Информационен център на Министерство на oтбраната

Хермес с малкия Дионис (фрагмент), мраморен шедьовър на скулптора Праксител от 4 в. пр. Хр.
Хермес с малкия Дионис (фрагмент), мраморен шедьовър на скулптора Праксител от 4 в. пр. Хр.
Ето ни в Пелопонес – люлката на Антична Гърция. Пътуваме от Патра на юг покрай западния бряг на полуострова. Наоколо се редуват зеленчукови градини и бостани с дини. Край пътя на сергии местните предлагат домати, праскови и дори… тикви, въпреки че е още юли. Така през аграрния регион стигаме до курортната зона преди Пиргос. Посреща ни великолепен залез. Слънцето потъва бавно в морето край един от най-красивите гръцки острови – Закинтос. Той обаче не влиза в плановете ни за посещение сега. Искаме да разгледаме Пелопонес и старините на древна Елада. Установяваме се недалеч от Пиргос. На другия ден изминаваме 20-ина километра на изток и достигаме Олимпия – селището, което е вградило името си в началната история на спорта.
Бронзово украшение във вид на грифон
Бронзово украшение във вид на грифон

Край иначе спокойното днешно градче някога е кипял бурен олимпийски живот. Това може да се види от руините, останали от времето на първите спортисти в историята на човечеството.  Олимпия води началото си още от третото хилядолетие пр. Хр., когато на това място е имало селище. През Микенската епоха – 16–11 в. пр. Хр. населената зона вече обхваща много по-голям район. Около 10–9 в. пр. Хр. тук вече има светилище на Зевс.През следващите векове започват монументалните градежи на 
култови сгради и паметници.

Развихрят се религиозни фестивали. От тях възникват и спортните надпревари, може би, защото, знаем от митологията, самите гръцки богове са в състояние на непрекъснато съперничество и състезателност помежду си. Те постоянно мерят си силите и се перчат кой е по-, по-, най- в управлението на човечеството и земните дела. Така сред тържествата, отдаващи почит към боговете, през 776 г. пр. Хр. започват първите Олимпийски игри, които излъчват шампионите на Античността. 
Традицията на състезанията продължава на всеки 4 години през следващите векове. Олимпия се разраства. 

Залез над Йонийско море
Залез над Йонийско море
Добре запазен елемент от украсата на древна сграда
Добре запазен елемент от украсата на древна сграда
В древното селище в един момент вече има всичко – от постройки за пребиваване и тренировки на спортистите до храмове и места за развлечения. Съвсем както в съвременните олимпийски градчета, но с доминация на храма, където победителите благодарят на боговете, а победените се молят за успехи на следващите игри. Древна Олимпия процъфтява чак до края на 4 в.

Тогава тези територии вече се владеят от римляните, които едва преди няколко десетилетия са приели християнството. И гледат на античните традиции като на вредни езически култове, които трябва да бъдат изкоренени. 

Фото авторът
Фото авторът
Така през 393 г. игрите и съпътстващите ги религиозни фестивали са забранени. През 426 г. с императорски указ монументите са съборени, а земетръс през 6 в. довършва опустошението. Затова сега мястото е в много по-сринат вид от други гръцки антични селища. А какво е да си олимпийски състезател в античността, решаваме да усетим на древния стадион. Това всъщност е равна права полоса с дължина между стартовия и финалния камък 192,27 м и ширина 28,50 м. Спортната площадка е оградена от тревни насипи, на които могат да се настанят 45 000 зрители. 

На античния стадион всеки се чувства олимпиец
На античния стадион всеки се чувства олимпиец
На полосата тичат на групи млади и стари посетители на античния спортен комплекс. Не можем да се сдържим и също се впускаме в кратък спринт по трасето на древните шампиони. Тичаме колкото да си направим шеговити снимки, без да гоним рекорди, защото, нали, олимпийският принцип гласи, че важно е участието,  а не победата.

Е, разбира се, и в древността всеки от състезателите се е стремял да е пръв сред съперниците си и да бъде увенчан с лавровата клонка на победата. Някои дори прибягвали до нечестни методи, заради което били глобявани. 
Със събраните пари край входа на стадиона са били издигнати 16 статуи на Зевс. От тях са се запазили само постаментите, върху които за назидание са били издълбавани имената на нарушителите и провинението, за което са наказани. Това е било предупреждение към влизащите на стадиона състезатели да спазват спортната етика. 

 Храмът на Хера

Храмът на Хера
Наблизо са други знакови останки – от храма на Хера. Край него от 1936 г. насам се извършва церемонията по запалването на Олимпийския огън. А където е Хера, там, естествено, е и Зевс. Върховният елински бог е почетен с огромен храм с размери 64 на 28 м в средата на древния комплекс. В него се е помещавала внушителна 12-метрова статуя на Зевс, изработена от злато и слонова кост. От това древно величие сега са останали една колона и големи каменни фрагменти. След като се разходихме и потичахме в юлския пек, е време за прохладата на музея. В него са събрани статуи, пластики, керамика и всякакви други находки от древна Олимпия. Тук е най-голямата колекция от бронзови предмети от античността. Наблизо пък има ботаническа градина с редки растителни видове. Отбиваме се и в другия музей в комплекса, който проследява началната история на спорта.

Преситени на няколкото часа олимпизъм, възхитени от видяното, напускаме античното средище. И се отправяме към крайбрежието, защото е време за плаж по безкрайната пясъчна ивица на Йонийско море.
 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top