Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Отец Серафим: Без Бога сме нищо

[post-views]
Отец Серафим: Без Бога сме нищо

otec SerafimБивш офицер отново е заедно с армейския строй като свещеник
Колкото и технологични да са времената, колкото и да има подготвени армии, в крайна сметка, без Бога сме нищо. Това казва протойерей отец Серафим, игумен на Кремиковския манастир, след като за пореден път е участвал във воински ритуал и е поръсил със светена вода строените бойци в едно от формированията край София. 
„Много се радвам, че командирите имат положително отношение и наистина се изпросва Божията помощ, защото всъщност така са постигани успехите на нашата армия. Затова искрено се молим Бог да помага на всички, които служат в нашата войска”, споделя отецът, който току-що е благословил за здраве и успех воинските редици.
От години участва в армейски ритуали. Познават го воините и в Горна Малина, и в Негушево, и в други формрования край столицата. Отслужвайки молебени за здраве и успехи при откриването на учебната година, при празници на формированията, за Гергьовден и т. н., той призовава божествените сили да подкрепят воините в тяхната служба в името на родината.
И докато бойният строй мълчаливо се вслушва в църковните песнопения и чинно очаква кулминацията – поръсването със светена вода, воините едва ли си дават сметка, че свещеникът е техен бивш колега. А може би се досещат, защото той  успява да намери точните думи с които да представи воинския дълг като изпълнение на мисия пред Бога и отечеството. Самият отец е тръгнал от армията, служи на Бога и отново, когато е необходимо, е заедно с армейския строй.
Родом е от София. „През 1998 г. кандидатствах и ме приеха във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия – щабен профил. През 2002 г. завърших, след което една година бях в Щаба на Корпус ПВО и една година в МО-2 – в отдел „Контрол и проверки”, разказва свещеникът.
Още докато овладява военните науки в Долна Митрополия, у него се оформя убеждението, прераснало после в желание – да избере свещеническото поприще. „Не може по човешки да се разбере. Просто Бог си призовава служителите. Това изпълва сърцето ти изцяло. И се посвещаваш”, казва отецът. И допълва: „Службата на Бога е както воинската, защото човек всъщност служи на хората”.
Притегателната сила на религията обаче не му пречи да завърши военното училище в Долна Митрополия с отличие. Заради получената качествена подготовка той и колегите му получават възможност за успешна военна кариера – както в България, така и в структурите на НАТО. Той обаче решава да следва сърцето си което го води към Божия храм. Нямал възможност веднага да напусне заради подписания договор. Вече бил готов да си доизслужи срока, колкото е необходимо, и след това да замени воинския мундир с расото.
Точно тогава обаче било времето на поредните големи съкращения в армията. За него това бил шанс, Божи знак, парадоксална случайност от вида „Всяко зло – за добро”. И така, съвсем целенасочено си тръгва от строя през 2004 г., за да се посвети на свещеническото служение.
Пътят му в новото поприще обаче не е лек. Бог го призовал, но и го подложил на изпитания. Например доходите му буквално се сриват. Като свещеник започва със 145 лв. заплата, докато като офицер взимал пет пъти повече.
Но вместо да се кахъри, решава да използва наученото във военното училище и в армията, за да се справи с трудностите на новата си професия. „Опитът от строя ми помага. Абсолютно! Задачите и отговорностите, които имам сега, също са управленски”, обяснява отецът. 
Освен за Кремиковския манастир отговаря и за обширна територия в която влизат църкви в Горна Малина и съседни селища. „Сега ангажираността ми е много по-голяма. Няма ден, няма нощ. Службата ми се е разширила и е както сред воинството, така и в цивилната среда”, заявява отецът.
Наред с цялостното религиозно обслужване на населението с особено съпричастие, от сърце, участва във военните ритуали. Признава, че няма чувството, че се е отдалечил от армията. Напротив, отново е свързан с нея, по нов, духовен начин. 
В такива моменти си връщам усещането, че съм човек от воинския строй, споделя свещеникът. И с усмивка показва шапката си. Отвътре тя е подплатена с коприна в небесносин цвят – същия, като околожката на фуражката му, която е носил като офицер от ВВС.
Всъщност отецът напълно отговаря на определението за полкови свещеник, каквито някога е имало в армията ни, защото е едновременно воин и духовник. Нещата са свързани като служение, изтъква той. И разказва, че когато бил във втори курс във военното училище, на посещение дошли генерал Михо Михов – тогава началник на Генералния щаб на БА и английски генерал, който бил главен капелан на британската армия. По това време се обсъждала възможността и у нас да се въведе свещенически апарат в армията. После обаче идеята била забравена.
Нашата армия е единствената в НАТО, в която няма военни свещеници заявява отец Серафим. „Абсолютно всички други армии си имат военни свещеници. У нас това все още не може да се реализира. Макар че всеки може да отвори историята и да прочете, а и да види на старите снимки, че всяко формирование си е имало свещеник. Той върви с формированието на война. Имало е дори случаи, когато самите войници са правили опела преди боя, защото не са били сигурни дали после ще може да ги намери някой. Така че това си е традиция – България да има военни свещеници”, обяснява бившият офицер.
„Знам, че може би не го разбираме достатъчно много, но в крайна сметка без Бога сме нищо! И неслучайно на знамето на армията ни пише „С нами Бог”. Това е била силата на българите, не голямото въоръжение, а Бог! Много се надявам отново да се върне това положение и в армията да има военни свещеници”, казва отец Серафим.
Връзката му с войската е и в това, че Кремиковският манастир, на който е игумен, носи името „Св. Георги Победоносец” светията воин, покровител на Българската армия. „Манастирите и църквите не са на свещениците, на поповете, те са на нашия народ. Там хората са намирали живот. Нещо, което няма да го намерят в днешно време нито в мола, нито в аптеката, това го има в манастира, и то абсолютно даром”, заявява игуменът. По думите му Кремиковският манастир е бил някога една от значимите свети обители от софийската „Света гора”, но след това е западнал. 
Но, слава Богу, имам радоста, че се събраха доста хора и все повече се възобновява като сграден фонд, а се развива и голяма дейност, споделя свещеникът. В манастира вече четвърта година се организират безплатни едноседмични детски лагери за малчугани от Софийска епархия.
Наред с преките си религиозни отговорности игуменът и помощниците му се опитват да възстановят и стопанството на манастира. Организирана е пчеларска ферма. От пчелините не само се добива мед. Успяхме и да сертифицираме пчелин за производство на пчелни майки, казва отецът.
А на военнослужещите, които са в строя, пожелава винаги да помнят, че тяхната професия не е просто работа, а е служба на родината. „Те са се посветили на едно много отговорно и високоблагородно служение. Нека наистина се надяват на Бога”, казва бившият офицер. И обобщава: Бог и днес, както и преди, върши чудеса и може на всеки да помогне.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Андрей Рангелов

Най-ново

Единична публикация

Избрани