Българският национален тим по футбол изигра две контроли по никое време. Всъщност в единствените нарочни дати за проверки с оглед предстоящото световно първенство в Русия. Но мачовете си ги биваше, за да стане ясно само едно – дойде време за кардинална промяна.
Промяна в състава. Защото е повече от видно, че в първия тим нещата просто не само не вървят, ала отиват съвсем към дънната тиня, където гният останките от ютията на Любо Пенев.
Тук не става въпрос за конкретни обвинения към треньор и футболисти. Те направиха всичко по силите си. Особено през първото полувреме срещу далеч по-класния тим на Босна и Херцеговина в Разград. Факт! Резултатите обаче са плачевни. По тази причина илюзията трябва да отиде в забвение.
Нищо лично
Най-добре е да дойдат младите със своите грешки и наивности. И ако могат те да сторят нещо смислено.
Иначе за резултатите в контролите с Босна и Херцеговина в Разград (0:1) и с Казахстан (2:1) в унгарското село Фелчут няма какво да говорим.
Босненците са с обиколка пред нас. И не става дума само за суперзвезди като Джеко и Пянич. Иде реч за футболна философия и можене. Нещо, останало от югославската школа, нещо, прибавено от западната футболна цивилизация. Просто констатираме добре организиран футбол с модата в началото на 2018 г.
В този мач Петър Хубчев реши да прави революция със схема 3-5-2, което просто се оказа едно добро намерение. Нищо повече. С тези футболисти толкова. Лошото в случая е, че почти всички от националите след тези два мача се оказаха прекалено уморени.
Нещо ужасяващо за края на март, след като всички те са трошили клубни пари цял месец през зимата по средиземноморските курорти.
Видно е, че имаме проблем с любителско управление на спортната форма. То пък опира до можене на треньорите. Защото ако един мениджър остави всичко в ръцете на наставниците по физическа подготовка, е просто загубен. Това дори Димитър Душков Пенев може да го обясни на своя си език, показвайки тетрад
ката със записки на съветски хокейни треньори от 60-те години. И Пената ще е прав, защото след негови подготовки не е имало проблеми с физическата форма.
А в Унгария Станимир Стоилов просто пощади родината си. Мъри изнесе показно какво може българската треньорска школа. Какво са сторили нашите в далечните степи край космодрума „Байконур”. Не само Стоилов, ала още Стойчо Младенов и Димитър Димитров – Херо. Към тях вече трябва да прибавим Георги Дерменджиев и Никола Спасов. Казахстан с експериментален състав изигра второ полувреме, за което ние си мечтаем от години. Мнение, което не трябва да обижда никого в БФС.
В България не се работи достатъчно с младите футболисти. В същото време условията за тренировки са с пъти по-добри от тези, на които бяха създадени четвъртите в света. Не може с пет часа работа на седмица да се постигнат върхови резултати. Няма как. Което означава, че в родния футбол всеки нещо маркира. За да прибере едни пари и след това… животът продължава. Дали, духайки супата или с нещо друго, е без значение.
Може би последното изречение излиза от концепцията на приличието. Но остава в разговорника на реалното футболно битие. Остава в настоящето.
Понеже ние винаги се сравняваме с някого и някъде. Понеже винаги даваме акъл за нещо си, ще ви разкажа за едно стадионче с името „Панчо Арена“. Съградено е в с. Фелчут на около час от Будапеща и е свързано с миналото на Виктор Орбан. Човекът, който движи съдбините на съвременна Унгария.
Сега няма да говорим за политика и за онези 12 млн. евро, които са похарчени до този момент за „Академия Пушкаш“. Понеже направеното е впечатляващо. Стадионът е просто перфектен като функционалност. По-важното обаче са сградите с помещенията, където 120 деца от селото и съседните населени места, преминали през съответните тестове, се учат на футбол и начин на живот. Тренират на седем перфектни терена, учат задължително западни езици, усвояват занаяти. Просто ги правят човец
и. Всъщност по подобие на испанските академии, за които все натякваше преди десетилетие Христо Стоичков.
На този етап в Унгария нещата се получават. Бум на строителството на стадиони, басейни и спортни бази. С поглед към бъдещето независимо от критиките срещу спортната инфраструктура. Явно и в Унгария „втори лифт“ е лошо нещо, ала за малка част от населението.
Защото унгарският спорт има традиции, защото славният тим от 50-те години на Пушкаш, Кочиш, Цибор, Божик, Хидекути е написал една от най-славните истории в световния футбол. Към днешна дата унгарците са далеч от великото си минало. Но пък очевидно започват да обръщат пирамидата. Дори с това странно нещо като школа в селото Фелчут. Нещо, определено сътворено с политически намек, но нещо работещо и даващо резултат. Защото академията на името на Пушкаш вече има своите юношески национали. По-важното е, че има доволни родители от факта, че децата им са попаднали в един малко по-стойностен свят.
А колкото до българските национали, то пак ще кажем, че е време за промяна. Страх не страх – да идват младите, пък каквото стане!
Страници 28 и 29 подготви Александър Гигов
