Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

За инфекциите питаме доктор, после – интернет

[post-views]
За инфекциите питаме доктор, после – интернет

Науката е в началото на медицината, смята д-р Магдалена Баймакова от Клиниката по инфекциозни заболявания на ВМА, с награда “За жените в науката” 2018 

Jeni_v_naukata_2 (1)Тя е точно на 35 г. Иска да се пробва професионално навсякъде и е свикнала веднъж да печели, веднъж – не. Главният асистент в Катедрата по инфекциозни болести на ВМА д-р Магдалена Баймакова е в началото на професионалния си път, но има категорична визия за академичното си развитие. Категоричността в позициите и мненията й са също неин „патент”. От 2 г. е в отпуск по майчинство, но намира начин да работи по проекта си, с който спечели една от трите награди „За жените в науката” – 2018. Разчита и на помощта на съпруга си, бивш военен. Впрочем не се е двоумила в избора на професия – от малка знае, че ще бъде лекар. Днес казва, че може би липсата на лекари в семейството й я прави идеалистка и че медицината по правило прави чудеса… С годините осъзнава, че в тази професия чудеса не се случват и че изборът й влиза в графата „бягане на дълги разстояния”. 

Във Военна болница влиза след дипломирането си от Медицинския университет в София през 2008 г. На следващата печели конкурс и е специализант по инфекционни болести в Клиниката по инфекиозни болести на ВМА. Зачислява и редовна докторантура по направление „Инфекциозни болести”. В краткия й професионален път дотук всичките й впечатления са от ВМА, но е убедена, че Клиниката й по инфекциозни болести е най-добрата база по инфекционни болести в страната. 
Като голям плюс в работата й, нейната и на колегите й е, че в такава многопрофилна болница е достъпна и бърза консултацията с колеги  специалисти от другите клиники. А по дисертацията й „Неясно фебрилно състояние”, широкообхватна интердисциплинарна патология, се е консултирала с много колеги за пациентите си. Благодарна е и на проф. Камен Плочев, и на доц. Георги Попов, сегашният началник на Клиниката, за подкрепа в изследванията и търсенията на току-що дошлата от студентската скамейка млада жена с амбиции да се развива и с представи, че медицината спасява света
Още в началото я впечатлява работата на колегите й със студентите и открива желанието си да предава опита си, да преподава. А в стремежа да помогне на пациентите по свой път си утвърждава истината, че в началото на медицината е науката. Така стига до кандидатстването за програмата „Жените в науката” с проекта си „Разпространението на хепатит Е вирус сред кръвни донори в България”. Към хепатит Е проявява интерес от началото на кариерата си. Извън ВМА работи в това направление с колеги инфекционисти в страната и с ветеринарни лекари в различни теми и насоки. Такава насока е изследването на свине от индустриалните ферми за установяване на тяхната заразеност с хепатит Е. Катедрата участва в този проект. Защото последните проучвания показват, че зоонозния характер на този вирус, т.е. разпространението му сред животните, е различен от това на другите вируси на хепатита. А свинете се оказват един от основните резервоари на вируса. В Клиниката имат публикации за остра инфекция на пациенти с хепатит Е. Така самата практика „ражда” темата. А от откриването си преди 35 г.този вирус е бил игнориран и се е свързвал само с рискове от заразяване при пътуване в ендемични страни извън Европа. 
Медицината е развила средствата за диагностиката на вируса, разказва д-р Баймакова. А развитието на технологиите са голям плюс за „техните”, на Клиниката, болести, защото се откриват както нови микроорганизми, така и се усъвършенстват методиките за доказването им. Тя и колегите й алармират, че ако един пациент е с данни за остър вирусен хепатит и той не е А, Б, С или Д, трябва да се търси вирусът на хепатит Е.
Другият стимул за проекта е на национално ниво да се изследва разпространението на вируса на хепатит Е сред кръвните донори
bsh 
Това е стандарт в развитите страни, защото зрави хора, които даряват кръв, може да не знаят, че са прекарали болестта, за която е характерно, че минава и без клинични изяви. Ако обаче има голям процент на серопозитивност в населението, то означава че вирусът не е влязъл отнякъде, а е „тукашен”. Такова проучване у нас досега няма. Всъщност, така идва идеята… И кандидатства в проекта за жени учени от всички естествени науки, където наградите са само 3. В нейното изследване тя мащабни открития не е очаквала. Дава си сметка, че нямаме възможностите у нас за такава мащабност. Но резултатът от изследването ще осветли картината у нас и ще алармира специалисти, лични лекари и пациенти за „коварността” на заболяването. Защото за него преди 30 г. в учебниците не пише и инфекцията и днес е доста пренебрегвана. 
Сред рисковите групи от заболяване с хепатит Е са бременни жени от Европа, пътували в Индия, части от Африка или Латинска Америка. За нашите географски ширини опасен е друг вид на вируса и застрашава от потиснат имунен отговор трансплантирани, пациенти с ХИВ, лица на имуносупресивна терапия, които могат да развият хроничен хепатит и остра чернодробна недостатъчност.
Самият вирус има много особености. В едни части на света негов вариант не се разпространява при животни, а само при хората чрез вода. В по-развития свят циркулира между животните, основно – сред прасетата, и нас, хората. И заразеното им месо заразява и нас. Рискът е при недобре обработена термично храна, особено при консумиране на свински черен дроб. А при прасетата инфекцията е безклинична, трудно се открива. От човека заразата отива в канализацията, а инфектираните води заразяват и зеленчуците, и овощните дървета. С фекални води се заразяват и мидите. Откриват се и нови пътища на разпространение на вируса на хепатит Е – чрез прилепи, камили.
Със стипендии от Европейското дружество по клинична микробиология и инфекциозни болести д-р Баймакова е учила във Франция, Австрия, Гърция, Италия, Швейцария. Казва, че в инфекциозната проблематика са важни географските, религиозните, етническите, социалните фактори. Има медицински специалности, за които те нямат чак такова значение. Но у нас инфекциите са много подценявани смята тя. И неглижирането свършва, когато „стане беля” при епидемии или други събития и „тогава се сещат за нас”, казва д-р Баймакова. Да си спомним как всички настръхнаха при заплахата от ебола…
Все повече ще се обръща интересът към инфекционистите заради антибиотичната резистентност, рисковете от неваксинирането на децата, миграцията.
Като всеки човек в науката д-р Баймакова мечтае да извърви докрай стълбицата в академичното развитие. Но вече твърдо знае, че в науката, включително медицинската, истинската работа е невъзможна извън екипа. Не осъзнаваме например колко в някои неща ветеринарната медицина е близка до хуманитарната. А болестите при животните идват при нас директно. Има патологии в специалността, които още не са добре развити, като анаплазмозите. Трябва да се развият някои „поиззети”дялове, например активно да участват в антибиотичната политика. Важно е да се работи заедно с колегите от хирургиите, когато е необходимо – общо решение за антибиотична терапия. Иска ми се по-активно да развием темата за инфекциите и бременноста, по което колегите в Клиниката работят, казва д-р Баймакова: Те се нуждаят от нашите консултации.
Освен това в света на миграция и много пътувания активно трябва да се развие консултантската дейност за хора, пътуващи извън Европа, без да знаят с какво ще се срещнат. А хората не бива да изпадат в паника при „среща” с болестта и да се консултират с лекар, опасно е да се чете само в интернет. Накрая д-р Баймакова резюмира три скучни правила: едно миене на ръцете ни спасява от много болести, в период на епидемии през зимата да носим маска и да не се страхуваме от задължителните ваксинации.

Най-ново

Единична публикация

Избрани