В Цари Мали град с машината на времето

Венцислав ЖЕКОВ
Има начин евросубсидии да бъдат похарчени, без това да създаде неприятното усещане за нещо нечистоплътно. Един чудесен пример за това е Цари Мали град – възстановка на един истински средновековен, късноантичен град крепост, или аул, който оставя трайно незабравими спомени от нещо, което си е струвало. Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма Св. Спас над с. Белчин, край Самоков, и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започват археологическите проучвания на местността. 

Проучванията на обекта стартират през август и се осъществяват от екип с ръководител Веселин Хаджиангелов, археолог в Историческия музей в Самоков, заместник-ръководител – д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване – инж. Никола Тонков, геомагнетично изследване – д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.
Наистина си струва, защото всичко е направено така, че да изглежда и реално да е чиста история. Става дума за възстановяването на средновековни постройки по основите на старите. Така автентичността се запазва в почти пълна степен, а цялостната архитектура подсказва за нещо толкова истинско, сякаш наистина минаваме през машина на времето.
Още в началото, преди човек да се докосне до обекта Цари Мали град, атмосферата напомня за нещо сякаш небългарско, нещо западно. „Асансьорът” – съоръжението, което ни отвежда до тази изключителна забележителност, напомня за подобни обекти в Испания, Калифорния и на др. места по света, човек сякаш не е в България. Странно е усещането, защото хем си в родината си, хем виждаш нещо, което не си очаквал да видиш именно тук.
За около три минути се изкачваме до Цари Мали град. Слизаме от „асансьора” и се озоваваме срещу църквата. Вътре звучат църковни песнопения и човек от само себе си е принуден да се усети като в истински храм, а това е истински храм, построен върху основите на стар такъв.
В историческата гилдия отдавна се водят спорове дали имено по този начин да се възстановяват старите крепости и аули по нашите земи. Според някои по този начин се подменя историята, защото основите са ясни, но триизмерната архитектура нагоре не е напълно ясна, при положение че не са запазени изображения, за да видим как са изглеждали тези крепости и аули.
От друга страна, невъзстановяването на тези обекти по този начин не ги представя в пълнота, те си остават просто едни основи, както да речем е в старата ни столица 
Плиска, а и в Преслав
Да, това са наши престолнини, исторически обекти, които са неразделна част от туристическите маршрути, но когато отиде един турист там, той вижда просто едни правоъгълни, квадратни и кръгли основи от камъни, които шептят за някаква история, но целта е не просто да шептят, а да крещят, защото само тогава тези обекти ще станат известни както Акропола в Атина например.
Крепостта Цари Мали град ни отвежда именно във времена, когато този тип строителство е било масово. За да се убедим в това, почти навсякъде в залите са разположени малки музейни експозиции с артефакти, които са намерени или на място, или са донесени, но отразяват същата епоха. Постери и схеми пък ни представят художествени възстановки на онези далечни времена. Дори космическите наблюдения каквито тук са водени и има дори нещо като миниобсерватория, също са представени художествено, със скици и схеми, така че човек, който разбира, а и този, който нищо не разбира, да се запознае с начина, по който средновековните хора по нашите земи са наблюдавали звездите и как те са ги виждали. Успяваме почти с техните очи да видим онова далечно средновековно небе, когато то е изглеждало като нещо толкова далечно и непознато.
В част от двора на Цари Мали град можем да видим покрити с найлон основи, вероятно разкрити останки от други сгради в крепостта. На тяхно място скоро може би ще видим следващите възстановки които ще придадат на съоръжението още по-истински и внушителен вид.
А в една шатра е представена възстановка на цялото съоръжение. Така човек може да придобие представа за цялостната визия на това място в средните векове.
Това обаче далеч не е всичко. По въжен мост посетителят може да стигне до място, откъдето да поязди кон. Така туристите могат да се почувстват като истински средновековни хора. А удоволствието въобще не струва скъпо.
В част от музейните експозиции могат да се видят и тракийска двуколка, както и стан за създаване на платове. 
Автентичността на цялото съоръжение е толкова видима, че човек се пренася във времената и за няколко часа може да поживее така, както са живели някога нашите предци.
Екопътеката, която отвежда до Цари Мали град онези, които не искат да ползват „асансьора”, е осеяна с пейки за почивка и покрити беседки за отдих.
Цялото възприемане на Цари Мали град е, че тук са похарчени много европейски пари, но те са били похарчени основателно, има смисъл от това и така родната ни култура още повече се синхронизира с европейската, откъдето всъщност е дошло и финансирането по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР).