]
В НВУ „В. Левски“ – Велико Търново (НВУ), се проведе курс по „Начална военна подготовка“. Участниците в курса предстои да бъдат зачислени в резерва. В доброволния резерв има и заплащане, което ни прави еднакви с цяла Западна Европа, в която участието там е заплатено. Заплащането у нас обаче е минимално. Законът за доброволния резерв е от няколко години. Съставът му е в рамките на няколко хиляди. Той има за цел да формира група от военнослужещи, които да участват в текущите мисии и операции в Българската армия.
Поради ред причини има недокомплект и, ако се наложи, армията ни да участва в мисии зад граница, трябва да има такъв доброволен резерв, от който да се наберат военнослужещи за участие във въпросните мисии. Това каза специално за вестник „Българска армия“ полковник Георги Пенчев, началник на Център за професионално и продължаващо обучение в НВУ.
По думите му досега това се е налагало в Ирак през 2003-2004 г., когато се отваря възможност резервисти да участват. В мисията в Афганистан не се налага такова участие, защото различните формирования, които участват в охраната на летище „Кандахар“, имат достатъчно личен състав.
Ако допуснем, че Българската армия трябва да изпълнява мисия в състав бригада, то тогава, за да има достатъчно личен състав, можем да се обърнем към доброволния резерв. Хората, които са преминали начална военна подготовка, могат да преминат и специална. След това те ще могат да заемат позиции като войници специалисти. Разчитаме на доброволния резерв за набиране на професионални войници, посочи полковник Пенчев. Такива курсове в графика на Националния военен университет са два пъти годишно. Те са с продължителност по месец. Такава подготовка се извършва и на други места в Българската армия. Сухопътни войски също извършват такава подготовка, във военноморското училище също имат такива курсове.
Ако погледнете общоевропейската среда за сигурност и подхода на страните от ЕС, ще направи впечатление, че всички държави под една или друга форма започват възстановяването не на наборна военна служба, но поне на такива форми. Наборна военна служба означава всеки български гражданин да бъде вкаран в казармата задължително, както беше преди години. Този тип служба дава възможност на хората, които желаят, да си планират времето, в което ще преминат такава начална военна подготовка, смята полковник Пенчев. Според него много български граждани искат да направят тази стъпка. На задължителна военна служба 
подлежаха навремето само мъжете. Трябва да се отбележи, че сега дамите военнослужещи се справят изключително добре. Това за България не е ново, ние имаме жени, които са професионално военнослужещи – войници, сержанти и офицери. Това, което прави по-различни нашите обучаеми в момента, е, че те са дошли доброволно, подчерта полковник Пенчев.
В Центъра за професионално и продължаващо обучение в НВУ е била извършвана подготовка основно на военните съветници за мисията в Афганистан. С възстановяването на началната военна подготовка за български граждани те имат и тази задача. Всяка военна подготовка, която е извън академичната сфера на НВУ, минава именно през този център.
Всеки вид подготовки накрая завършва с изпит. На огневата подготовка курсистите са стреляли с противогаз, което в началната военна подготовка обикновено е изнесено доста по-напред в занятията. Тяхната обаче е в продължение само един месец и организаторите нямат възможност да маневрират с времето. Курсистите обаче са се справили много добре и отлично, което говори, че българските граждани от всички категории са кадърни войници.
]
Катерина Кърчева, 21 г., от Бургас: Винаги съм харесвала армията
„Винаги съм го искала и винаги са ми харесвали униформите и оръжията, абсолютно всичко в армията. Нямам военни в семейството. Баща ми е полицай. Всички приеха с отворено сърце решението ми да се запиша в този курс, подкрепиха ме напълно и са зад мен, съгласни са с избора ми. Имам малко бебе, което е при родителите ми, докато аз съм в курса. Съпругът ми също е бил в казармата. Занимавам се с народна музика, певица съм.
Най-тежка за мен е физическата подготовка, защото никога не съм тренирала и това ми се случва за първи път. Записах се на този курс и от любопитство, но аз винаги съм харесвала армията. Автоматът тежи почти наполовината на мен, аз съм 47 кг.
Надявам се подготовката в този курс да ми помогне за бъдещето ми в работата. Евентуално бих се насочила към работа именно в армията, имам и планове евентуално да се обучавам в Националния военен университет“.
Никола Балтаджиев, 26 г., от Каварна: Най-трудно ми беше ранното ставане
„Нашата роля е да сме на място, когато и ако се случи реална ситуация. Трябва да помагаме, с каквото можем и сме научили в курса. Най-важното, което научаваме тук, на първо място е, как да държим правилно автомата, защото повечето хора още когато дойдохме, не знаехме дори и това, на практика не знаехме абсолютно нищо.
Научаваме всичко за автомата, ставаме рано, имаме физзарядка, строева подготовка, стрелби, абсолютно всичко е важно. Според мен не трябва да се връща задължителната казарма в онзи стар вид, защото никой не може да накара хората да отидат да служат. Всеки, който има желание, може да се запише в такъв курс и да опита.
Този курс, в който сме ние, е форма на казарма, но не е задължително, това е по собствено желание. Аз се занимавам с частен бизнес в сферата на рибарството и пчеларството. Малко е трудно с такова занимание да отделиш един месец за такъв курс, но не е невъзможно. Разбрах чрез приятели-курсанти за тази възможност и реших да опитам, не е страшно.
Първите пет-шест дни все още сме в цивилизацията, но след това вече всеки започва да става войник. Най-трудно ми беше на мен ранното ставане, защото не съм свикнал. Тук се надявам да се науча на дисциплина и общи правила от началната военна подготовка, за които не съм имал никаква информация“.
