият 14-годишен договор ще ни даде сигурност в работата и така си оставам спокойно в България, ще работя, за каквото съм учила. Преди това допусках идеята да замина в Шотландия…
Още от пърия семестър в МУ имаме клинична практика. Късмет е и класата на варненския университет и добрата му база. И тъй като трудно се съчетава военното дело с медицината, упражненията ускоряват обучението.
Представям си работата на военната медицинска сестра доста по-динамична от тази в цивилната практика въпреки респекта ми към професията, където и да се случва. Трябва да сме готови да работим и в екстремни условия, да вземаме бързи решения. Бих искала да замина и в мисия.
Гергана Георгиева: Възможност за престижна работа
От Варна съм, но също живея в общежитието. Винаги съм искала да работя като медик, но малко „не ми достигна” в оценката по химия, за да уча за военен лекар. Най-труден на изпитите ми беше психотестът. Предизвикателство е и подписаното от нас в договора ни с ВМА, ВВМУ и с МУ условие да нямаме слаби оценки, да не прекъсваме учебната година или „да влачим” изпити.
Но си заслужава усилието заради сигурността, която получаваш в бъдеще. Повечето мои връстници бягат в чужбина, а ние получаваме качествено образование и шанс за престижна работа тук, в България.
