Полк. доц. д-р Георги Попов е началник на катедра по инфекциозни болести на ВМА, популярна като клиниката на проф. Камен Плочев. Полк. Попов продължава и да е началник на едната от двете клиники към нея в структурата на катедрата. През 1990-а завършва медицина, слага пагон и като военен стипендиант година е в курса по организация и тактика на военномедицинската служба, т.нар. интернатура. Оттогава професионалната му съдба на лекар се свързва с ВМА. За постоянно – от 1993-та, като се изключат 2-те години по разпределение в Божурище. Спечелва конкурс и влиза в екипа на клиниката, като взема специалност по инфекциозни, а по-късно и по вътрешни болести. Става асистент и така тръгва научната му кариера.
Защо д-р Попов избира тази специалност, когато и по думите му никой не харесва инфекциозните болести, докато учи медицина, а студентите „се целят” в хирургията, във вътрешните болести… А баща му, военен лекар, тръгнал от гранично поделение в Гоце Делчев като специалист по вътрешни болести, бил естествен модел за подражание в професионалния път на бъдещия медик. Това предвиждал и за себе си. Но тогава се обявяват повече места за специализация в инфекциозни болести и д-р Попов ги припознава като много близки до раздела на вътрешната медицина. И до ден днешен казва, че продължава да се влюбва в инфекциозните болести и че никога не е съжалявал за този избор. Защото, обяснява той днес, инфекционистите работят с пациенти в много тежко състояние с невинаги голяма надежда да оздравеят, а 98% от тях си тръгват здрави, забравили за заболяването си. Тази специалност на медицината дефинитивно излекува болните, смята д-р Попов, и те не остават с хронично заболяване.
В двете клиники на катедрата приемат много пациенти с различни видове хепатит. По инфекциозната патология на хепатита се работи все повече, появяват се нови болести, а други изчезват. Науката се развива стратегически, защото ортопедията, психиатрията и инфекциозните болести са най-важни през военно време, без тях няма военна медицина. Науката около специалността на инфекционистите е много силна, търсят се нови антибиотици и лечение. Вариолата не съществува в световен мащаб, но в тази ниша се появяват нови болести като хепатит С, Е, D, ХИВ, зика и ебола… Нишите винаги се заемат от нови заболявания, разказва д-р Попов. Природата не оставя ниша, в която човек завинаги да победи болестите, казва той. От болести, от които са загивали хора и е ставал естествен подбор на човешкия род, са се появявали други, които поддържат „равновесие“ в човешката популация… Появяват се много по-тежки и от чумата, покосила една трета от населението на Земята през XIV в. и която и днес се спотаява някъде в Китай, но не ни плаши, защото разполагаме с антибиотици. Но с оттеглянето й медиците пак очакват природата да ни изненада.
Именно в Инфекциозната клиника по времето на епидемията от ебола е приет пациент, пътувал до Мали, с типична картина на заболяването. Диагнозата е уточнена, също тежка: неврологична форма на малария.
Увеличават се и кърлежово преносимите болести
През 90-те г. на ХХ в. лаймската болест и ку-треската не ни заплашваха, разказва д-р Попов. В края на този период първо в научната литература в САЩ, а после и в Европа започва да се пише за тях. Лаймската болест засяга значителен брой хора и у нас, отключва и хипохондрията, а се налагат няколко тежки антибиотични курса, дори до 10, без да се гарантира успех. Тези две заболявания не влизат в нишата на чумата, но природата избира различен път за поддържане на равновесието на човешката популация. За радост продължителността на живота расте и човекът се справя с някои от тези болести.
С участието на наши военнослужещи в мисии до голяма степен военните ни медици се сблъскват със специфични за страни като Ирак, Афганистан или Мали заболявания. Дори с опита си от работа в Македония, Косово, Украйна и Босна д-р Попов на практика се сблъсква със заболявания като бруцелоза, силно разпространени на Балканите. В Босна например в триетажна клиника единият етаж е само със заболели от бруцелоза. В тези страни има и ку-треска, рядка у нас, но и разпространената и в България опасна кримска хеморагична треска, характерно войнишко заболяване.
В монографията на д-р Попов за инфекциозните болести по време на мисии в чужбина той разказва за такива, от които боледува местното население. При струпването на контингентите има и условия за разпространение на инфекционните болести. Често модерни чревни инфекции от групата на ново-вирусите причиняват тежко разстройство. В Косово например с излитането на хеликоптери до базата на контингента във въздуха се раздухва прахолякът от фермата с агнета наблизо, заразен с ку-треска, което разболява 36 чешки военнослужещи.
10 г. ВМА с антигрипен кабинет през зимата
А епидемията се случва през втората половина на януари, казва д-р Попов. Пикът е около 20-и, продължава 4–6 седмици и затихва към март. Проблемът е в цикличността на заболяването и в промените в структурата на грипния вирус, които настъпват на 20–30 г., когато хората са по-податливи на щама на новите вируси и на промяната в щама на старите. Сега грипният вирус е H2N3 – „Хонконг”, с който част от населението се е срещала и има имунитет. Работата на кабинета е и превантивна. Конкретно от 28-и декември заболеваемостта стръмно нараства, като дневно идват 18–20 разболели се от грип и голяма част от тях се приемат във ВМА. Но с годините здравната култура на хората значително се подобрява, казва д-р Попов, и в кабинета идват и хора с начални симптоми, млади и работещи, които „нямат време да боледуват“ и вземат мерки рано. Той е привърженик на умерената специфична ваксинална профилактика, т.е. не за всяко заболяване и не за всички хора.
Заболяване като морбилите обаче се възражда в страните около нас. Проблемът са маргиналните групи в обществото, които не се ваксинират. Нараства броят на неимунизираните и съпротивата на майки против имунизирането. Ако 95% от хората са имунизирани, няма заплаха за обществото, при под 80% е възможна епидемия, обяснява д-р Попов. А неваксинираните майки не предават на децата си имунитет чрез кърмата срещу морбили и подобни заболявания.
В медицинската си практика д-р Попов прилага философията, че болестите се лекуват чрез личен контакт с пациента, който да те приеме като знаещ, силен и да ти се довери. Доказано е, че това, иначе клише, наистина е половин лечение. А се лекува човекът, не пациентът. Останалото го дава медицинската наука. Имаме инфекционисти на европейско ниво, а и сега медицинското ни образование е конкурентно. В практиката си задминаваме колегите си навън именно в отношението към болния, смята д-р Попов. В Англия пациентите казват: имаме лекари, но не сме ги виждали и чакат с месеци за прием при специалист. И накрая в кабинета те приема лекар от Бангладеш, от Индия или Украйна… А у нас медицината е изключително достъпна и с това сме най-силни. Стратегията ни в клиниката, а и във ВМА е да не връщаме никой болен.
Биологично оръжие
Сред биологичните агенти, за които човекът е неподготвен, са вариолата, изкоренено вече заболяване. Родените след 80-те г. на ХХ в. нямат ваксина и защитни сили срещу вариолата. Ботулиновият токсин е най-силната биологична отрова и като аерозол при военни действия чрез самолети засяга повече хора. Изключително невротропен и силно поразяващ токсин. Независимо че в безопасни количества изглажда бръчки… Като биологично оръжие може да се използва туларемията, холерата, чийто вибрион може да порази водните източници. Ласа и ебола също могат да се използват като биологични оръжия, както и морбилите, варицелата и рубеолата.
