Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Хирургът, който мечтае да снима от „Св. Ал. Невски”

[post-views]

IMG_5517Професионалният път на началника на Клиниката по артроскопска травматология на ВМА от 2012 г. насам доц.д-р Владимир Русимов, д.м., е праволинеен. Минава през пироговската школа. Лекари са майка му, леля му, по-големият му брат. Изборът му е сякаш предопределен. Днес и племенникът му е специализант в „Пирогов”, а синът му е студент по медицина. 
След 10-годишна практика в спешната медицина, в края на която оглавява артроскопското отделение, последва доц.Тони Георгиев, който застава начело на създадената през 2007-а първа в страната специализирана клиника по миниинвазивна артроскопска хирургия. Д-р Русимов не е слагал военни пагони, но в Клиниката изповядва основния принцип за ред в армията. Скромният му военен опит е от времето, когато след завършването на медицина в София, според тогавашния закон, отбива военната си служба в лечебница на поделение. Служил е в Русе в Школата за санитарни инструктори и оттам по разпределение в Казичене като младши сержант. 
Като травматолог – ортопед защитава докторска дисертация на тема ”Артроскопска стабилизация при раменна нестабилност” и от 2014 г. е доцент към катедрата във ВМА. Специализирал в много европейски клиники и смята френската и немската школа за най-авторитетни. След американската обаче, където с мащабите на финансиране медицината е с 10 години напред.
Д-р Русимов тръгва от т.нар. голяма травматология, от фрактурите, счупванията и спешните случаи и минава към тясно специализираната хирургия. Намира за късмет и ценен опит един травматолог да работи в спешната болница на България. Благодарение на професори като Емил Таков, от основоположниците на съвременната ни травматология, научава а-бе-то на ортопедията и травматологията. На него дължи прохождането си, погледа и философията, методите на лечение и принципът да си стриктен, да не допускаш грешки. А в ортопедията и травматологията ефектът от работата на хирурга се вижда незабавно, както и грешките. При колянната артроскопия пациентите, които не са с пълна упойка, например, имат възможност да наблюдават на монитора действията на екипа. И някои да сравняват в интернет: което правят на американците, се случва и на мен… Към травматологията тръгва и след активна игра на баскетбол, в която и лично се сблъсква със спортните травми… Привлича го и динамиката на професията, не би стоял цял ден на бюро. При операции на момента трябва да се вземат решения. Да, в Пирогов е виждал много тежък травматизъм, загивали са хора, но и при плановата хирургия всяка операция е рискова. А плановостта е добра и за пациентите.
Д-р Русимов смята медицината за динамично, но и консервативно нещо. Защото едно медицинско изделие излиза на пазара, след като извърви пътя на много клинични проучвания и докаже,че е добро и безопасно. Амбициите на началника за Клиниката е да се въвеждат все по-нови оперативни техники .
През последната година това е ксенотрансплантацията, голям напредък в раменната хирургия. Това е обработен колагенен материал, с унищожено ДНК над  98%. По-малък е рискът да се отхвърли, както е при трансплантациите на органи. В световен мащаб това е въведено от японски хирург през 2011 г. Надява се по-широко да се въведе тази техника при тежко невъзстановимо разкъсване на сухожилната тъкан, когато решението е само това. Принципът на хирургията в тази клиника е не само да се възвърне работоспособността на пациента, но и да може да спортува. След такава операция военнослужещият може да мине в ЦВМК и да се възстанови годността му. Защото без подобен тип интервенция те няма как да продължат военната си служба. Шанс за това дава разликата между т.нар.голяма травматология и възможностите на миниинвазивната хирургия.
Подвижността на ставата обаче се възстановява за поне 3-4 месеца, когато е важна физиотерапията. Има момент и на самоучастие на пациента – постепенно, не рязко, защото биологичните процеси на възстановяването на тъканите си искат време.
Този метод на операция е една малка революция.
Това е бъдещето. Хурургията минава към развитие на все по-миниинвазивни и все по-нови оперативни техники, импланти,  подсилване на тъканите – голям пробив в мекотъканната сухожилна хирургия. Отдавна са правени опити с различни тъкани, но винаги – с провал. Сега резултатите са обнадеждаващи, това е пътят и много оперативни техники отпадат. Залага се на на новостите, но и на използване на доброто старо на доказани във времето операции.
Д-р Русимов няма дългосрочни планове, не е болезнено амбициозен, но знае, че хирургията е обсебваща и иска всичките ти сили. В Клиниката имат млади хора с условия да се развиват и те могат да видят тука неща в тази медицина, които се правят и навън, без да имат нужда да излизат от страната. И си спомня как преди 15 г., когато започва да работи раменна хирургия, няма къде в България да види как се прави това по европейски стандарти… Днес смята, със съжаление, че лекарският труд не е остойностен. В стойността на клиничната пътека влиза всичко друго, само не и на този труд. Не бива и да се мери с една мярка и нещо което се извършва във високотехнологична болница като ВМА да се заплаща като в общинската. И НЗОК да плаща на процедура, а не на качество.

Релаксира с фотография
Д-р Русимов се занимава с фотография любителски, от кръжока в училище. И може би се е виждал в бъдещето си на фотограф. Но макар да е имал свободата да взема решенията си сам, покрай близките му хора се посвещава на медицината. За това не е съжалявал нито миг, макар да продължава да снима природата и най-вече, птиците. Когато има свободни часове. Багрите на октомври правят прекрасно времето за това. Амбицира го идеята да снима София от камбанарията на “Св. Александър Невски” и ще се въоръжи с “голямата пушка” на фотоапарата… 
 

През погледа на специалиста
При военнослужещите с всекидневната физическа подготовка често се получават ставни увреждания, връзкови, на менискуса, разкъсвания на сухожилия. А нормалният, здравият опорно-двигателен апарат е свързан с годността за военна служба, т.е. специалистите на Клиниката работят тясно и с ЦВМК. Така че и контингентът на армията, и кандидатстващите за военна служба минават през компетентния поглед и преглед на специалистите в клиниката.  
Ниската физическа култура се отразява върху мускулния тонус и маса, а който избира пътя на професионален военен, избира и тежките физически изпитания. Двигателната култура и добрата физическа координация обаче не са конспект, който да се назубри за седмица, преди конкурса, не става на юруш. Кодът е в постепенно, но постоянно, процентно увеличаване на натоварванията. В армията в това е и профилактиката на травматизма – постоянно да се провежда подготовката и постепенно да се увеличават натоварванията.

Най-ново

Виж още

Избрани