НАТО като замисъл от 40-те години продължава да се развива. Факт е и поканата за членство на Македония. Надявам се през есента братята ни от Република Северна Македония да кажат „да” на референдума, за да може до края на годината да станат членове на Алианса. За бъдещето му като презокеански северноатлантически стълб е добре, че американският президент Тръмп предизвиква по повод срещата на върха разговор и размисъл в останалите членове на пакта. Така се раждат нови идеи, виждания и концепции за развитието на НАТО и се надявам след година-две то да е по-силно, отколкото е в момента.
Всъщност формула за изграждане на европейската отбрана се търси още след Втората световна война – чрез изграждани съвместни батальони между англичани, французи и др. Но по никакъв начин не бива да се противопоставят европейските въоръжени сили и натовските. И не като бойни единици, а като политически и отбранителни тенденции. Трябва да се намери формула, така че НАТО да може да си изпълнява задачите, вкл. в Европа и около Европа. Защото проблемите са тук, около Европа, не са около САЩ. А самият Европейски съюз трябва да намери начин от икономически гигант да стане и стабилна и предизвикваща уважение военна сила.
Владимир Тошев, зам.-председател на Комисията по отбрана в НС
Ако България сключи и контролира добри договори за превъоръжаване и модернизиране на трите си вида ВС, икономическата печалба може да бъде за всеки българин и като сигурност, и като самочувствие. Имаме огромния шанс в следващите години не само да захраним с работа ВПК, но и да предизвикаме разширяването му чрез сключване на подходящи лицензии и договори за икономическо сътрудничество за производство на бойната машина и патрулния кораб за ВС на България.
Формулата „правителство–правителство” при договорирането и производството на кораб и бойна машина гарантира, че българската военна индустрия в частния и в държавния си сектор ще е напълно ангажирана. И ако имат възможност, нека предприятията й да се готвят отсега. Това е важно по много причини. Те ще участват най- вероятно в окомплектоването на кораба и производството му и интегрирането на бойната машина, т.е. в сглобяването и въоръжаването й. Надявам се основно да направим бойната машина по такъв начин, та не само да задоволим предвидените бройки за СВ на първи и втори етап, а да я направим конкурентноспособна и като качество, и като цена, за да я изнасяме. Т.е. заложените сега средства за кораб и бойна машина, но с производството им, с ремонта, поддръжката и експлоатацията им, както и поддръжката и експлоатация на самолета у нас, да може до десетина години да върне парите за модернизационните ни проекти за армията и „да излезе без пари”, както се казва, да не струват нищо на българския бюджет. Днес е реално да се закупят лицензи, каквито години наред военното ни производство не е получавало. Причината е, че не сме търсили сериозно производство и сме го правили конюнктурно и на парче.С почти пълно единодушие бяха приети проектите за закупуване на изтребител и на патрулен кораб. „Воля” все още няма окончателно взето решение за гласуване в пленарна зала за проекта за патрулен кораб. Всъщност подводните камъни или тесните места по пътя на осъществяване на модернизационните проекти в армията са свързани и с лоша практика досега. Първо, не бива да се бавим, оправдавайки се с формални причини, имайки нещо друго предвид. А самолетът „го движим” вече 8 г., корабът беше готов в края на м.г. с изключение на проблема с ДДС, което намаляваше сумата. А проектът за инвестиционен разход на бойната машина е по-рамков и в значително по-различен вид и позволява по-голяма гъвкавост в сравнение с другите 2 проекта.
Трябва да се знае, че проектът за закупуване на нов изтребител не включва само един или няколко летящи самолета, а и изключително сложна поддръжка от земята със също толкова изключително скъпо наземно оборудване и многоброен личен състав. Ако в скоро време имаме 8 самолета, ще са ни необходими около 20 подготвени пилоти, а при 16 – минимум 30 летци. Те ще изпълняват мисии на самолет, който няма почти нищо допирно като летателни качества и като въоръжение и технически системи със сегашните МиГ 29. А по принцип коефициентът за поддръжка е около 5–6, т.е. на земята трябва да има 5–6 пъти повече хора и техниката на земята като цена трябва да е съизмерима с тази във въздуха.
Патрулният кораб е сложно съоръжение, което трябва да даде възможност на ВМС без притеснение да могат самостоятелно да извършват плавания в зоната и на Средиземно море, без поддръжка и спиране на пристанища. И 3000–3500 морски мили, както е заложено за плаваемост на морския съд, никак не е малко. А за т.нар. живучество на екипажа е предвидено той да може да издържа 30 дни в морето без дозареждане и подкрепа. Това означава, че проектите за ВМС и за ВВС са много по-сложни в определен смисъл, отколкото този за бойната машина за пехотата. Защото дали платформата й ще е 8- или 6-колесна, какво ще е екипирането като свързочна техника, въоръжение и като животоподдържащи системи е значително по-лесно да се постигне, отколкото при останалите два.
Къде са тесните места?
Не можем да съизмерваме трите модернизационни проекта и да очакваме да вървят паралелно и във времето, и като реализация, защото те са съвсем различни. Например е почти сигурно, че изтребителят ще е изцяло закупен от чужбина, но доброто е, че преди стартирането му като изпълнение проектът за него отново ще мине през залата на НС. Така се придобиват яснота и гласност дори и за онези, които малко се интересуват от превъоръжаване и модернизация на ВС, дори и от най-скъпия и конфликтен проект досега.
По причина на това, че и корабът, и бойната машина за пехотата ще бъдат изпълнявани по т.нар. схема „правителство–правителство”, т.е. договорирането е между тях, не между фирми, и по закон тези договори няма да минават за одобрение през НС. Но все пак, за да избегнем забавянията, спекулациите и подозренията, характерни за практиката ни, сме се договорили с министър Красимир Каракачанов и с екипа му всеки важен етап от придвижването на проектите да бъдат докладвани в Комисията по отбрана лично от министъра. Т.е., когато се получат отговори на запитването за предложение от различни държави с възможности да сключат договори с нашата за производство и на кораба, и на бойната машина или за интегрирано икономическо сътрудничество с България, да бъде докладвано в пред депутатите по информационно-консултативна причина. Защото народните представители гласуват бюджета за отбраната в НС, а механизмът му за формиране е сложен. Това са числа в таблици, които не носят достатъчно информация сами по себе си.
Сега около проектите се говорят много неща и чувам за една тенденция, която и като военен, и като политик лично не приемам – да се търси най-ниската цена. Най-ниската цена не е добра за армията. Да, добра е за някоя друга сфера с финансови трудности , като образованието например. И когато армията „икономиса” средства по някой от проектите, остатъкът от предвидените пари да се пренасочат. Изкушен съм да припомня филма „Армагедон”, когато при полет на совалката един от героите пребледнява, защото знаел, че НАСА я е построила за полет в Космоса по най-ниската цена… Т.е. най-ниската цена не носи качество
а ние залагаме на перспектива с тези три проекта за години напред, например за 40–50 г. живот на корабите. И идеята не само българските военни, а нацията и държавата ни да придобият ново самочувствие. И ако търсим най-евтиното, то сигурно няма да е най-доброто. Самолетът МиГ например е от 70 г. на въоръжение и докато плавно се замени с новия изтребител, ще закръгли 80… Не смятам, че след толкова дебати по проекта за закупуване на изтребител, ще се спрем на втора ръка самолети. Трябва да търсим нов и перспективен, но не е мое правото да избирам какъв изтребител да закупим. Но логиката на нещата ще доведе от обговорените в пространството 6–8 или 9 варианта те да бъдат сведени до 1–2, от които внимателно ще бъде избран най-добрият. Защото нямаме достатъчно пари и не е странно, че и една Саудитска Арабия вече свива с 30% разходите си за отбрана.
Надявам се, това, което се прави по проектите, да продължи по този начин и след като се премине етапът на договорирането. Те сега не са трайно гарантирано изпълними и могат по една или друга причина да бъдат отново върнати в предишна или начална фаза. А след договорирането ще се изпълняват в рамките на 8–10 г. Затова тези, които правят договорите днес, да знаят, че едва ли, когато проектите се осъществят в действие, те ще са в управлението. Като предупреждение да не се случи така, както с „Грипен” и тези след тях да се налага да правят ревизии…
