Крум Милев е роден на 11 юни 1915 г. Той е сред най-популярните личности в българския футбол. Като състезател е бил четири пъти шампион на страната. Играл е 18 пъти в националния отбор и в 9 мача от тях е бил капитан. Старши треньор на националния ни тим е в 47 срещи. В периода от 1954 до 1962 г. като треньор на ЦСКА печели 9 пъти поред шампионската титла. С армейците има общо 11 титли и 5 купи на страната.Умира на 19 април 2000 г. Препечатваме интервю с Крум Милев, публикувано във в. „Българска армия” на 12 юни 1995 г.
– Какво най-често си спомняте за футболната си кариера?
– В първите си години като състезател много боледувах и ме мъчеше мисълта дали мога да продължа да играя. В един мач на „Славия” през 1937 г. в Сараево получих тежка контузия. Футболистът Крагич, един от известните грубияни, ми стъпи на коляното и шест месеца бях в гипс. Все пак успях да преодолея стреса от болестите и контузиите.
– Кои мачове в националния отбор най-много цените?
– През 1948 г. победихме с мой гол Чехословакия в София с 1:0. В последния си мач с националния екип постигнахме невероятен успех, също с 1:0 над знаменития тим на Унгария, в който личаха имената на Пушкаш, Божик, Кубала, Лорант…
– На какво заложихте при изграждането на големия отбор на ЦСКА?
– Бяха ни необходими две години труд за утвърждаване на шампионския стил. Капитанът на отбора Стефан Божков ме прие веднага като треньор ръководител, въпреки че дълго време сме играли заедно. Той ми помагаше със своя авторитет, с възпитанието и интелигентността си. От състава, който заварих, по-нататък заложих главно още на Манол Манолов (Симолията) и дясното крило Димитър Миланов (Пижо).
– Толериран отбор ли е бил ЦСКА?
– Шумеше се много, че взимаме наготово играчи… И до сега мисля, че изпълнявах добросъвестно задълженията си като треньор. Привлякохме предимно млади футболисти войници – Кирил Ракаров от Павликени, Крум Янев и Никола Ковачев (Тулата) от Пловдив, Иван Колев, чието име впоследствие научи цяла Европа. Варненецът Георги Димитров (Червения) вършеше много работа, беше стълб на отбора. Гацо Панайотов имаше изключителна техника. Опитен играч беше Гацо Стоянов. Вратарят Жоро Найденов вдъхваше сигурност. По-късно изпъкна Димитър Якимов.
– Как работихте като треньор?
– С всички футболисти имах много добри отношения. Получи се синхрон помежду ни и отборът тръгна напред. Бяхме единни, със съпругите си често се събирахме. Някои от треньорите се изхвърлят, като мислят, че стоят над футболистите. При мен никога не е имало грандомания.
– Какви сънища повече ви спохождат – в ролята на футболист или на треньор?
– Сънищата се забравят. Повече мечтая… Мечтая да се върна в ония години, да ритна топката на игрището и да зарадвам публиката, тя да ми ръкопляска…
– Вълнува ли ви сегашното състояние на ЦСКА?
– ЦСКА е всичко за мен в този момент. Не мога да забравя нашия отбор. При мисълта, че близо 30 години отдадох на футбола в ЦСКА, не мога да не мисля за сегашното състояние на тима. Надявам се, че ЦСКА ще върне предишната си слава.
