Град Гоце Делчев отбеляза тържествено преди седмица 106-ата годишнина от Освобождението си от османска власт. Жителите на бившия Неврокоп имаха и друг повод да празнуват – беше открит нов паметник по случай 85-ата годишнина от създаването на Военно поделение в гарнизона. Празненството започна в района на бившата казарма. Пред паметната плоча слово произнесе подполковник о. з. Богдан Боцев, почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Той е и председател на инициативния комитет за построяване на паметника. От двете страни на плочата са поставени оръдия, подарени от Министерство на отбраната на гоцеделчевската община – 122 мм гаубица и зенитно оръдие М57С60. Неврокопският митрополит Серафим отслужи водосвет в присъствието на о. з. генералите Златан Стойков, Любен Пандев (бивш командир на поделението), кмета на града и офицер о. з. Владимир Москов, множество граждани и гости. В словото си Богдан Боцев, бивш командир, разказа историята на гарнизона, а генерал Златан Стойков му връчи отличие с грамота.
Правнукът му Емил Боцев прочете стихотворението „Военна дружба и приятелство”, посветено на запасните офицери и сержанти, служили в 28-и мотострелкови полк. Кметът Владимир Москов благодари на дарителите, фирми спонсори и на хората, с чийто доброволен труд е изграден паметникът.
Празненството продължи пред паметника на генерал Стилян Ковачев, където бяха положени венци и цветя.
След това множеството граждани почете паметниците на Христо Ботев и на първия кмет на Неврокоп – поетът и войвода Пейо Яворов. Представителният гвардейски оркестър с диригент подполковник Ради Радев с военни маршове поведоха шествието към площад „Македония”. Там хиляди наблюдаваха спектакъла на Националната гвардейска част „Искри”. В тържествената проверка участва началникът на отбраната генерал Андрей Боцев. Вечерта завърши със заря, в която участваха и военнослужещи от бригадно командване – Благоевград, от състава на СВ.
Беше получен поздравителен адрес от президента и върховен главнокомандващ Румен Радев с призив гражданите на града да опазят духа и святото дело на героите непокътнати за поколенията. В словото си кметът Владимир Москов каза, че повече от 700 са неврокопчаните които се включват в четите на Македоно-одринското опълчение и участват в боевете за освобождението на Македония и Одринска Тракия. На 17 октовмри в Неврокоп влизат воеводите Димитър Арнаудов, Александър Буйнов и Тодор Паница. Същата идват и настъпващите от Банско обединени чети на Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Йонко Вапцаров и Пейо Яворов. На 18 октомври в Неврокоп влизат и бойците на родопския отряд с генерал Стилиян Ковачев, приветстван възторжено от местното население. На митинг на градския площад речи произнасят генерал Ковачев и Пейо Яворов, който е обявен и за първия кмет на освободения град.
Владимир Москов, кмет: Гарнизонът е къс от живата история на града
Сградата на батальона ще бъде преустроена, ще вдигнем социални жилища за млади хора и за такива, които не могат да излязат на пазара да си купят жилища. Имаме европейски проект за 30 семейства – одобрен, и в него ще вложим около 2,5 млн. лв. Казармата е един от символите на традициите в Гоце Делчев. Дойдоха времена, когато се затвори поделението – погрешно решение. Създадоха се условия за посегателства. За нас полкът е част от голямата традиция на Неврокоп, Гоце Делчев и целия край. То е било история, но и национална сигурност, било е и поминък, и възможности за патриотично и военно възпитание. Иска ми се отново да има поделение в Гоце Делчев. Много от трудните времена са забравени, но вижте какви повратности има в Европа и по света. Населението трябва да е подготвено за всяка ситуация. Без поделение това няма да стане.
Полк. о.з. Георги Патриков: Картечниците се мъкнеха с конски двуколки
Oт 1953 г. до 1957 г. бях командир на първа тежкокартечна рота в първи батальон. Командир на батальона беше Иван Бухлев, родом от Гоце Делчев. Тук е родена дъщеря ми Любов. Товарите носехме с катъри по планината – по Пирин, по Родопа. Правехме учения по планината, по Родопите, Места, Огняново… Учения, с конска тяга. Имах 23 коня и катъра на коневръза. И когато се кажеше да минем на товарна дейност, отивахме нагоре със самари. А картечниците се караха с двуколки. Полкът беше готов да отблъсне във всеки момент възможно нападение.
Генерал о.з. Златан Стойков: Достоен полк, прекрасни години
С хората тук ме свързва моята служба – като лейтенант започнах от гр. Сандански 1973–1974 г. След като се преместих в София като командир на комендантско-домакинска рота – когато се правеше пътят през Папазчаир. Докарвах 3 коли, които участваха в осигуряването на строителните команди и се ръководеха от генерал Доленски. Почти всеки месец съм идвал тук. И тук са най-големите ми приятни спомени. Достоен полк, това са ми най-прекрасните години като командир на дивизия в този регион. Тук служеше командир Партенов, след него полковник Боцев, който е началник на отбраната сега – достойни български офицери и колеги. Хората тук съхраняват своите традиции и не е случаен фактът, че в изграждането на паметника на гарнизона се е включило цялото население, включително и кметът.
