Отново е лято и по-важното – отпуска сме. Всички посоки на света са наши. Е, поне, докъдето ни стигнат парите и бензинът.
Една прохладна утрин, на зазоряване се устремяваме на юг.
Добре че тръгваме рано-рано от София, та към 8 ч сме на Кулата, преди обичайните задръствания. Преминаваме в Гърция и след като плащаме тол-таксата, което в следващите дни правим на още много места в южната ни съседка, даваме газ по магистралата.
Достигаме Ламия, след като сме изминали около 600 км от София. Започваме да се вием по завоите към Делфи. Пътят, макар и не магистрала, е отличен. Гледките също са великолепни и с няколко спирания запечатваме на снимки вълните от планински хребети и залеза, подпалил за кратко хоризонта.
С настъпването на вечерта влизаме в Делфи. Разположено в сърцето но митичната планина Парнас, селището на тайнствата, на магичните прорицания в бъдещето днес е малко гръцко градче. Разположено е на стръмнина, през което минават 3–4 тесни успоредни еднопосочни улици. Учудващо в лятната вечер няма наплив от туристи, а магазините за сувенири и ресторантите, общо взето, пустеят. Защо ли?…
На другия ден ще намерим отговора. Основният поток от туристи приижда с автобуси от Атина, която е на около 120 км, и от някои съседни по-големи морски курорти. Идват, катерят се по старините за няколко часа и си отиват.
На сутринта собственикът на хотела, в който сме отседнали, ни съветва – първо, докато е хладно, разгледайте забележителностите, които са на от
крито, а след това – музея. Следваме съвета му. Прохлада, по гръцките стандарти, през юли означава около 30 градуса.
И ето ни – заедно с потока туристи от цял свят, се катерим покрай античните руини на светилището на Аполон. Славата на Делфи като място, където оракулът предсказва бъдещето, датира още от 1400 г. пр. Хр. През вековете са останали имената на жрици като Пития, сибилите и други, които, извършвайки тайнствени ритуали и свещенодейства, „виждали” идните събития и обяснявали на хората какво ги чака.
Легендарната слава на оракула се запазва векове наред. През Делфи се извървяват хиляди и вероятно милиони вярващи – богати и бедни, царе, включително Александър Македонски, и простолюдие, всеки със своята болка, проблем и въпрос – какво ме чака в бъдеще. И оракулът чрез речовитите си жрици, явно владеещи изкуството на словото до съвършенство, отговаря, обикновено с нееднозначни изрази, с намеци и полутонове, така че все нещо да е вярно. А хората, притиснати от проблемите си, дори и на това са били доволни. И в продължение на векове от благодарност буквално са засипвали с дарове светилището. Делфи е доказателство, че гадателството в античността е било силно доходна индустрия. Затова и сред руините може да се видят постройки, където са оставяли даровете си хора от отделните области в древна Елада.
Недалеч е разположен наглед невзрачен овален камък. Не е за вярване, че това е една от най-ценните реликви в комплекса – Омфалос, смятан от древните елини за пъпа на света! Камъкът е ключов елемент в мита за победата на Зевс над титаните.
Наблизо на видно място пък се извисяват няколко колони от внушителния храм на Аполон, строен, разрушаван от земетръси и отново издиган общо три пъти между 7 и 4 в. пр. Хр. Над него на склона виждаме добре запазените останки на строения през 4 в. пр. Хр. театър. Той има 35 реда и разполага с 5000 места. Многократно е обновяван още в древността, като една от реконструкциите е била в чест на посещението в Делфи на римския император Нерон през 67 г. 
Изкачваме се още нагоре край руините, а със засилващото се усещане за стръмнина гледката към долината и околните върхове става все по-величествена. И ето че достигаме до върха на култовия комплекс, където е разположен древен стадион. Построен е през 5 в. пр. Хр. На него са се провеждали прочутите Питийски игри, втори по важност елински състезания след Олимпий
ските игри. Те водят началото си от религиозен фествал.
През 2 в. римляните са поставили на стадиона в Делфи мраморните трибуни за сядане. На пистата са се състезавали 17 или 18 атлети, които са пробягвали разстоянието от 178,35м. между обозначените с дялани камъни старт и финал. Освен това на терена са се редували и състезания по дълъг скок, борба, мятане на диск и на копие.
И тъй като предсказанието от хотела, че се очаква жега, естествено за Делфи, се сбъдна, слизаме в археологическия музей. Не само заради веещия прохлада климатик се застояваме пред изложените статуи, барелефи, древни бижута и други артефакти.
Повечето са от 8–4 в. пр. Хр. Всички те свидетелстват за богата култура, отлична организация на обществото и усет за изкуството. В стремежа си да опознаят земните дела чрез науката и да достигнат божественото чрез културата и митологията античните елини задават стандарт, какъвто следващите цивилизации и до днес повтарят и надграждат с нюанси според нацията и епохата.
А класическата елинска триада – храм, театър и стадион, ще открием и по-нататък по маршрута си. Тръгваме от Делфи и през безкрайни маслинови гори се спускаме до Коринтския залив. Пътуваме на запад покрай северното му крайбрежие и през романтични селища като Итеа, Галаксиди, Ератини, Нафпактос, достигаме модерния мост Антирио-Рио. По него, срещу тол-такса от 13,30 евро, се прехвърляме на полуостров Пелопонес. Пред н
ас е най-старата и традиционна част на Гърция.
