В Пловдив бе направен пореден опит за даване на нов тласък на многогодишната идея – Музеят на авиацията в Крумово да бъде преместен в Пловдив.
Инициатори на срещата бяха авиационен клуб „Чисто небе” с представител о.з. полковник Атанас Тенев и Българското астронавтическо дружество с представител о.з. полковник Светлозар Асенов.
Присъстваха още доцент Соня Пенкова – директор на НВИМ, Рада Банялиева – директор на Музея на авиацията – филиал на НВИМ, командирът на 24-та авиобаза бригаден генерал Димитър Иванов, заместник-кметът на Пловдив по култура и туризъм Александър Държиков, генералите от запаса Иван Парапунов и Димитър Цветков, офицери от щаба на ВВС, ветерани на Българската военна авиация.
Идеята за преместването на Музея на авиацията от Крумово в Пловдив не е нова. Да припомним, че още в края на януари 2003 г. в сградата на общината в Пловдив се проведе работна среща, организирана от тогавашния кмет на града д-р Иван Чомаков и командира на корпус „Тактическа авиация” по онова време бригаден генерал Евгени Манев.
Д-р Иван Чомаков обобщи мнението на участниците в нея, че ако музеят е бил полезен доскоро за специалистите от авиацията, вече е необходимо той да стане достъпен и за обикновените хора – пловдивчани, гости на града и гости на страната ни. И подчерта, че никой не може да отнеме правото на Пловдив да бъде столица на българската авиация
Какво се промени оттогава? От 2005 г. Музеят на авиацията е филиал на НВИМ в София. От юли 2011 г. след спечелен конкурс директор на музея в Крумово стана Рада Банялиева. Беше създадена нова вътрешна експозиция и възстановени повече от половината от над 60-те летателни апарата.
Особено впечатляващ бе ремонтът на водосамолета ”Арадо-196” А3 „Акула”. На 2 август 2016 г. при посещението си в 3-та авиобаза „Граф Игнатиево” премиерът Бойко Борисов обяви, че е взето решение Музеят на авиацията да бъде преместен от Крумово в Пловдив, в района, където преди години се намираше Командване „Тактическа авиация”.
Още през същата година теренът бе прехвърлен от Министерството на отбраната за управление от НВИМ. Площта му е около 60 декара, почти два пъти повече от сегашната територия в Крумово.
Изглеждаше, че вече нищо не пречи на реализацията на идеята. Още повече че през 2019 г. Пловдив ще бъде куртурна столица на Европа и Авиационният музей ще е един от интересните обекти на града. Засега обаче развитие на решението няма. Затова и се наложи организирането на поредната среща по този въпрос.
Директорът на НВИМ доцент Соня Пенкова съобщи, че Музеят на авиацията има годишно десетки хиляди посетители, което означава, че той си върши много добре работата. Но задачата е да се подобрят условията му, за да се развърне неговият потенциал.
Какво може да се направи на определеното място в Пловдив? Тук може да се пренесе всичката летателна техника, както и постъпващите нови експонати. Мястото е комуникативно. В него се намира красива сграда, която носи духа на историята на Пловдив и на авиацията. Градът винаги е имал голям гарнизон и е редно да разполага с военен музей. Той ще реши много проблеми и ще позволи по-голяма достъпност до българската военна история. Има идейни решения какво да се намира в сградата на старото пловдивско летище, построена през 1937 г. След реновиране на вътрешната експозиция в нея ще има зала на космонавтиката, детски кът, ще се разшири авиационната библиотека, тук може да бъде представяна военната ни история с гостуване на НВИМ…
Но в края на краищата всичко, като че ли винаги опира до финансирането. Колко ще струва едно преместване на Музея на авиацията? Предполагаемата сума е около 10 млн. лв. Убедена съм, че община Пловдив ще се включи в проекта, който може да бъде изпълнен в рамките на няколко години. Но ние сме след ремонта, преместването е най-лесната дейност, заяви доцент Соня Пенкова.
Заместник-кметът на община Пловдив по култура и туризъм Александър Държиков бе категоричен, че общината ще подкрепи финансово преместването на музея, защото мястото му е в Пловдив. И увери присъстващите, че ще съдейства за продължаването на разговорите на най-високо ниво.
Голяма част от останалите участници в срещата твърдо застанаха зад разискваната идея. Според полковника от запаса Дончо Дончев и някои други присъстващи по-скоро трябва да се говори не за преместване, а за разширяване на Музея на авиацията, тъй като в Крумово ще останат някои от експонатите. Имаше и мнения, че реализацията на идеята ще бъде съпътствана от много трудностите и едва ли ще се осъществи скоро.
Накрая на срещата директорът на Музея на авиацията Рада Банялиева съобщи, че поради липсата на хангар и излагането на открито на германския водосамолет ”Арадо-196” А3 „Акула” отново е за ремонт. А и че вече в Крумово няма място за нови летателни апарати. Дали тези факти няма да убедят и най-големите скептици от необходимоста да бъде преместен Авиационният музей на отреденото място в Пловдив?
Опитите за създаване на Авиационен музей започват след Ньойския договор от 1919 г. След това продължават през 1935 г. в Божурище, през 1942 г. и през 1972 г. Но едва след 1980 г. под ръководството и личното активно участие на полковник Йорго Керанов и активната подкрепа от Командването на 10-и САК тази идея се реализира.
Авиационният музей е открит на 21 септември 1991 г. Първи негов директор е полковник Йорго Керанов. От 2005 г. музеят е филиал към НВИМ – София.
Музейните експонати са над 10 хиляди. Най-старият от летателните апарати е самолетът, конструиран през 1912 г. от българския инженер Георги Божинов, патентован във Франция и построен от самия него през 1925 г. Съхраняван е във Военноисторическия музей до откриването на Авиационния музей. Невероятно ценен експонат е последният серийно строен в България от 1948 до 1954 г. самолет ЛАЗ-7М на авиоконструктора Цветан Лазаров. В музея са също оригиналният спускаем апарат на космическия кораб Съюз-33, с който летя първият ни космонавт Георги Иванов, германският водосамолет ”Арадо-196” и ветераните от Втората световна война Ил-2, Ту-2 и Як-9.
