В живота ни на висока скорост рядко се връщаме назад, за да наредим пъзела на нещата преди нас, за каквато и негова област да иде реч. Макар да знаем, че нищо не започва от нас и от поколението ни. Ако го правим, то е мимоходом, макар и днес Военномедицинска академия да има един прекрасен девиз: Ние сме големи, защото стоим на раменете на предци титани… Казано е за военната ни медицина, затова и паметта за един от първопроходците в нея сега е за проф. Недко Кючуков, един от създателите на неврохирургията, която у нас се създава почти едновременно във Военна болница и в Медицинския университет.
Неговият живот е метафора на прехода между две епохи.
Като войник в казармата в Шумен преди 1944 г. изнася оръжие за антифашистите и след разкриването на група от около сто негови съмишленици получава присъда: смърт. И само младостта му я превръща в доживотен затвор в Сливен.
След 9 септември ямболското момче става студент в Медицинския университет в София, а после специализира при проф. Ганчо Савов във Военната болница. И остава като негов заместник в Катедрата по неврология и неврохирургия. Оттам започва и кариерата му на военен лекар до 1964 г., като достига до чин полковник. По това време разкриват медицински университет във Варна, където го изпращат със задача да оглави неврохирургията. Д-р Кючуков ръководи 10 г. Клиниката по неврология и неврохирургия. Неговата заслуга в национален мащаб е, че организира квалификационни курсове за обучение на хирурзите за спешна неврохирургична помощ. Тогава тези специалисти са били двайсетина в цялата страна. Той създава локална мрежа от хирурзи, които поемат спешната помощ в Североизточна България. Обучавал е и свои колеги от цялата страна. Самият той покрива нуждите от консултативна и лечебна неврохирургична помощ на няколко окръга – Варна, Търговище, Разград, Шумен. През цялото време на работата си във Варна е
главен консултант по неврохирургия на Военноморския ни флот.
През 1974 г., десет години по-късно, се разкрива Медицинският факултет на Софийския медицински университет в Плевен и д-р Кючуков го оглавява. Той е първият декан, а после и ректор. През цялото време оперира като неврохирург до пенсионирането си през 1986 г. Така се оказва, че ямболчанинът проф. Недко Кючуков, потомък на българи от Беломорска Тракия, избягали от геноцида от родното си тракийско село Аврен, остава създателят на неврохирургията във Варна и Плевен, както и участник в създаването на първата неврохирургия у нас във Военната болница, почти едновременно с клиниката в Медицинска академия. Дълго време той е и национален консултант по неврохирургия. В онези години е носител на званието „Народен лекар” (голяма рядкост за тази професия за разлика от народните артисти).
В своя професионален живот проф. Недко Кючуков е извършил над 6000 черепно-мозъчни операции, обучил е и няколко хиляди студенти и специализанти, а създаденият от него медицински факултет, днес медицински 
университет в Плевен, е един от няколкото медицински университета в България.
В семейството на Недко Кючуков има и други лекари.
С д-р Евгения Йорданова, съпругата му, се срещат на студентската скамейка в София и тя го следва в професионалния му път навсякъде. 93-годишната проф. Евгения Йорданова е хематолог, завършила кариерата си като завеждащ отдел катедра „Вътрешни болести” в Медицинския университет в Плевен, но създала и Клиниката по хематология. Била е и национален консултант по хематология. Това е зад гърба й, но и днес някои колеги и пациенти се съветват с нея, защото не е загубила нищо от класата си на първокласен лекар. Тя е доволна, че сред ръководните кадри на плевенския медицински университет са били и са негови студенти, като Григор Горчев и Димитър Господинов.
На медицината се посвещава и единият от синовете му, проф. д-р Георги Кючуков, който днес е зам.-председател на Борда на директорите на варненската болница „Света Ана”. Той открадва занаята от баща си и днес продължава да оперира като неврохирург в болницата. Другият син на проф. Недко Кючуков е единствената бяла врана в семейството, дипломатът Любомир Кючуков, заместник-министър на външните работи в екипа на министър Ивайло Калфин и наш посланик преди време в Лондон, познавач на Балканите, особено – на Македония.
Българските лекари са търсени по цял свят
Къде е българската неврохирургия в момента, питам сина д-р Георги Кючуков. И той разказва, че когато се създаваше неврохирургията ни, много известни и амбициозни наши лекари не само поставиха основите й, но я издигнаха на световно ниво: Ганчо Савов, Петър Петров, Любомир Карагьозов, Китов. Те наистина издигат нивото на българската неврохирургия така, че са търсели съдействието на бългирските неврохирурзи навсякъде по света. Д-р Карагьозов създава неврохирургията в Куба. Негови колеги го правят в други държави. Това са плеяда неврохирурзи, които, освен че са работели практически, са въвеждали и всички новости в тази област на медицината. Но и самите те имат иновации. Д-р Недко Кючуков създава методика за предотвратяването на образуването на сраствания след операция, както и друга, която и сега се ползва от колегите му днес – за закриване на дефекти на черепа. Това силно поколение оставя силна следа в медицинската практика и наука у нас. Но днес сме повече търговци на иновации, казва със съжаление синът д-р Георги Кючуков.
Синът д-р Георги Кючуков: Баща ми буквално построи университета в Плевен
Той строго спазваше лекарската етика и принципи, първият сред които, че докато пред кабинета има болни хора, работният ден не е свършил. Освен като лекар от 1974 г. в Плевен той работеше през седмицата, а в зората на създаването и буквално – на изграждането на Медицинския институт, а после и университет в Плевен, за почивния ден събираше бригада от свои колеги лекари, от санитари и служители, които буквално като строителни работници помагаха. Например, където днес е неврохирургията, сградата е строена буквално с двама професионални майстори и с помощта и ентусиазма на медицинския екип. Защото по това време всяка събота и неделя е ходел на бригада. Днес звучи странно един хирург така да рискува да нарани ръцете си… Той и като ученик в Ямбол заради скромните доходи на семейството си припечелва като строителен работник. Първоначално баща ми се заема с изграждане на база за учебната и медицинската дейност на факултета. Първи дом на бъдещите медици става Техникумът по дървообработване. Започва мащабна реконструкция на сградата на училището и на Окръжната болница, която става университетска база. Следват години на създаване на база за Плевенския медицински университет и набирането на кадри, прием на студенти. В Плевен и днес, след смъртта му през 2010 г., го помнят и уважават и сега с основание спортната зала на Медицинския университет в Плевен носи неговото име.
