]
Генерал-майор (о.р.) Роди Портър е завършил училището Шербърн, Кралската военна академия „Сандхърст“ и университета на Нюкасъл-на-Тайн (бакалавър със златен медал по немски език и история). Той е назначен в британската армия през 1980 г. и е служил в множество мисии и институции като офицер от Кралските свързочни войски. Бил е също адютант, командир на рота, на полк, участва и в няколко мисии. Главен изпълнителен директор на Military Ministries International.
– Г-н генерал-майор, четейки вашата биография, се питам, кога и как се появи у вас отношението към вярата и Бог или винаги ги е имало?
– Дойдох до вярата в Иисус Христос, когато бях на осемнайсет години. Не мога да кажа, че търсих Бога, защото Бог ме намери. Работех в едно училище. Отидох в църква, където се говореше за вярата и за спасението и така Бог ме привлече към това. Приех в живота си Иисус Христос на 18-годишна възраст и когато станах на 19 г., се присъединих към армията.
– Били сте на мисии в Северна Ирландия, Босна и в Персийския залив. Този тип служба е тежък, защото рисковете са по-големи. Какво Ви направи впечатление там, къде е мястото на вярата, на Господ сред военнослужещите по време на мисии?
– Вярата помага по много начини, когато един военнослужещ е на мисия. Първият е, че човек има една духовна сигурност, че Бог присъства в неговия живот. Бог се грижи за теб и ако се случи най-лошото, всеки знае, че отива при него. Така човек може да се концентрира върху мисията, а не да се притеснява за своята безопасност. Християните вярваме, че в определени обстоятелства е допустимо да се воюва, ако каузата е справедлива. Например такъв е случаят, когато се говори за операция, която е антитерористична, или пък за операция за възстановяване или опазване на мира. Така вярата подпомага човек да участва в такава мисия напълно и безрезервно. Като офицер и командир вярата ми помага да се осигури по-добра грижа за подчинените. Военнослужещите, знаейки, че техният командир е вярващ човек, уважават това и търсят морална подкрепа и духовна насока в критични моменти по време на военна операция.
– Бихте ли дал пример от вашата практика за това, което споделяте?
– Участвах през 1991 г. в първата иракска война, когато международната коалиция изтласка силите на Саддам Хюсеин от Кувейт. Беше много важно да има възможност да кажа молитва там в пустинята за близък приятел. И също можех да предложа молитвена грижа и молитвена подкрепа за млад военнослужещ – сержант, който беше доста объркан и несигурен.
– В България вече са проведени две православни консултации по повод възстановяване на института на военното свещенство. Каква е вашата позиция по този въпрос?
– Убеден съм, че военното свещенство е изключително важен елемент в подготовката на един военнослужещ за бъдеща битка. Един войник може да бъде обучен как да се бие, но да знае, че има морална и духовна подкрепа, е нещо, което също е особено важно за него в процеса на бойната му подготовка. Вярвам, че тези две консултации са нещо много позитивно и приветстваме тази инициатива.
– Как би се осъществило евентуално възстановяване на капеланите у нас, при положение че страната ни не е религиозно еднородна, болшинството сме православни, но има и католици, мюсюлмани и представители на изповедания и вярвания?
– Аз вярвам, че е възможно да се изгради такава институция, която да се грижи за военнослужещи от различни религиозни традиции. Във Великобритания повечето войници биха се определили като протестанти, но имаме и католици, мюсюлмани, сикхи, които са индуси. Институтът на военното свещенство осигурява, независимо от веровата традиция, всеки военнослужещ да има духовна подкрепа спрямо неговото вероизповедание.
– Каква е мисията ви в България в качеството ви на главен изпълнителен директор/ръководител на екипа на Military Ministries International?
– Моята мисия тук е да осигуря подкрепа на регионалните ръководители в различните региони, като създам една среда за стратегическа насока и ръководство, както и грижа за тях.
– Как постигате това в нашата страна?
– Пастор Гроздан Стоевски е регионален ръководител за Европа на нашата организация и моята работа е да го подпомогна, като му осигуря ресурси и необходимите контакти, както и да му дам насока, за да си върши най-добре работата. По същия начин това се прави за регионалните ни ръководители за Африка Югоизточна Азия и Близкия изток.
– Как смятате, че може да се възстанови военното свещенство в общество като нашето, което сякаш е поизгубило от вярата си?
– Ние се намираме в подобно положение и във Великобритания. Нашето общество също се обезверява. Когато обаче на хората им е дадена възможност за една реална вяра в Иисус Христос, те откликват на това. Ние се стремим да насърчим една жива и реална вяра между хората, а не една номинална, традиционна религиозност, има разлика. Понякога дори е по-лесно за хора, които не са израснали в религиозна среда, да възприемат една жива, действена вяра в Иисус Христос спрямо тези, които са религиозни по възпитание.
– Какво е най-важното за един военен свещеник?
– Много е важно за военните свещеници да могат да разбират ситуациите в обществото и духовното състояние на войниците и да могат правилно да се отнесат към това.
– При евентуално възстановяване на капеланите в България вие как бихте помогнали за това?
– Държави, където има добре уредено военно свещенство, със сигурност биха били заинтересовани да помогнат. Имахме среща в българското Министерство на отбраната, в Дирекция „Връзки с обществеността“. Това беше предварителна консултативна среща, в която бяха очертани идеи и бяха обсъдени възможности как нашите организации практически да подпомогнат възстановяването на капеланството в България. Първата стъпка за това е да се убедят обществото и хората, които вземат решения, е, че военното свещенство няма да създава повече проблеми, а напротив, ще предложи отговори на духовни проблеми и нужди, които военнослужещите имат. Така че в тази посока вече се работи.
Подполковник (о.р.) Торбьорн Бострум – вицепрезидент на световната Асоциация на сдруженията на християните военнослужещи (АХСВ) пред в. „Българска армия“:
„В Швеция имаме традиция от 500 г. на военното свещенство. Никога не сме имали съмнения за важността на военното свещенство от гледна точка на грижата за военнослужещите. Винаги сме имали добро взаимодействие между военното свещенство и военното командване.
Важното е да се осигури духовна грижа за веннослужещия независимо от неговата духовна традиция.
Например, ако вземем идеята за военното свещенство, ние сме много насърчени от това, че в Българи, хората, които вземат решения, командирите и хората в Министерството на отбраната са отворени за идеи и търсят добри практики и добри възможности от другите армии. Ние сме отворени за нови идеи и възможности как да бъдем още по-полезни“.
