В Националната галерия: Живописни творби на 34 българи, оставили следа в Европа

Високите постижения на български художници от XX в. с трайна следа не само в националното ни изобразително изкуство, а и в културната традиция на Европа могат да се видят в Двореца на Националната галерия от снощи. Колекцията, с която гостува Художествената галерия „Жорж Папазов“ от Ямбол, открива в столицата септември – месецът, посветен на Европейските дни на културното наследство. Експозицията, която ще продължи до края на месеца, включва пейзажи, портрети, натюрморти и фигурални композиции, изпълнени с класически живописни техники. Показани са 51 творби от 34 майстори на четката, но акцент е ямболският регион: Жорж Папазов, Георги Попов – Джон, Елза Гоева, Иван Димов, Иван Славов, Невена Трънкова, Павел Бакалов, Панайот Панайотов, Паруш Гогов и Стефан Бъчваров. Освен тях са представени Александър Мутафов, Александър Петров, Атанас Яранов, Бенчо Обрешков, Георги Баев, Дечко Узунов и много от най-известните български имена.

Експозицията включва картини от различни периоди на авторите – както зрели творби, така и ранни и по-слабо познати произведения. Уникалният стил и почерк на Владимир Димитров – Майстора (1882–1960) и Борис Денев (1883–1969) са представени в няколко виртуозно изпълнени малкоформатни картини. Интерес предизвикват и няколко портрета на художници, сред които този на Васка Емануилова – един от най-често портретуваните български творци, с автор Георги Попов – Джон (1906–1960), а също и автопортретите на Емил Стойчев (1935) и Янаки Манасиев (1932–1978). 

Иван Славов (1876–1937) е представен с живописен портрет, нетипичен за неговото творчество. Авторът е популярен основно с острите си карикатури срещу властта през първата половина на XX в. Място в изложбата е отредено и за ранните произведения на предвестника на сюрреализма Жорж Папазов (1894–1972) – пейзажи, които той рисува около 1916 г. по време на обучението си в Прага.