– Предизвикателствата са много. На първо място това е отливът на военнослужещи. Все пак има интерес към работата, която се извършна на полигона и възможността за развитие на специалисти по артилерийско въоръжение. Надяваме се, че с подобни мероприятия като демонстрационната стрелба по повод нашия празник ще засилим интереса на обществеността, и по-специално към нас като място за изпитване на въоръжение и боеприпаси.
– Действително вашата работа е доста специфична, изискват се специални умения и знания, колко са свободните незаети места?
– Към момента имаме едно вакантно място за офицер, за сержанти – предприехме действия да изпратим доста от войниците да завършат сержантския колеж и сега вакантните места за сержанти са не повече от две.
Имаме и пет свободни места за войници. Обявен е конкурс за военнослужещи, завършили граждански училища, надяваме се, че ще има достатъчен интерес, за да можем да подберем качествени хора, които да попълнят редиците на полигона.
– Някога имаше голям интерес към дейността на този полигон, хвърляха се обвинения, че изпитванията на боеприпаси и въоръжение замърсяват Стара Загора, това приключи ли?
– Все още има определени съмнения, но с действията, които предприе Министерството на отбраната, с усилията от наша страна да поддържаме тези действия смятам, че сме дали прозрачност в дейността на полигона. Всеки има възможност да провери какво правим както чрез онлайн видео наблюдението на нашия сайт, така и на място. Обявяваме ежеседмично бюлетин на стрелбите, които ще бъдат провеждани.
Смятам, че сме отговаряли на всички питания и въпроси, отворени сме към всякакъв вид контрол. Не на последно място има развърната Автоматична станция за следене на качеството на атмосферния въздух, която 24 ч в денонощието дава показания за състоянието на въздуха в района на огневата позиция и всеки може сам да се увери, че нямаме превишаване на нормите на замърсяване в нито един момент.
– Можем ли да кажем, че хората в Стара Загора вече са спокойни?
– Надявам се да е така. Всеки, който се съмнява, е добре дошъл на място.
– Всички боеприпаси, които изпитвате тук, ли показахте днес?
– Не всички. Това са предимно системи, които са на въоръжение във ВС на Р България, но като цяло няма много повече от това, което показахме. Не можахме да покажем далекобойната артилерия, но днес условията не са подходящи, виждате сами, вали проливен дъжд, нямаме видимост.
– Празниците са време за равносметка. Като командир на полигона какво бихте искали да подобрите?
– Доволен съм, че към настоящия момент полигонът намери своето място сред ВС, съгласно Закона за отбраната ние сме структура на пряко подчинение на министъра, юридическо лице, което ни дава големи правомощия, но и големи отговорности.
Можем да разполагаме със собствен бюджет, който ни дава възможност във финансовите му рамки да планираме разходите и приоритетите си.
– Вие вече втора година сме командир на ЦАТИП, какво е в чисто личен план да ръководите най-наблюдавания полигон в страната?
– Аз съм започнал службата си тук, имам 10 г. служба тук като младши офицер. След една, мога да кажа, добра военна кариера, в която успях да премина през различни структури и видове въоръжени сили, в крайна сметка се завърнах отново във военното формирование, в което започна моята кариера. Предизвикателствата наистина са много. Представата ми за това, да бъдеш началник на военното формирование, се различаваше коренно от това, което е в действителност.
Отговорностите са много, работата е много, нещата, които искам да свърша, докато съм командир – също. Надявам се, че времето и, естествено, бюджетът, който ни отпускат, ще бъдат достатъчни, за да мога да постигна целите, които съм си поставил.
