Показани са 13 известни и активни млади художници с изграден индивидуален стил. Те съчетават изразни средства на живописта, графиката, инсталацията и обекта. Разкриват своите размишления върху историческата традиция, върху настоящата ситуация в Китай и в света. Те са от различни провинции в Китай и различни институции – училища по изкуства, университети, творчески организации. Темата е продиктувана от големите промени, започнали в китайското общество от началото на ХХ век – еволюцията от бедност и слабост към просперитет и сила. Следвайки ги, китайското изкуство се развива по пътя на устойчивостта, етническото и културното самочувствие. Отварянето на страната към света, трудностите и реформите са невралгичните търсения на китайските художници. Така се формира уникалният китайски стил, с който те се превърнаха в незаобиколим фактор на международната художествена сцена.
На откриването заместник-директорът на галерията Николай Ущавалийски припомни за нееднократните срещи между българското и китайското изобразително изкуство през последните години. В София имаше не само големи представителни експозиции, но и индивидуални изложби на китайски художници. Отмина времето, когато интересът към тях беше предимно за това, че са различни. От десетилетия те са равностойни граждани на световната художествена сцена, а някои техни произведения поставят рекорди в световните аукциони на изкуствата. Експозицията илюстрира съчетаната употреба на традиционните средства, пътя към технологиите и материала, към философския смисъл на артистичния жест, към безкрайната дълбочина в светоусещането за света и космоса. Изследва личната скала за ценностите и екзистенциалната драма в човешкото в условията на съвременното общество.
Културният обмен е цивилизационно разпознаване
Директорът на ККЦ в София Ту Сюесон благодари за конструктивното сътрудничество с експертите на НХГ и разказа за дейността на центъра. Подчерта, че приятелските отношения между Китай и България имат дълга история – обмен в областта на търговията и инвестициите, на туризма и в културната област, а връзките стават все по-интензивни. Различията между традициите, навиците, личностните предпочитания са големи. „Затова обменът на изкуство е важен за нас – чрез него се осъществява взаимно цивилизационно разпознаване. Той сближава народите. Различните форми на изразяване, на възхищение пред красивото, са път към постигане на по-високи форми на душевност, завърши изказването си Ту Сюесон.
Кураторът на изложбата Джао Ли подчерта и други страни в обмена на изкуство между Китай и България – преподаватели от нашата Художествена академия са посетили през това лято китайската Националната академия за изящни изкуства. В резултат предстои съвместна изложба в Националната художествена академия у нас.
– Зад всяка картина в експозицията се крие история и се надявам тази история да впечатли българската публика, да я трогне. В изложбените зали ще намерите каталог, който ще стимулира съвместния ни диалог. Надявам се изложбата да стане прозорец, платформа, за да бъде по-добре разбрано странното изкуство на Китай. В България забелязах изключително интересни, впечатляващи български художници и артисти. Аз самият като артист и художник съм провокиран от новите неща, които мога да науча от тях. Искам да се докосна до различната чувствителност на българското изкуство.
В „Богинята с очилата” е изобразил лице на момиче – според него това е начинът, по който вижда съвременните момичета – те обичат да учат, част от тях принадлежат към т. нар. интелектуален елит в Китай.
