Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Да съпреживееш историята

[post-views]
Да съпреживееш историята


„Да играе” във възстановките на исторически събития в малкото си свободни часове и да участва в този почти истински театър на боеве, случили се преди много години, си позволява историкът и депутат доц. Милен Михов. Той се включва в търновския клуб на националното дру3жество „Традиция” през 2005-а. Не е трудно един син на военна фамилия да се запали по почти възрожденската дейност за съхраняване, опазване, реконструкция и възстановяване на традициите на въоръжените ни сили и българската полиция, на българското оръжие и униформи. Всъщност националното дружество, което повече от четвърт век развива дейност в обществена полза с мрежата от регионалните си клубове, е сред най-големите подобни организации  в Европа.
Сред най-големите му прояви са вече традиционните възстановки на боевете на Шипка през август всяка година и обявяването на въстанието в Копривщица. Дружеството има стотици членове от различни социални групи, образование и възраст, но с огромен интерес да се съхранят военните ни традиции, българските обичаи и обряди, както и да се представят пред обществото.
Всеки регионален клуб е избрал да е носител на традициите на български полкове, участвали във войните за национално освобождение и обединение. Търновският носи името на 18-и пехотен Етърски полк на Н.В. Цар Фердинанд, който участва в Първата Балканска вой 4 на, в операцията при Булаир-Шаркьой, по-късно – в Междусъюзническата, през Първата и Втората световна война – в освобождаването на Вардарска Македония от немските войски. До края на Втората световна война това е един от елитните полкове на Българската армия. 
Преди да се стигне до атракцията и реконструкцията, обаче, има дълъг път. Защото 
възстановките не са само театър
Необходима е достоверност на представянето на събитието, на реквизита, на униформата, носията, въоръжението и на използваните техники.  И тук не е маловажно знанието, както за историческата среда, така и за етнографията – за тъканите, за технологията на изработването на дрехите. То е като подготовката на филм – с подробен сценарий и планиране на броя на участниците, съобразен пропорционално с участвалите в действителните исторически събития, с разстановка на хората „на сцената” на събитието, разположението на враждуващите сили и ролята на пехотата, на кавалерията. Планира се и използването на пиротехниката и озвучаването на събитието. После идват няколкото репетиции: с командирите на формированията, с всички участници, с генерална репетиция. А преди събитието се отрабо8тват и строгите правила за безопасност, макар оръжието да е обезопасено.
И всичко това се случва през свободното време на членовете на дружеството. Общото между всички участници е, че много четат, издирват документи и стара литература. В тези клубове, а и в други подобни реконструкторски организации, има натрупано обществено знание и добри специалисти по различни елементи от стария ни бит – от технологията на тъкането, на изработване на дрехи и на оръжие. И почти всеки член на клуба владее някакво умение. 
След възстановката 
няма традиционните аплаузи от зрителите
но хората реагират спонтанно и положително. Това е и целта – да се постигне ефектът на достоверност и да се съпреживее историята ни. А емоцията и на „актьорите” е толкова силна, че въпреки репетициите, се случвало вживяването да доведе до „истински” бой. 
Историкът Милен Михов има отношение към армията, към оръжието, но меракът му идва отвътре, както казва самият той: сам се запалил по тази дейност, сам се включил. И твърди, че това не е хоби. А че реконструкторските клубове правят нещо важно, което не се прави нито от общините и държавата, нито от училището. Само такива неправителствени организации могат да осъществят с ресурса на много хора такива мащабни възстановки. През първите десетина години след промените възстановката на боевете на Шипка е финансирана изцяло от самите участници в нея и спонсори на дружеството, докато тя се налага като част от календара на националните тържества на върха. 
В клубовете се включват и млади хора, разказва депутатът. Защото е достатъчно да се докоснеш до атмосферата, за да се запалиш, казва той. За него това носи огромно удоволствие, почивка и удовлетворение за обществения принос на усилията за съхраняване на българското. Има огромен смисъл, а хората се вживяват истински. Така се отплащат усилията на членовете на дружеството да се приближат до оригинала на събитието, да не се смесват времената в облеклото, оръжието и обичаите, защото тогава се получава бутафорията и кичът. Истинността е първото условие за успеха на възстановката на историческото събитие. 
Милен Михов споделя, че най-силно е усещането, че прескачаш исторически времена, а най-въздействащи са възстановките на реалните места на случването на събитията. Каквото е на Шипка, въстанието в Копривщица, боевете на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На това място сякаш прескачаш в друго време и изключваш от телефон, часовник, махаш дори венчалната халка. И 2 дена си в машината на времето…
Почти всяка седмица в страната има възстановки. Във Велико Търново през юни предстои средновековен фестивал на хълма Царевец. 

 

Предстои

През последните години търновчани го очакват, защото показва различни страни от живота на българина през тези години – от приготвянето на храна, различни домашни производства, занаяти, въоръжение, бойни техники и водене на бой с оръжие от това време. Във възстановката се включват и други клубове от страната. Фестивалът е голяма атракция, а подобни в много европейски страни са част от културния туризъм там.

Най-ново

Единична публикация

Избрани