Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Да лекуваш тялото, но и душата

[post-views]
Да лекуваш тялото, но и душата

Velislava DonkinaПроект за медицина от бъдещето запълва  буфера между лекаря и пациента

Напът е да се осъществи идеята за създаване на отделение за немедицинска грижа във ВМА. То обхваща по-широк кръг от дейности, а проектът, вече реалност, за „Психосоциална, медицинска и правна подкрепа на пациенти със заболявания на кръвта и гърдата” е пилотен преход към него и част от бъдещата дейност на отделението. Той обхваща всички пациенти на болницата с онкологично или хематологино заболяване, току-що диагностицирани или с вече стартирало лечение. По него специалистите на ВМА ще приемат и пациенти на други болници. Създаден е по инициатива на клиниките по хематология и гръдна хирургия съвместно с Центъра за психично здраве и превенция като стратегия на ВМА за справяне с проблема.
Проектът вече действа от края на м.г. и има две части – психологична работа в група и друга, особено важната, по идея на самите лекари с цикъл лекции, които засягат спецификите на различните онкохематологични заболявания. Т.е. веднъж месечно очи в очи с пациентите се срещат химиотерапевт, лъчетерапевт, онколог, хематолог, диетолог, дерматолог, рехабилитатор, йога-инструктор, правист. Като „на човешки език” се обясняват термините, които казват какво се случва в тялото на пациента, какво представлява лечението, какво да очаква човек, как да се почувства по-добре и да минимизира някои ефекти на заболяването, как да го приеме. Лекува се не туморът, а човекът, казва сентенцията…
Пациентите питат, специалистите – отговарят
И самите лекари си дават сметка, че нямат много време за отговори на тези въпроси по време на интензивното лечение в клиниката.  А вън от болницата и без своя лекуващ лекар пациентът е сам в реалната борба с болестта, объркан и в шок от диагнозата. Проектът на ВМА е буферната система, която се опитва да запълни тази празнота от знание на конкретни неща и психологическа подкрепа.
На Запад в клиниките такава помощ за пациента има вече история и своите добри практики. Всяка голяма европейска болница има такъв център или звено за немедицинска грижа, които координират и такива проекти. Отдавна се знае, че това трябва да е част от лечебния процес и от практиката на голямата болница.
В частта за психологична работа пациентите ще се срещат и с хора на изкуството. Стандартите на международната асоциация по психоонкология за работа с хематологични и онкологични пациенти показват като най-добре повлияваща хората с такива заболявания арттерапията. Оттам – и идеята да се включват в срещите и актьори, художници, музиканти. Арттерапията интегрира силите на хората чрез изкуството по много пряк път чрез несъзнаваното и чувствата. 
Специалистите в проекта разказват, че в момент на криза човек се защитава от емоциите си и се опитва да ги отдели от себе си, да ги държи под контрол, за да не го разстройват и нараняват. А изкуството е много незастрашаващ начин да се стигне до тях и да се провокира нетравматично проявата им. То е необходимо за всеки пациент, за да влезе и живее в новата част от живота си, след тежката диагноза. И тази криза „да се смели”, човек да я приеме и да се организира какво да я прави. И това съ-чувстване, което изкуството предлага като преживяване, подкрепя.
Тежката диагноза 
обръща живота на човека, но и на семейството му
Затова стандарт в практиката е да се работи с пациента, но и с близките му, както и с медицинските екипи, които обгрижват болния. Естественото продължение на всекидневието изключва мисленето след диагнозата „да живеем, сякаш нищо не е било”. Естественото е да приемеш, че вече нищо няма в живота ти да е същото, че събитието носи своите последствия и че няма да се махне от живота ти. Дори когато човек се излекува , няма да забрави, че е преминал през това изпитание… И естествено е да му направи място в живота си, като при всяка голяма криза, раздяла и загуба по пътя ни, като всяко нещо, което ни се отказва или се променя завинаги. 
Работата със самите медици, които работят с такива пациенти, е много важна част от проекта. Понякога се действа и като „на пожар” при травматични ситуации, което иначе като практика го правят т.нар. травма-центрове. Защото самите медици могат да бъдат нападнати физически или вербално от пациентите или близките им, да си загубят пациента. 
Лекарите говорят за това, колко трудно им е понякога. Но с медиците от хематологията и онкологията трябва  да се работи системно, регулярно и превантивно. А обучението представя и терапевтичната работа с пациентите. Защото доверителните отношения лекар–пациент, особено при тежките заболявания,  са важни и за пациента, но и за лекаря, който да остава съпричастен, без това „да го прегаря”, ако допусне лично тези неща да го застрашават, без да става циничен или дистанциран. Да остане човечен, но да има и как да се предпази. Това дава допълнително теоретично знание за психологичната страна на човешкото същество. 
Това не се учи у нас в никаква част от обучението на медиците
А психологията е наука на над 200 г. Военнослужещите ни, особено в своята специфична работа в мисии, също страдат от посттравматичен стрес. То показва колко е сложна и отговорна воинската професия. Общото при пациенти с тежка диагноза е, че това също нанася своя травматизъм. Посттравматичният стрес, травмата ранява човешкото същество по един и същи начин. И тази рана се отразява в много аспекти на живота му и като соматични заболявания, и като отношенчески и драматични проблеми. Но при онко- и хематологичното заболяване травматизмът е различен вид.

В главната роля

Велислава Донкина е сред авангарда на проекта. Тя е клиничен психолог и психотерапевт. Работи във ВМА от 2009-а г. Завършила е клинична психология в Софийския университет и специализация по психотерапия в професионален институт, каквото е Българско психоаналитично общество като част от обучителната група на Международната психо-аналитична асоциация. Трудно е професионалното развитие на такива специалисти, защото практиката тепърва прохожда. На много места няма идея за полезността й, а ако има идея, не са обезпечени щатове за психолози и психотерапевти. Картината бавно се променя, за което гилдията полага усилия. Вече има Балинтово общество – по името на създателя му лекар Майкъл Балинт, като лекарите се обучават в психотерапевтични умения. Самият Балинт става психоаналитик, като си дава сметка за празнотата в разбирането на това, което се случва между лекаря и пациента. Което ги спасява и от взаимно разочарование между тях, когато имат обща цел – оздравяването.
Донкина работи в Центъра за психично здраве и превенция на ВМА в отделението за психотерапия, консултиране и интервенции. В Центъра се подготвят заминаващите на мисия, както и завръщащите се с идентифициране и превенция на посттравматичен стрес, както и подбор на желаещите да заминат военнослужещи.  
Велислава казва, че професията й е хуманна, но трудна. И отнема много. Ефектът на целенасочената специализация в медицината е в съществуването на свръхспециализирани специалисти, но напълно безпомощни в общата практика и общата идея за човека. Което създава и друг дефицит и неизбежно лечението, е „на парче“. А е важно и за пациента, и за лекаря то да е „нацяло“ – и на тялото, но и на душата. 
Тя смята, че, за да може да работи в която и да било институция, един психолог трябва да е „с единия крак“ вън от нея. Иначе трудно различава специфичната динамика на институцията. А за да помогнеш на хората, които имат проблем или създават такъв, трябва да го видиш именно с погледа отвън. И за да си полезен  на тези, които споделят с теб, не бива да си съвсем част от системата, да те разпознават като „не съвсем вътре“. 
А иначе всеки е раним, когато споделя, на каквато и възраст да е…

Най-ново

Единична публикация

Избрани

15 юли 2024