Вие сте наследници на онези български офицери, подофицери и войници, които участваха в Балканската война от 1912–1913 г., последвалата Междусъюзническа война и Първата световна война. И вашите славни предшественици написаха с кръвта си едни от най-славните страници в българската история. Но нека да кажем защо воюваха те. Те не воюваха, защото българите са агресивни или им се водиха войни. Вашите славни предшественици, които днес почитаме, воюваха за освобождението на останалите под турско робство българи в Тракия и Македония, онези българи, които тогавашните велики сили след Освобождението на България с Берлинския конгрес оставиха отново под черно турско робство. Те воюваха да защитят правото на тези българи да бъдат християни, правото да се наричат българи и желанието им да живеят всички заедно в една държава – България. Ето защо воюваха тези хора. Това заяви заместник министър-председателят по обществения ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов в словото си на тържествената заря (проверка) по повод на 4 юли – Празника на Пловдивския гарнизон.
Днес много хора продължават да смятат, че след като сме в НАТО, няма нужда да отделяме достатъчно пари за армия и армията е може би един декор. Даже има гласове, които казват, че не ни трябва армия. Аз винаги съм го казвал, ще го кажа и сега. Българската нация се съхрани и запази през 500-годишното турско робство благодарение на своята православна християнска вяра. Но запомнете едно. За 1400 г. тук на Балканите, откакто съществува българската държава, България е имала много съюзници воювала е с много врагове. Съюзниците се сменят според политическата конюнктура, а тя се променя. Едно нещо не се променя и това са интересите България. И Българската армия е служила само на едно – да защитава териториалната цялост и независимостта на българския народ, каза още министърът на отбраната.
Той подчерта, че всички офицери, сержанти и войници, които са воювали във 2-ра Тракийска дивизия, и всички, които са служили във 2-ра армия, са полагали една клетва – да служат на България. И благодари на ветераните за усилията в годините, в които са били на действителна служба, да възпитат войниците като добри български патриоти. Вицепремиерът пожела на офицерите, сержантите и войниците от гарнизон Пловдив въпреки трудностите да носят в сърцата си ценностите на нашата Христова вяра и обичта към България и напомни, че българският народ винаги е обичал и уважавал своята войска и може да разчита на нея.
В речта си командирът на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон бригаден генерал Явор Матеев посочи, че трябва да се учим от историята.
за да можем по-уверено да градим настоящето си и да гледаме още по-стремително към бъдещето си. Той отбеляза, че празникът се провежда под мотото „Вече възстановихме една славна традиция, нека да я утвърдим”.
Началото на празника – 4 юли, бе поставено с шествие на представителни блокове на военни формирования от гарнизон Пловдив. Воините преминаха в тържествен марш пред министъра на отбраната Красимир Каракачанов и другите официални лица. Поднесени бяха венци и цветя пред Паметника на военнослужещите, доблестно изпълнили воинския си дълг. Заупокойна молитва отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. А проливният дъжд, който се изля по това време, бе определен от академик Георги Марков като
плач на природата за загиналите българи във войните за национално обединение. На събрание във Военния клуб в Пловдив той направи кратка историческа справка за Празника на гарнизона. Прочетени бяха поздравителни адреси от заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов и председателя на Комисията по отбрана генерала от резерва Константин Попов. Състоя се празничен концерт.
На тържеството по повод празника на Пловдивския гарнизон бяха началникът на Политическия кабинет на министъра на отбраната Илия Налбантов, областният управител на област Пловдив Здравко Димитров, заместник-кметът на Пловдив Розалин Петков, народни представители, командири и началници на военни формирования и структури, генерали и офицери от Българската армия, директори на дирекции от МО, кметове на общини и райони, стопански ръководители и граждани на Пловдив.
Победата при Криволак
Със Заповед от 1915 г. по частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия и препотвърдена със Заповед на министъра на войната от 1926 г. датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. Това се прави в чест на победата в битката при с. Криволак и да се припомнят на поколенията героичните прояви на нашите воини. В кратката, но кръвопролитна Междусъюзническа война през лятото на 1913 г. воините от 2-ра Тракийска дивизия, усилена с 11-и Сливенски полк и 49-и пехотен полк от 3-та Балканска дивизия, получават задача да атакуват и овладеят силно укрепените сръбски позиции при Серка планина и с. Криволак. С особено ожесточение се отличават боевете на 20 и 21 юни (3-ти и 4-ти юли по нов стил). След ръкопашен бой сърбите са принудени да отстъпят. Впоследствие те получават подкрепление и контраатакуват. С нарастващо напрежение боят се води цялата нощ.
С много героизъм и себеотрицание българските воини съкрушават настъпателния устрем на сърбите и ги обръщат в паническо бягство. Така 2-ра Тракийска дивизия пробива считаната за непристъпна сръбска позиция при Криволак и постигайки изключителна победа, напълно разгромява Тимошката сръбска дивизия. Тази славна победа има стратегическо значение, защото осуетява съединяването на гръцката и сръбската армия и общото им настъпление към София.
След Втората световна война Празникът на Пловдивския гарнизон не се чества. Възстановен през 2016 г. , той бе отбелязан за трети пореден път.
