Македонският научен институт в София подписа договор за сътрудничество с Aлбаноложкия институт в столицата на Косово – Прищина. Има много нерешени проблеми за местната българска общност и страната ни трябва да използва авторитета си в ЕС, за да бъде полезна на гражданите на Косово, които са с българско самосъзнание. Това каза доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт в София, по време на пресконференция в БТА.
Договорът се състои от девет члена и представлява меморандум за споразумение между двата института. В него става дума за сътрудничество между двете учреждения, сходни в своите изследователски области. Идеята на този договор е да се регулират отношенията между двете институции и да бъдат канени техни специалисти и докторанти, както и колеги, които да изнасят доклади на наши форуми и реципрочно от наша страна да организираме експедиции, с които да се изследва културно-историческото наследство на българите в Косово, подчерта Гребенаров.
По време на Първото и на Второто българско царство Косово е в границите на средновековната ни държава, а през Първата световна война през 1916–1917–1918 г. части от Косово влизат административно и военно в тази военновременна област в пределите на държавата ни.
След 1919 г. населението в Косово е подложено на терор, не по-малък от този в Македония. Всъщност един и същ е диктаторът, който управлява двете области от Белград. След 1941 г. отново части от територията на Косово влизат в рамките на българската държава. С тези думи Александър Гребенаров припомни историята на Косово през вековете.
Самият институт в Косово е създаден след Втората световна война, два пъти е закриван от белградските власти. Едва отпреди 11–12 години има особено място, бюджетиран е от държавата и има своята роля в развитието на албаноложката наука, посочи Гребенаров.
Когато си свършил добре работата, е задължително да разкажеш за нея, каза още председателят на Македонския научен институт. В пресконференцията участваха още народният представител Красимир Богданов, членовете на Македонския научен институт д-р Володя Милачков, д-р Антон Панчев, д-р Георги Георгиев и Коста Филипов. Те разказаха за срещите си с българите в районите Жупа и Гора в Косово. Присъства също и проф. Лучия Антонова, познавач на проблемите на българите в Косово.
