Възстановяването на българската държава в края на ХІХ век и необходимостта да се защити териториалната й цялост – особено на фона на нестабилната обстановка на Балканите, налагат изграждането на военно разузнаване. Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание Закон за устройство на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15.12.1891 г. на княз Фердинанд. Това каза словото си по случай 110-годишнината на българското военно разузнаване началникът на Отдел „Разузнаване“ при Съвместното командване на силите (СКС) – полковник Зинови Зиновиев. Мероприятието беше организирано от СКС и трите вида въоръжени сили.
Укрепването на държавността в България през първото десетилетие на ХХ век и започналата подготовка за война с Османската империя налагат създаването на структури, специализирани в добиването на информация по
проблемите
на отбрната
По това време в европейските държави в щабовете на армиите вече се изграждат разузнавателни органи. Същият процес тече и в България.
С Указ № 190 от 31.12.1907 г. на княз Фердинанд, влязъл в сила от 12.01.1908 г., „Информационното бюро” се преобразува в „Разузнавателна секция” към Оперативното отделение на
Щаба на армията.
Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България.
Военното ни разузнаване навлиза в ХХI век с нова структура и ясно определени статут, функции и задачи. Голямата му отговорност е свързана преди всичко с адаптирането му към изискванията, произтичащи от променената среда за сигурност и от стратегическите цели на страната – интегрирането й в НАТО и ЕС.
Организационно-щатните промени в БА и системата за командване и управление засегнаха и органите за планиране и управление на разузнаването. Не е тайна, че отливът на личен състав доведе до остър дефицит на кадри, преди всичко на експерти по видовете разузнаване, и в резултат на това загуба на част от способности. Въпреки това с наличния състав, компенсирайки този недостиг със съвместни действия с разузнавателните структури в щабовете на
СВ, ВВС и ВМС
все още се поддържа ниво, което, макар и да е недостатъчно, осигурява изпълнението на поставените задачи. Как това състояние ще се отрази в бъдеще върху разузнавателната поддръжка на БА и военните ни контингенти в операции и мисии зад граница – е трудно да се определи в момента.
Активното участие в разработването и актуализирането на ръководните документи по разузнаването способства за преодоляването на проблемни въпроси в областта на обмена на информация, планирането и управлението на
разузнаването в армията
и взаимодействието със стратегическото ниво.
Важна част от дейността на военното разузнаване е и изграждането на възел от система за обмен на разузнавателна информация на НАТО. В процес е разширяването му до щаба на ВМС, като по този начин през тази година ще бъде обхванато изцяло разузнаването на оперативното ниво, а в перспектива и българските военни контингенти в операции и мисии зад граница.
Приоритетите
В този контекст приоритет придобиват информационно осигуряване на политическото и военното ръководство на страната по въпросите на националната сигурност, борбата срещу международния тероризъм и другите асиметрични рискове и заплахи, ускореното интегриране в разузнавателните структури на НАТО и ЕС, осигуряването на информация в интерес на реформата в Българската армия, подготовката и участието й в операции по поддържане на мира, въвеждането на модерни информационни технологии и системи за осигуряване на цялостния разузнавателен процес.
Звено за обработване на данни
Съгласно Закона към Канцеларията на Министерство на войната се сформира специално звено за обработване на разузнавателна информация. С друг указ на княз Фердинанд – Указ № 176/27.12.1891 г., е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен „Учебно бюро”. То има за задача да събира и обобщава сведения по военни въпроси и да информира щабовете и войските за новостите в чуждите армии с главно внимание на армиите на вероятните противници на Княжеството.
През май 1903 г. се предприема следващата стъпка по изграждането на военното разузнаване – към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на „Учебното бюро” се създава „Информационно бюро”.
Насоки за развитие
Бъдещите насоки за развитие са в следните направления:
– продължаване на развитието и усъвършенстването на документална база в областта на разузнаването;
– участие в проекти на национално и съюзно ниво за модернизиране на средствата за разузнаване и системите им за управление;
– преглед и оценка на способностите на наличните организационни структури, които следва да бъдат действащи разузнавателни структури на оперативно ниво;
– участие на разузнаването на оперативно ниво в единната система на военното разузнаване на ВС.
Бойното кръщение
Българското военно разузнаване получава бойното си кръщение по време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата война.
През втората половина на миналия век военно разузнаване навлиза в нов етап на развитие. В съответствие с новите реалности то постепенно се освобождава от наследените от военните години функции и задачи. Предприемат се мерки за усъвършенстването му в организационно-щатно и функционално отношение. Дава се тласък за развитие и на радиотехническото и електронното разузнаване.
