Като началник на 4-та Преславска пехотна дивизия генерал-майор Никола Иванов построява прочутия шуменски военен клуб, който остава не само в историята на архитектурата ни, но и на литературата
Генералът от пехотата Никола Иванов е роден през 1861 г. в Калофер в семейството на потомствени занаятчии и търговци. След като учи в местното училище, отива в Цариград. Там завършва френското училище и Императорския отомански лицей. Негов учител по български език е Драган Цанков. В началото на Руско-турската война се завръща в родния Калофер. След опустошаването на Стара Загора и Калофер попада под ударите на върлуващите башибозуци, тогава загива майка му.
През пролетта на 1878 г. работи като литограф за руската администрация. През лятото на същата година постъпва в Командата на самоопределилите се в Пловдив. През ноември влиза във Военното на Н. В. училище. След като го завършва, е назначен във 2-ра Пловдивска пехотна дружина на Източнорумелийската милиция. През 1881 г. вече като поручик Никола Иванов заминава за Санкт Петербург, където завършва Николаевската генералщабна академия. След завършването на академията през 1885 г. е назначен за командир на 2-ра рота на 1-ва Пловдивска дружина. Това е първата му служба в строя и както той самият признава по-късно, никак не му е лесно, още повече че дружинният му командир е „неразумно строг“. Веднага след Съединението през 1885 г. капитан Никола Иванов е назначен за командир на Търново-Сейменския отряд. В началото на Сръбско-българската война с отряда си той има задачата да прикрива южната ни граница с Османската империя. Ударът обаче идва откъм Сърбия и на отряда е заповядано с усилен марш на скок да се предислоцира на западната ни граница. За пределно кратко време отрядът достига от гара Саранбей до Сливница и се включва във войната. Капитан Иванов получава ново назначение – началник на щаба на Централната колона на Западния корпус.
При настъплението и боевете за Пирот щабът на корпуса воюва заедно с 8-и Приморски пехотен полк. След завръщането си от войната Никола Иванов е назначен за флигел-адютант на княз Александър Батенберг. По-късно е началник на отделение във Военното министерство.
От Антологията на Сухопътните войски научаваме още, че през 1887 г. е произведен в чин майор, а през 1891 г. – в подполковник. Същата година става помощник-началник на Щаба на войската, а в периода 1894–1896 г. – началник на Щаба. През 1895 г. е почетен флигел-адютант на Фердинанд. Известно време ръководи и Висшия офицерски курс във Военното училище до закриването му. За кратко е управляващ на Военното министерство, а в правителството на Константин Стоилов от 1894 до 1899 г. е военен министър. През тези години той работи усилено за превъоръжаване и снабдяване на войската с въоръжение и техника, както и с разработването на мобилизационните планове. За кратко време е инспектор на пехотата, а след това в продължение на четири години е началник на 4-та Преславска пехотна дивизия. Прочутият с архитектурата си военен клуб в Шумен е построен от генерал-майор (1900 г.) Никола Иванов.
През 1903 г. е назначен за началник на 2-ра Тракийска пехотна дивизия. А през 1907 г. е началник на формираната от 2-ра, 3-та и 8-а пехотна дивизия, 2-ра военноинспекционна област в Стара Загора. През август 1912 г. по случай 25 г. от възкачването на Фердинанд на престола Никола Иванов е повишен в чин генерал-лейтенант.
Още в началото на Балканската война 2-ра инспекционна област формира 2-ра армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. Главната задача на 2-ра армия е да се разположи в района на Хасково, Марица и Любимец и да блокира Одринската крепост. Овладяването на крепостта е решаващо за хода на войната. Крепостта разполага с 65 хиляди души войска, много сериозна огнева мощ, с фортификационни и други съоръжения. Според някои изтъкнати германски генерали от това време, на служба в турската армия, Одрин може да бъде превзет само от Пруската армия, и то за три години.
Началникът на Щаба на армията генерал-майор Иван Фичев разпорежда частите на 2-ра армия да се доближат до крепостта и да се развърнат в линия, извън обсега на крепостната артилерия. Генерал Никола Иванов обаче поддържа становището, че крепостта трябва да бъде превзета с атака и прави непрекъснати опити да внуши това на Главната квартира.
През декември 1912 г. комисия начело с Никола Иванов разработва план, според който главният удар срещу Одринската крепост трябва да бъде нанесен на Източния сектор на фронта. Генерал Радко Димитриев, имайки предвид неуспеха при Чаталджа, оспорва плана и правителството отказва да вземе решение за атака. По време на примирието обаче генерал Никола Иванов и командващият Източния сектор генерал Георги Вазов продължават да планират военните си действия с оглед на атака срещу крепостта. През януари 1913 г. Главната квартира започва да променя мнението си за атаката, защото вижда колко трудности има при снабдяването на армията на позициите през тежките зимни месеци.
По време на затишието са отблъснати всички опити на турците за нападение. Чак на 8 февруари, след четири месеца изчакване, правителството издава разпореждане на генерал Георги Вазов да действа срещу крепостта, както намери за добре. Големите студове обаче отлагат атаката с един месец.
Българският щурм започва по обяд на 11 март 1913 г. с мощния огън на близо 1000 оръдия. Следва неотразимата атака на пехотата. Решаващият пробив се провежда през нощта на 12-и срещу 13-и март. Частите на 23-ти шипченски, 10-и родопски, 32-ри заЗгорски и 29-и Ямболски полк превземат последователно силно укрепените фортове Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик и Йълдъз. До обяд Одрин е превзет. „Султан Селим“ джамия осъмва с българско знаме. Командващият крепостния гарнизон Шукри паша, когато предава сабята си на генерал Никола Иванов, казва, че не съжалява за загубата, защото се предава на герои, за които няма непревземаема крепост.
Генерал-лейтенант Никола Иванов участва и в Междусъюзническата война, но несъгласието му с Фердинанд и генералитета се увеличават и на 7 август 1913 г. той е уволнен от армията и изпратен в запаса.
През 1915 г. 109 видни български граждани, включително и Никола Иванов, подписват писмо до Фердинанд, в което излагат аргументите си срещу включването на България в Общата европейска война. Това става причина генерал Иванов да не бъде повикан в армията при започването на мобилизацията в началото на Първата световна война. В следващите години той се отдава на изследователска, обществена и публицистична дейност. Сътрудничи в списанията „Военноисторически сборник“, „Военен журнал“ и „Българска военна мисъл“. През 1936 г. цар Борис отдава заслуженото на големия български военен стратег и му присъжда най-високото звание в армията „Генерал от пехотата“.