На мач в Милано. Определено пътуването до световната столица на модата винаги е свързано с емоции. А когато е съчетано с двубой от европейските турнири на „Сан Сиро“, удоволствието вече е пълно. Или поне за тези, които освен лъскавите дрешки и аксесоари обичат забавленията около зеления терен.
Естествено, обиколката в сърцето на Ломбардия започва от площада пред прочутата миланска катедрала. На „Пиаца дел Дуомо“ има колкото гълъби, толкова и тъмнокожи емигранти. А гълъбите са много, вярвайте. И когато понечите да извадите телефон за снимка, веднага се появява ръчичка с десетина царевични зърна, върху която веднага долитат няколко от сивите птици. Да, снимката става ефектна, ала след това няма как да се отървете от протегнатия крайник, който се прибира в джоба само с пуснати от вас няколко монети. Иначе става безумен скандал на трудно разбираем език. Скандал, който повечето туристи предпочитат да си спестят, плащайки.
В прочутата гал
ерия на Виктор Емануил с остъклени тавани протегнати ръчички няма. Там може да хлъцнете по някоя прочута манекенка и нейната нарочна фотосесия на това място или да ви помете тумба превъзбудени рускини на средна възраст с по няколко торби, излезли току-що от някой бутик. Може да ви забърше и някоя азиатска група туристи. Те пък предпочитат повече да снимат.
След това задължително поглеждате прочутия театър „Ла Скала“, намигвате на паметника на Леонардо отсреща и се усещате, че Милано без футбол е сив, просто скучен град.
Затова на първо време се отбивате в един уникален бутик на футболни аксесоари точно на гърба на „Дуомо“. Това просто не е магазин, това е музей на световния и италианския футбол. По стените висят фланелки с автографи на най-великите футболисти на планетата, които някога са играли в Милано. И съвсем логично
първата фланелка 
е на Роналдо
бразилецът с чаровната зъбата усмивка, вдигал на крака неведнъж феновете и на „Интер“, и на „Милан“. В този магазин може да се сдобиете и с артикули от стари колекции на големите италиански отбори, както и на „скуадра адзура“. И ако обичате играта, няма как да си тръгнете с празни ръце.
По-надолу е официалният магазин на „Милан“. И тук има от пиле мляко. Намират се и стари екипи с автографи. Но е някак си странно натруфено и хаотично. Без нужната харизма за клуб със седем трофея от Шампионската лига. А това усещане тепърва ще ви налегне, тъй като, естествено, предстои посещението на втората катедрала в Милано.
Стадион „Джузепе Меаца“ със сигурност е една от
катедралите на световния футбол
Внушителен отвън, малко вехт отвътре. Стадионът е реновиран на три пъти и в сегашния си вид е от 1990 г., когато бе арена на няколко мача от финалите на световното първенство. Тук бе открит „Мондиал 90” с изненадващата победа на Камерун над бъдещия финалист и настоящ световен първенец Аржентина на Диего Армандо Марадона. Сега стадионът, който е приемал три финала за КЕШ и един в Шампионската лига, е модернизиран заради последното си голямо домакинство на такъв мач преди две години. Направени са подвижни постройки заради новите изисквания на УЕФА, но има хаос в пропускателния режим. Просто защото „Милан“ и „Интер“ са наематели на стадиона, а
общината се занимава с охраната
и организацията. Пък и италианците много не се впечатляват от подробностите и не държат на перфектна дисциплина.
Ако сте журналист и нямате предварителна уговорена среща с представител на някой от двата клуба, няма да ви пуснат изобщо. Охраната просто се подчинява на общинарите – и толкова. А колкото и странно да звучи, като организация на мач от Лига Европа „Лудогорец“ се оказа с пъти над „Милан“. Първо, журналистите висяха цял час, за да влязат на официалната пресконференция и след това да видят тренировките. След това ръководството на българския клуб стоя доста време на дъжда,
наред с феновете
от Разград
докато човек от „Милан“ реши, че е редно да обясни на полиция и стюарди за какво става въпрос. Естествено, след десетото телефонно обаждане.
Останалото са подробности. Иначе новата практика да се продават поименни билети и да има жесток пропускателен режим на всякакви нива е наистина добра.
И ако преглътнете всичко, все пак може да се насладите на футболното преживяване. Да се гледа мач на „Меаца“, е страхотно.
Иначе за европейското приключение на „Лудогорец“ се изписа твърде много. Отборът от Разград отново направи запомнящ се поход по терените на Стария континент, без обаче този път да впечатли. Има и такива сезони. Дано наесен повече български отбори да играят в групите на двата европейски турнира. Защото в Европа е истината.
