Политик, шахматист, винар – всяко от тези определения важи за житейския път на посланик Марян Гьорчев. Роден е на 4 ноември 1956 г. в Кавадарци, Тиквешко.
Учи в столицата Скопие, завършва магистратура по икономика. Работи на отговорни позиции в държавната администрация на Македония. Посланическият пост в София ми е 13-о работно място, а с изтичане на мандата ми вече трябва да отивам в пенсия, казва с усмивка.
Бил е два пъти кмет, министър, народен представител, посланик, директор на агенция за приватизация. Вече не знам какво не съм работил, коментира през смях продължителната си служба в държавните институции. И допълва, вече сериозно: „Чест и удоволствие е за мен, че съм посланик в България”.
Женен е, съпругата му е съдия. Имат две дъщери. Семейството живее в Скопие.
Спортната му страст е шахматът. В предишни години е бил активен шахматист, дори е оглавявал македонската шахматна организация. Има много приятели шахматисти, включително и в България. Все още отвреме-навреме участва в двубои по черно-белите квадрати. Често гледа и партии на компютъра си.
Намира време и за друго свое увлечение, свързано с родния му край, в който е развито винарството. Грижи се за лозови насаждения. От тях произвежда вино и ракия. Аз съм човек от юга на Македония, споделя посланик Марян Гьорчев, който успешно съчетава работата си на дипломат с шахматното си увлечение и винарския майсторлък.
Преди дни парламентът на Република Македония ратифицира договора за добросъседство с България. Вчера това стори и българското Народно събрание.
За значението на договора разговаряме с посланика на Република Македония у нас Марян Гьорчев
– Ваше Превъзходителство, какво е значението на договора между Македония и България?
– Реализацията на договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство предвижда определени действия в различни сфери на живота. Става дума за икономиката, културата, транспорта, енергетиката. Ратификацията на договора дава нов импулс за по-нататъшното развитие на всички направления, които са дефинирани в него, за доброто на гражданите на България и Македония. Сега разнообразието от инициативи ще може да се пренесе в сферата на държавата, на министерствата, на комисиите, на експертните екипи. Това ще доведе и до реализацията на конкретни проекти. Например много добре си сътрудничат БАН и Македонската академия на науките и изкуствата. Те имат над 20 проекта, които вече са почти завършени. Трябва да има и публикации в списания, книги, които ще показват как да се върви в бъдещето.
– Споменахте различни направления, но в кое от тях двустранното сътрудничество може да бъде най-бързо задвижено?
– Както казах, много сме напред в сътрудничеството в културата. Двата културни центъра – българският в Скопие и македонският в София, работят с най-голям успех досега. Те имат много посещения от двете страни. Също така имаме много добри проекти по развитието на Коридор номер 8. Ние, от македонска страна, досега сме вложили огромни усилия. С бюджетни средства или с кредитни линии от Световната банка и от Европейската банка изграждаме частта от Коридор 8 Кичево–Охрид. Правим го като магистрала. Също така строим бърз път през планината Бистра, в частта на Маврово, като реализираме проекта с наши средства. Преди това изградихме магистрала Скопие–Тетово. След това направихме магистралата Тетово–Гостивар. Скопие–Куманово също е магистрала. Така че голяма част от Коридор 8, която преминава през Македония, е вече оформена. Сега остава последната част от Куманово до Крива паланка и граничния пункт Деве баир–Гюешево. С взаимни усилия можем много по-лесно да стигнем до евтини кредитни средства. Така че договорът сега ни дава възможност заедно да изградим най-бързо пътната инфраструктура, която ни е останала от Коридор 8. Дори очаквам до 2020–2021 г. голяма част от трасето, което минава през Македония, да бъде магистрала или планински бърз път с три ленти. За другата, железопътната инфраструктура, нещата са далеч по-трудни. Трябват повече време и много повече инвестиции. Работи се за тунелна връзка през Осоговската планина. Това е много скъпо. Мисля, че цялата конструкция е над половин милиард евро. И там трябва да работим с общи усилия, за да имаме видими резултати през 2025–2026 г.
– Може ли да се мисли за откриване на нови гранични пунктове между Македония и България, както и за обновяване на пътищата към съществуващи, например при Станке Лисичково?
– Като посланик говорих на тази тема с областния управител на Благоевград г-н Бисер Михайлов и с кметове от общините Симитли, Струмяни, Петрич, Благоевград. Всички са единодушни, че трябва да се направи разширяване на пътната инфраструктура. Но има идея за още един граничен пункт – Клепало. Той е между Струмяни и Берово. За него от македонската страна има направена пътна инфраструктура – път 12 км до самия граничен пункт. Дори са изградени и постройките. Сега е нужно от българска страна да се направи около 10-ина километра черен път до граничния преход, а след това да се реконструират 20 км от съществуващия път от Струмяни. Този пункт има много голямо значение за хората от региона на Малешевските планини. Това е директно излизане на магистрала „Струма”. Когато тя бъде напълно готова чрез подобряване, разширяване на пътната инфраструктура при Станке Лисичково, с пункта Клепало, с добрите инфраструктурни преходи при Златарево и Гюешево, ще имаме 4 пункта. А това е достатъчно за увеличаване на трафика на хора, стоки и капитали между Македония и България.
– Какви са перспективите пред военното сътрудничество между двете страни?
– Сътрудничеството между силите за сигурност на Македония и България е може би най-важното сътрудничество. По време на бежанските вълни показахме ежедневно взаимодействие – и в частта на полицейските сили, и по обмена на информация между службите за сигурност, и в частта на армейското сътрудничество. Дори имаше идея по време на президента Плевнелиев, когато беше голямата бежанска вълна – 2015–2016 г., в Дойран да се организира едно показно учение с участието на спецсилите на Македония и България. То трябваше да покаже, че сме готови да отговорим на такъв мигрантски натиск, когато се говори за границата между двете страни. Така че, смятам, че в тази област отношенията са извънредно добри. Има ежедневен обмен на информация, посещения на нашите агенции за сигурност – в Македония, в България. Нашият президент Георге Иванов посети два пъти България. Сега се очаква посещение на българския президент Румен Радев – на 6 и 7 март в Скопие. Министрите на отбраната също си размениха визити. Г-н Красимир Каракачанов посети Скопие, а г-жа Радмила Шекеринска – София. Подписани са протоколи за сътрудничество в областта на дейностите, свързани с горива, масла, за потребностите на транспортните средства на двете армии. Договорено е сътрудничество в частта на военновъздушните сили. Подписан е протокол за ремонт на щурмовите хеликоптери на македонската армия, за обучение на водачи на Т-72. Ние имаме такива хеликоптери и танкове, а няма как да ги ремонтираме, докато България разполага със заводи, които могат да извършат този ремонт. Това показва, че имаме много инициативи и действия по сътрудничеството. Нашите спецчасти участват в учения на „Ново село”, тренират тук, предстоят и още съвместни учения. Това показва, че сме много добре в тази област. Имаме си доверие. От 8 генерали в македонската армия трима са завършили във ВА „Г. Ст. Раковски”.
Въпреки че не сме членове на НАТО, ние сме в стратегическо партньорство със САЩ от 1999 г. Приели сме 18 плана за действие с Алианса, което означава, че сме част от общата стратегия за съвместна отбрана. Искаме да имаме унифицирани с България дейности в областта на отбраната. Македония фактически принадлежи на НАТО. Дори помогнахме на Алианса, чиито сили преминаваха през страната ни по време на Косовската криза. Това означава, че имаме разбирателство, общи планове за действие в бъдеще при ситуации като мигрантски вълни, екологични проблеми и т. н. През 2017 г. България ни предостави хеликоптер „Ми-17” за гасне на пожари. Преди това, по време на наводненията, ни оказахте голяма помощ с модулни екипи. Това е част от действията за сигурността на населението от двете страни. Смятам, че тези факти са достатъчно доказателство, че във военната област имаме отлично сътрудничество.
– Има ли още потенциал за развитие на двустранните връзки в области като например туризма?
– Туризмът е най-голямото доказателство за приятелството между нашите две страни и нашите два народа. Годишно повече от 500 000 македонци посещават България. Същевременно през 2016 г. над 380 000 българи бяха на туризъм в Македония. Значи обменът е на близо 1 милион души, които идват в едната или другата страна. Това отразява настроението на хората. Очаквам туристическият поток да се увеличи и отношенията да станат още по-приятелски. Очаквам да се реализират мечтите на предците ни, които са искали свобода, равенство, приятелство, искали са да се движат свободно, да мислят свободно. Става дума за мислители като Христо Ботев, Гоце Делчев и всички други, които са искали свободни Балкани. Това трябва да стане чрез тези наши граждански инициативи. Държавата само трябва да ги отвори, да ги подкрепя.
Тристранните усилия дават шанс на Коридор 8
Когато действаме заедно трите страни – България, Македония и Албания, тогава и проектите, свързани с Коридор номер 8, ще имат по-голяма възможност за реализация, изтъква посланик Гьорчев. Той напомня, че за такова голямо трасе, което свързва Черно море с Адриатика, са нужни големи инвестиции.
„Ние, в Македония, ще построим нашата част от транспортния коридор. Но в Албания има много големи планини, трудно е да се направи добър път. Нужни са големи финансови средства”, изтъква Гьорчев. Според него изходът е в обединените усилия на трите държави, за да бъдат получени по-изгодни кредити за строителството с по-ниски лихви. Той е убеден, че работите по Коридор 8 могат да получат ускорение и във връзка с друго европейско трасе, което ще свърже Адриатическото крайбрежие с Йонийско море – от Хърватия, през Черна гора и Албания до Гърция. Работата по отделни участъци вече е започнала със средства от ЕС.
Проекти за €20 млн. свързват общините
В момента се работи по проекти за 20 млн. евро, които изпълняват общините от областите Кюстендил и Благоевград съвместно с македонски области – Щип, Струмица и Крива паланка, заявява посланик Марян Гьорчев. По думите му средствата се използват максимално ефективно в отлично взаимодействие между участниците в инициативите от двете страни на границата. Финансирането е по европейската програма „Трансгранично сътрудничество”. „Там сме много силни. България и Македония дори са може би най-добре работещите в това отношение страни в Европа, които ползват до максимум всички средства – и в бюджетната програма 2013, и сега – в бюджетната програма 2013–2020”, изтъква посланикът.
Става дума за малки проекти – до 800 000 евро, които обаче са много значими за гражданите на двете страни. „Един проект по енергийна ефективност се дели на две. Българската община получава 51 процента, а македонската – 49”, обяснява Гьорчев. Когато проектът бъде изпълнен, се организира тържествено откриване на обекта, допълва той. По думите му „Трансгранично сътрудничество” е най-доброто доказателство, че между общините, гражданите и кметовете в България и Македония съществува голямо приятелство, а договорът между двете страни ще открие нови възможности за подобен тип сътрудничество по конкретни проекти.
Голям потенциал има например в енергийната област. „Подписахме меморандум за нови газопреносни връзки между Македония и България. Имаме газопровод, който минава през Кюстендил и Крива паланка. Работи се за интерконекторна връзка в района на Петрич–Ново село. Това означава, че като се намери правилна финансова конструкция чрез европейските средства, тези трасета могат да станат факт. Македония не е газифицирана. Имаме газификация на отделни индустриални обекти, но нямаме битова газификация. И това може да е една от главните задачи за бъдещето”, посочва дипломатът.
Само една точка дели Македония от НАТО и ЕС
Още през 2008 г. бяхме напълно готови за НАТО, но само заради една точка Македония не влезе в Алианса, напомня посланик Гьорчев. Препъникамъкът тогава се оказва въпросът за името на страната. Гърция, която е член на НАТО, не е съгласна нейната съседка да се нарича „Македония”, тъй като има гръцкa област с това име в названието.
„Но за нас членството в НАТО е задача, която е все по-близко. Срещата на НАТО е през юли тази година и смятаме, че сме доказали готовността си за членство – и чрез приетите досега 18 планове за действие със силите на Алианса, и чрез нашето участие в мисиите в Ирак и Афганистан, и чрез отделянето на бюджетни средства за възприемане на стандартите на НАТО”, заявява посланикът на Македония.
Всичко направихме за одобрение от НАТО, но накрая нищо не стана заради въпроса с името с Гърция, заради тази единствена точка, допълва той. По думите му в Алианса съществува убеждението, че в момента, в който приключи спорът за името, Македония ще може да влезе в НАТО, тъй като е покрила критериите за членство още преди 10 години.
Според Гьорчев чрез сътрудничеството със съседните страни, уважавайки и позицията на Гърция, Македония може да постигне решение по този въпрос и да бъде поканена за членство още на срещата през тази година. „Има разни формулировки в дипломацията, по които това може да стане. В случая разчитаме на помощта на България преди всичко, на помощта на страните от Адриатическата лига – Албания и Хърватия, на помощ от Словения. Разчитаме и на помощта на Турция, на САЩ, изобщо – от всички страни, с които Македония има добри отношения”, изтъква посланикът.
Спорът за името спъва и членството на Македония в ЕС. До 2008 г. страната напредва ускорено в евроинтеграцията си. Зпочва преговорите за асоцииране през 1999 г. и първа от Западните Балкани подписва съответното споразумение на 9 април 2001 г. в Люксембург.
От 2005 г. Македония е вече страна – кандидат за членство. „Аз имах щастието или нещастието като министър да участвам в преговорите, а като депутат бях също в Брюксел за кандидатстването на Македония като страна членка. И мога да кажа, че бяхме много напред. Отворихме всички глави. Не ги затворихме всичките, но бяхме много близко. По много въпроси, мога да кажа, сме почти наравно с много други страни, които сега са членки на ЕС”, казва дипломатът.
