В столицата на Германия се проведе един от най-интригуващите в цялата история европейски шампионати по лека атлетика за мъже и жени. По време на турнира на олимпийския стадион в Берлин нямаше свободни места, а емоциите и рекордите вдигаха допълнително адреналина на зрителите.
Българският тим се представи според очакванията. Разбира се, най-голямо внимание отново трябва да обърнем към скока на височина при дамите. В най-българската дисциплина Мирела Демирева зае второто място, след като изравни своето най-добро постижение от два метра. Златото грабна голямата фаворитка за титлата Мария Ласицкене. Състезаващата се с неутрален статут рускиня също преодоля два метра, но го направи от втория опит и това й позволи да завърши пред българката. Трета се нареди представителката на домакините от Германия Мари-Лорънс Юнгфлайиш със 196 см – изравнен личен рекорд за сезона.
Състезанието се разви по интересен начин, като Мирела пропусна първата височина от 182 см, а после скочи от първи опит 187. Последва успешен първи опит и на 191 см, но после нещата се усложниха за 28-годишната Мирела. Тя скочи 194 см от втори опит и реши да пропусне следващите две височини (196 и 198) – доста рискован, но оказал се в крайна сметка успешен ход. Докато всички останали скачачки с изключение на Ласицкене бяха приключили участието си, Демирева, без да си е гарантирала медал, се подготвяше за скок на 200 см – изравнен личен рекорд в кариерата й. Първите два опита бяха неуспешни, ала в третия българката показа, че неслучайно е избрала да проведе по този начин състезанието. Макар че летвата бе разклатена, тази “гросмайсторска” височина в дисциплината бе преодоляна и това гарантира минимум сребро за Мирела. Двете съпернички малко изненадващо решиха да прескочат 202 см и да се пробват директно на 204. Това се оказа непосилен, което означаваше първо място за Ласицкене и второ за Демирева, която пък спечели втори сребърен медал от континентален шампионат.
„Медалът си е медал, 2 метра са си два метра. Скачах за първо място – този път не успях, но следващия знам, че ще успея. Знаех, че няма шанс да стана първа с височини под 2 метра. Височини като 1.96 и 1.98 м не ми носят всичко. За мен всичко след първо място няма никакво значение. Надявам се сега радостта да е още по-голяма заради ситуацията, при която съм поставила хората. В никакъв случай не бях спокойна, когато отидох на 2 метра. Знаех, че или взимам медал, или оставах без него. Не знаех на коя позиция съм, но знаех, че не съм сред медалите. В крайна сметка беше всичко или нищо. 2.04 м – беше ми страшен кеф да скачам, особено борейки се за първото място. Иначе винаги е супер да скачаш на олимпийски стадион, мащабите са огромни, публиката кънти, настроението е жестоко. Всички уважават атлетите, което наистина показва какво е спортът – той обединява и носи положителни емоции. До края на сезона ми предстоят две състезания. Едното е само за висок скок в Германия, а другото е финалът в Диамантената лига. После се прибирам.”, коментира Демирева.
От останалите наши състезатели най-добре се представи ветеранката Ивет Лалова – Колио, завършила на пето място в спринта на 200 метра. „Доволна съм. За мен това участие беше една огромна лична победа за екипа и хората, които бяха до мен и изживяха един истински кошмар в последния месец. Планът беше да дойда тук и да бягам около 22 секунди и да грабна със сигурност един от медалите. Но точно преди един месец на ехография ми казаха, че не само съм разтегнала бедрен мускул, а е можело направо да го скъсам. И в онзи момент Берлин ми се изпари някъде в далечината. Преди 10 дни, когато трябваше да откажем 100 метра, се притесних, че може да се наложи да откажем и 200 м, защото все още не можех да бягам. Дойдох тук толкова блокирана и изпълнена с толкова много болки и затова съм повече от доволна на класирането си”, заяви Ивет.
С шести места от Берлин си тръгнаха Габриела Петрова в тройния скок и Радослава Мавродиева в тласкането на гюле. Трябва да отбележим обаче и дебюта на такъв форум на 14-годишната Александра Начева, която обаче не влезе във финала на троен скок.
