Приключиха вече всички битки на футболното поле у нас. Дали е уместно да се сбие толкова набързо календарът, заради финали на световно първенство, в което ние изобщо няма да участваме е съвсем друга тема. Пък и обсъждането на тази тема не зависи от България.
Така или иначе до изненада в елита на страната не се стигна. Просто, защото у нас вече седем лета има тим, който е с много повече възможности от останалите. Говорим за притежание на класни състезатели, за организация, за база, че дори и за адекватна работна в школата. „Лудогорец“ спечели седмата си титла с малко напрежение, но погледнато през призмата на времето ЦСКА – София изобщо не се доближи до възможностите на разградчани.
Статистиката показва всичко нагледно. Затова битката за титлата у нас страшно много приличаше на изиграния в събота вечер финал в Шампионската лига. Един отбор излиза с огромно желание и по-малки умения срещу друг, който макар и пренаситен от успехите си, е надарен с по-голяма класа. Факт!
Иначе „Лудогорец“ в края на сезона успя да се пригоди към изискванията на Димитър Димитров – Херо. Специалистът от Бургас бе пред напускане след мача с „Хофенхайм“ през декември, но ръководството успя да го задържи и сега вече се работи по изграждането на тим, който задължително ще трябва най-малкото отново да попадне в групите на „Лига Европа“. Новината от Разград пък е свързана с привличането на неколцина български играчи и сериозното израстване на момчетата от втория тим. В последните кръгове Херо използва няколко юношески национали в официални срещи и те демонстрираха сериозно израстване. За големите цели естествено ще трябват сериозни чужденци. Очевидно обаче е съвсем близо моментът, в който „Лудогорец“ ще започне да използва собствените си кадри за футбол на високо ниво.
ЦСКА – София дълго време се опитваше да бъде равностоен конкурент. Победи на два пъти шампионите и сякаш с това се изчерпва всичко положително. През цялата година „червените“ от Борисовата градина бяха прекалено зависими от два фактора. От състоянието на голмайстора Каранга и от флирта на ръководството с крайната агитка. Все неща, далеч от сериозното разбиране за съвременен футбол. Може би и затова не бе постигната нито една от поставените цели в началото на сезона. В ЦСКА – София очевидно не оцениха, колко важен за тях е Стамен Белчев и сега с привличането на нов треньор ще трябва да стартират нещата отново. Особено след желанието на повечето от опитните футболисти да напуснат „Армията“. А най-големият успех на клуба определено е класирането му по административен път в турнирите на Стария континент.
В същото времe „Левски“ тръгна по правия път. Кой, както иска да го разбира. Затова говори и доверието към Делио Роси от страна на ръководството. Имаше няколко ключови моменти през сезона, които не говорят в полза на италианският специалист, ала той определено започна да се ориентира правилно в обстановката. С намирането на нов сериозен вратар, със запазването на основния състав и привличането на поне още двама опитни футболисти през следващия сезон „Левски“ определено ще изглежда с пъти по-добре. Този син тим и Роси се нуждаят от време и търпение и те очевидно ги получават в необходимите количества.
„Берое“ пък изненада със своето непостоянство. Съставът на Томаш уж бе много добре окомплектован. Нищо не се получи от това. Във важните моменти заралии просто изпуснаха пара и сега нито са в Европа, нито се радват на медали.
Без съмнение на много добро се представи отново „Ботев“ (Пловдив). Този път “канарите“ не може да се похвалят със спечелването на трофей и въпреки това успяха да оберат годишните награди от церемонията „Футболист на футболистите“. И понеже стана дума за тази анкета е редно да се спомене, че с гласуването си българските футболни хора показаха само едно – че са пълни комплексари. Очевидно тези люде не уважават нито себе си, нито своя занаят. И затова ще продължават да скърцат злобно срещу всеки, който мисли различно, пожъне международен успех или продаде някои състезател скъпо в странство.
Първата шестица завърши с отбора на „Верея“. Силно и качествено представяне през първия полусезон, скандално финансиране и срамно доиграване на първенството след Нова година. Чудно каква е ползата от съществуването на подобни отбори? Ама и това у друга тема. Kолкото до оцеляващите, то те определено си заслужиха местата в Първа лига. През целия сезон се виждаше, че нито един от четирите отбора, които се бореха за промоция от Втора лига не са на нивото на тимовете от елита. И затова логично „Дунав“ и „Витоша“ запазиха местата си. Колкото и сега много хора да критикуват регламента. Със сигурност ще бъде интересно през следващия сезон на второто ниво, където ще станем свидетели на ожесточена битка за влизане между „Монтана“, „Царско село“, „ЦСКА 1948“ и „Арда“. Последните два тима направиха селекция като за Първа лига и едва ли ще може да бъдат спрени. Наличието на такава конкуренция пък със сигурност ще насели и Втора лига с чужденци, което обаче не е добре.
За да приключим анализа на отминалия сезон, определено трябва да отдадем заслуженото на Георги Петков, който донесе купата във витрината на „Славия“. Странно, но независимо от големия успех на „белите“, част от основните футболисти веднага започнаха да си търсят други отбори. „Славистите“ обявиха, че ще продължат да залагат на свои юноши и на отхвърлени от клубовете си други български таланти. Това добре. Ала дали ще видим по-сериозно класа в „Славия“ е много спорно.
Със сигурност през сезона имаше неколцина млади състезатели, които трябва да бъдат отличени. Без съмнение от родните национали, останали по българските терени, Манолев, Дяков и Бодуров бяха над всички. Талантът на Десподов също е вън от съмнение. Ала роденият в Кресна футболист на ЦСКА – София час по-скоро трябва да поеме към сериозен чуждестранен клуб, за разгърне истинските си възможности. При положение, че Десподов остане още една година у нас и той като десетки други просто ще се превърне в добър играч за местна консумация.
