Информационен център на Министерство на oтбраната

Автор: Професор Павел Демиров

 1-pozicia-Profesor_DemirovОказа се, че за националния празник 3 март може да се говори какво ли не, и то от мастити оратори на българския елит. Елит, елит, ама как може да кажеш, че на Шипка е имало само храбри български опълченци, обърнали хода на войната, и тук-там някой руски войник с антична униформа, за да не е без хич?! Едва ли не ние сме спасили руската армия от унищожение. Това онагледиха и нашите родолюбиви сдружения в пресъздаването на събитията от войната. Новото време дава свобода на словото и на мислите, но все пак във всичко трябва да има мярка. С историята не бива да се подиграваме и още по-малко да залитаме в посоката на неблагодарни деца и родственици.

Да, битката при Шипка е много важна, но на 3 март празнуваме не тази битка, а нашето освобождение. Освобождение, настъпило в резултат на Руско-турската война. Тази война е освободителна за страната. Руските войски и техните съюзници са ни освободили от турско робство. Ще  вметна само, че ако сме били под османско владичество, как войната се оказа руско-турска, а не руско-османска? Както се казва в детските филми, „Майтап, бе, Уили”. Ама с историята майтап не бива.  Децата трябва да знаят за кланетата в Батак, Клисура, Пещера, Перущица и други български села и градове от турците, а не от османците.

Османци, османци, ама през всичките пет века, все османци ли са ни владеели? Не е ли имало и други владетели освен османци, за този дълъг период. Робството и войните се водят не от владетелите, а от народите, които се ръководят от моментните владетели. Няма да се учудя, ако на следващия национален празник се окаже, че Турция е освободила България от руско владичество. Всичко може да се очаква в днешно време и от сегашните продажни писачи – в името на парите, разбира се.

О, неразумни юроде, защо се срамуваш да изречеш кой е освободителят и кой е поробителят. Боже господи, докога ще се кланяме на феса? Трети март е национален празник на България. Празник на нашето освобождение от турско робство. Не виждам нищо лошо да се каже на висок глас и всички да го знаят. Той е наш национален празник. Но той е и празник на всички славяни и християни. Тази война е началото на края на турското владичество на Балканите. Това е историята, такива са фактите и няма нищо страшно да се каже всичко това. Робство и владичество е имало навсякъде по света. Нашето е било част от общото.

DIGITAL CAMERAВъпросът е как да живеем сега и в бъдеще на Балканите при тези факти от историята. Как да живеем съвместно с нашите съседи? Много просто – казваме истината за Батак и Перущица, за въстанията, войните и хайдушките битки срещу турските завоеватели. От тук нататък мислещите хора и мъдреците да кажат: дайте да видим какви поуки да си направим, така че и турци, и българи да живеем в мир като велики народи. Да признаем правото за съществуване и на Турция, и на България, както и на останалите наши съседи на Балканите.

Нищо лошо, само трябва да се приземим, да общуваме помежду си, както се прави от сегашното ни правителство. Да общуваме, да разговаряме, но и да се чуваме. Това е правият път.
Другото е война, а от войната по-лошо нещо няма на света. Войните са в интерес на моментните владетели, моментните управници  и ако интересите на народа и владетелите не съвпадат, то някой трябва да си отиде. Обикновено народите са вечни, а владетелите са временни.

Добрият тон и поведение изискват да кажем: Живейте в мир, съседни народи, уважавайте правото на всички да съществуват, и то – свободно, по своя воля в своите страни, защото всички сме хора на този свят. И не забравяйте, че Трети март е национален, но и християнски празник. Празник на всички славяни и християни. Амин. Да се помолим смирено за спокойствието и съществуването на българския и турския народ.  Да се помолим за благоденствието на всички народи на Балканите и за запазването на християнските ценности по целия свят. Християнските ценности са гаранция за запазването на света от войни и унищожение.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top