Българската армия е родена да настъпва

Българската войска по време на Първата световна война решава стратегическите въпроси много умело, независимо че коалиционните й задължения я правят подчинена в известно отношение на Германия. Българските генерали въпреки всичко съумяват да реализират успешно стратегическите си замисли. Известни са и техните конфликти с маститите немски фелдмаршали, които са дълбоко убедени в предимствата на позиционната война. За нашата войска позиционната война е противопоказна. Тя я понася много трудно. 

В Дойранската епопея благодарение на гения и упоритостта на генерал Владимир Вазов месеците на затишие на Южния фронт са използвани за създаване на мощна и уникална дълбоко ешелонирана отбрана с възможност за нападение. 

В резултат на натрупания от предишните войни опит българската войска успява да реши много важни въпроси още в началото на включването си във войната. Мобилизацията на армията приключва само за 17–18 дни, като са мобилизирани над 870 000 души. Решени са и въпросите за оперативното развръщане на войските и тяхното съсредоточаване. Правят се и нови структурни промени, като например се увеличава броят на пехотните полкове и се намалява числеността на дивизиите, а в хода на войната се създава и резервна армия.  За това и много други неща ни информира енциклопедията за Българската армия през Първата световна война, издадена през 90-те години от Института по военна история.

Стратегическото настъпление 

се осъществява чрез последователни операции на група армии и отделни армейски настъпателни операции. В резултат на това Българската армия овладява 90 000 кв. км територии.  
Друго изключително важно стратегическо качество на войските ни е способността за провеждане на широк маньовър от един театър на военните действия на друг. Така например във военната кампания срещу Румъния на Добруджанския фронт от Солунското направление са прехвърлени три войскови съединения. Тази способност за безпрецедентно предислоциране на войскови части и съединения на Българската армия се проявява още в Сръбско-българската война, а по-късно и в Балканската. 

В навечерието на войната, наречена по това време Голямата война, командването на Действащата армия предприема 

реорганизация на артилерията 

защото в тази епоха тя все още е „Богът на войната“. По тая причина в артилерията настъпват коренни промени, които са адекватни на тогавашните изисквания за приложение на скорострелни артилерийски системи.

При мобилизацията през есента на 1915 г. към всяка пехотна дивизия е предадена една артилерийска бригада с два полка и шест скорострелни батареи и по едно нескорострелно артилерийско отделение. 

По това време най-добрите артилерийски системи в армията ни са трофейни от Балканската война. Полската артилерия е снабдена с френски скорострелни оръдия „Шнайдер“, калибър 75 мм и скорострелни оръдия „Круп“, калибър 75 мм. Тежката полска артилерия разполага със 120- и 150-милиметрови гаубици „Шнайдер“, а планинската артилерия – със скорострелни оръдия „Шнайдер“ и нескорострелни „Круп“. Крепостната артилерия има скорострелни оръдия Д/30, калибър 150 мм. Стрелковото оръжие на личния състав е артилерийската магазинна карабина „Манлихер“.

В авиацията 

на 12 септември 1915 г. към Щаба на Действащата армия се създава  аеропланно отделение, което разполага със 7 пилоти, 8 наблюдатели, трима механици, 22 подофицери и 84 ефрейтори и войници. Първоначално в отделението са зачислени 5 самолета, като към началото на ноември от Германия са доставени още 6. 

През втората половина на 1916 г. е създадена въздухоплавателна дружина. След 15 февруари 1917 г. тя е в състав: Първа аеропланна група и Втора балонна група. „Аеропланната група включва аеропланното отделение от летище Белица, аеропланната команда от Ксанти, аеропланното училище, аеропланно депо с допълващ аеропланен взвод и аеропланна работилница“. В хода на войната българската авиация изпълнява задачи по разузнаване – близко и далечно чрез наблюдение и фотографиране, бомбардиране  – денем и нощем на противникови войски, комуникации и кораби, коригиране на огъня на артилерията, противовъздушна отбрана. По време на войната броят на самолетите достига 82, проведени са 

60 въздушни боя 

и са свалени 5 противникови самолета. Губим петима пилоти и двама наблюдатели, нямаме пленен пилот или самолет. 

Авиацията ни влиза във войната с пет самолета, които са в критично състояние, но постепенно от Германия започват да пристигат качествени самолети. На въоръжение влизат първоначално 27 самолета от типа ЛВЖ, „Ото Ц-1“ и „Албатрос Ц-1“. До сключването на примирието са доставени още 55 самолета, в това число „Албатрос Ц-III“, които са разузнавателни, както и бомбардировачи ДФВ, изтребители „Роланд Д-II и „Роланд Д-III“, както и двуплощни изтребители „Фокер Д-VII“. Аеропланното училище получава „Фокер E-III“, „Роланд Д-II“, „Роланд Д-III“ и „Фокер Д-VII“.

Първата подводница

През 1915 г. бойният състав на българския флот включва Щаб на флота във Варна, подвижна отбрана, неподвижна отбрана, арсенал, Дунавска и Беломорска част. От 1 май 1917 г. флотът получава и Хидропланно отделение. Крайбрежната отбрана се организира предимно с минни заграждения. В Бургаския и Варненския залив са разположени 244 морски мини. 
На 14 октомври 1915 г. 12 руски военни кораба откриват огън по Варна и пристанището. Те са на разстояние 15 200 м от брега. Бреговите батареи реагират веднага, но далекобойността на 240-милиметровите им оръдия е само 11 520 м. 

В състава на флота ни по това време влизат 6 миноносеца тип „Дръзки“, произведени във френските заводи „Шнайдер“, учебният крайцер „Надежда“, 4 брегови батареи, 3 плаващи торпедни батареи, 2 спомагателни кораба, 1 ветроходна яхта и няколко катера. 

В Дунавската флотилия са миноносците „Ботев“ и „Левски“, както и парните катери „Борис“ и „Стефан Караджа“, подарени от Русия след Освобождението. Крайцерът „Надежда“ не е годен за бойни действия, защото поради бюджетни ограничения няма средства за ремонт. 

През 1917 г. Българският военен флот приема на въоръжение и новите бойни средства – подводницата и водосамолета – хидроплана. На 25 май 1917 г. германската подводница УВ-8 влиза в състава на флота с български екипаж на борда под номер 18. Така се слага началото на българския подводен флот. Подводниците от този клас се строят в заводите на Круп през 1915 г.

Подводницата има надводна водоизместимост 127 т и подводна – 142 т. Движи се със скорост 6,7 възла в час над водата и с 6 възла – под водата. Дълга е 28, 1 м и широка 3,15 м. Потапя се за 22 сек. Има 2 торпедни апарата и 4 торпеда на борда. На 1 май започва да функционира и първата военна водосамолетна станция в България, която разполага с десет хидроплана и е базирана край Варна в местността „Чайка“.