С полк. проф. д-р Румен Попов, зам.-началник на ВМА по учебно-научната работа, разговаряме по повод вчерашния 14 юни, Деня на доброволния и безвъзмезден кръводарител. Датата е свързана с рождения ден на Карл Ланщайнер, откривателя на А-В-0 кръвногруповата система, носител на Нобелова награда за откритието си, след което се развива модерната трансфузиология в света. През декември т. г. в Центъра по трансфузионна хематология на ВМА ще се отбележи 25-годишнината от създаването на военния кръвен център.
– Полк. Попов, каква е ситуацията с кръводаряването във ВМА?
– Надявам се годината да е най-добрата по отношение на доброволното и безвъзмездно кръводаряване тук. Ако допреди 4–5 г. имахме по 4000 кръводарители годишно, приемахме, че се справяме добре. Но днес и 6000 не ни стигат. А работата нарасна много и по отношение на кръводарителите, и по отношение на техните изследвания и тези на пациентите във ВМА. Огромна част от българските пациенти избират да се лекуват във ВМА, знак за професионализма на екипите ни. Защото тук са най-добрите терапевти и хирурзи, най-добрата реанимация и интензивни грижи в страната. ВМА е уникална и с това, че имаме всичко необходимо да изследваме цялостно пациента, да му поставим точната диагноза и съответно да го лекуваме. А и голяма част от травматичните пациенти се хоспитализират тук.
– На какво разчитате тогава?
– Много разчитаме на кръводарителите и във ВМА, и във военните формирования в страната. Случва се и ние да нямаме кръв от рядка кръвна група и тогава разчитаме на помощта на колегите от мрежата на цивилното здравеопазване. Както и те много разчитат на нас, ние не сме затворена система и кръвта и кръвните продукти тук не са само за ВМА и за периферните й болници. Напротив, многократно сме помагали на пациенти в цялата страна, често – на детската онкохематологична клиника в София. В това е смисълът на дейността ни.
– А даряват ли кръв военнослужещите?
– Когато армията ни стана професионална, се получи нещо, от което първоначално се стъписахме – в едно поделение от 500 души даряваха по двама-трима… И колегите във формированията, и ние във ВМА започнахме да работим упорито. И днес имаме немалък пул от постоянни кръводарители във формированията. Значи сме спечелили тези хора за каузата на доброволното и безвъзмездно даряване на кръв. Защото те не даряват за определен пациент, а защото знаят, че ще помогнат на някого в тежък момент. Това означава и че и ние сме си свършили работата. И с близките на пациентите във ВМА правим така, че да дарят кръв пак и когато техният близък вече е изписан. През последните години е положителна тенденцията много млади хора, току-що навършили 18 г., също да идват и да дарят безвъзмездно кръв. И остават като постоянни и редовни кръводарители за нас. Имаме регистър на кръводарителите в кръвния ни център. В моменти на недостиг на кръв от определена кръвна група каним тези хора да помогнат. И от 20 човека обикновено 15 се отзовават отново и отново, което е добър знак и за системната работа на екипа ни. Миналата година над 3000 военнослужещи дариха кръв при изпращането на мобилните ни екипи освен стационарното даряване. А във ВМА, включително в събота и неделя, вече работят т. нар. стационарни екипи, които посрещат желаещите да дарят кръв. По-рано специалистите ни бяха по-малко и нямахме възможност за такива дежурства. Това е важно, защото за тези два неработни дни обикновено ни посещават около 20 кръводарители. Т. е. по-рано ние сме ги губели.
– А може ли последните класове в училище да са времето за разговор с младите хора за мисията на кръводарителството?
– Тази дейност трябва да е съвместна с Българския червен кръст. Там са хората, които трябва с техния подход да влязат в училищата и да обяснят на младежите за какво реално става въпрос. За да се възпитава нагласа да си кръводарител. И едно от първите неща, които да направят при навършване на 18 и за да докажат зрялост, да е да дарят кръв. Но ако един млад човек се наложи да даде кръв заради близък поради необходимост, но без да е убеден предварително, като че ли вече сме закъснели… И е малко вероятно той пак да се върне, освен пак да помогне на близък. При нас вече не са малко младите кръводарители, доброволно и безвъзмездно – и това е добра тенденция. А ние тук сме професионалистите, които трябва да си свършим работата да се чувстват кръводарителите добре преди, по време и след кръводаряването. И да направим точни изследвания, така че кръвта да бъде изключително сигурна за пациента. Кръвта и кръвните продукти са животоспасяващи при увеличения брой цивилни пациенти във ВМА, за съжаление, особено в клиниката по хематология. И е много важно една болница да има собствен кръвен център – и за пациентите, и за лекарите, които да могат да реагират адекватно при лечението им. Ние в Центъра се стремим да сме подготвени, но се случват ситуации, когато е трябвало да се осигури рядка кръвна група. А рядката кръвна група е тази, която липсва в момента. В такива случаи взаимно си помагаме с цивилната трансфузионна система. Иначе всекидневните, невидимите ни за непрофесионално око задачи, произтичат от закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, от стандартите по трансфузионна хематология. Задачата ни е за всеки пациент от ВМА да има достатъчно и качествена кръв и кръвни продукти. Но ми се ще тази година в края й, по случай създаването на военния кръвен център, колегите да са удовлетворени и горди от това, че всеки ден тяхната работа спасява човешки живот. Екипът ни наистина е от великолепни професионалисти, има и млади хора. А си спомням, че „само” преди 25 г. навръх Коледа при нас дойде първият кръводарител, началникът на Клиниката по хематология доц. Георги Георгиев, и днес е жив и здрав…
– Какво е различното да работиш в кръвен център?
– Тази дейност е малко като зад завеса. Работата е много, но невидима и за пациентите, дори и за другите колеги. Военният кръвен център е стратегическо звено за ВМА. Без него нямаше да имаме и толкова силна хирургия и терапевтични звена. Всъщност кръвният център, който не се занимава пряко с пациенти, създава кръвоносната система на болницата. А за мен лично пътят дотук тръгна от екипа, който тогава изключителният лекар и преподавател проф. Григор Мечков беше създал за трансплантация на костен мозък. Това във ВМА не се случи, но от екипа се роди Кръвният център… А наученото от проф. Мечков и днес ми помага в работата.
Какъв е човекът, който безвъзмездно дарява от кръвта си за други, непознати хора? Профилът на кръводарителите е различен. Тези, които го правят за свои близки, т. нар. родствено кръводаряване, са хора често страшно притеснени за състоянието на близкия човек. Но специалистите във ВМА трябва да направят така, че да ги спечелят отново да дарят кръв, когато вече нямат такъв повод. Затова са изключително внимателни във всичко – в приема на кръводарителите, в прегледа на лекаря, при извършваните изследвания, при самото кръводаряване и грижите за дарителя след това, когато той е под наблюдение в Кръвния център. Той трябва да се чувства сигурен и да разчита на професионализма на медиците. Във военните формирования профилът на дарителя е различен: млади и здрави хора, които от Центъра са спечелени за каузата на доброволното и безвъзмездно кръводаряване. Като всеки път, когато са при тях в поделението на необходимите интервали от време, те даряват кръв. Това е безценен жест към други, непознати хора, в нужда от кръвопреливане, защото няма все още такова откритие, което да замества кръвта, както се замества една става например. И в САЩ, и в Русия са напреднали в тези изследвания, но за пациентите все още заместител на човешката кръв няма. Тя е уникална и затова в Центъра всеки кръводарител се приема като специален човек, идващ с идеята да помогне. Затова съхраняват отношенията с всеки дарител на кръв на всяка цена и за следващи да рявания.
