Не са много датите, на които се замисляме по традиция за нашите покойни роднини и сродници. Всъщност, когато човек загуби близък човек, независимо дали е родител, брат, сестра, баба, дядо, а не дай Боже, и дете, едва тогава болката от тази загуба сякаш се материализира. Често казваме, че знаем какво е чувството, но всъщност никой не знае наистина, докато не го изпита на собствения си гръб. Всъщност единственото сигурно нещо в нашия живот е само това, че един ден някога и ние ще умрем. Това е точно толкова реално, колкото и фактът, че някога сме били родени. Няма роден, който да не е умрял.
Задушницата в събота преди Архангеловден (Мъжка задушница или Арахангелова задушница) е Велика задушница. Тя напомня за грижите на Божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „Мъжка задушница“.
Всъщност Задушница е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите. Обикновено задушниците са общо три на брой в църковния календар и винаги са в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойните.
На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват го с тамян и след това носят жито и в църква, и на гробищата, раздават жито и храна за „Бог да прости“ покойника.
Освен тези задушници – определени дни за всички умрели, за починалите православни християни има поменаване в някои дни след смъртта им, с молитви и поръчване на литургия: на третия ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител, на деветия ден – за Господ, да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски чина и най-вече на четиринайсетия ден, последен и най-важен от дните, определени за молитва за новопредставилия се. По свидетелствата на св. отци, на 40-ия ден се извършва частен съд над душата, определящ нейното състояние до окончателния Страшен съд.
През тази година с подкрепата на Столична община бяха възстановени някои гробни места на известни българи. Сред тях са
и гробовете на Елисавета Багряна, Елин Пелин, Стефан Стамболов.
През миналата година бяха възстановени значителен брой гробове на видни български военачалници. Така показваме почитта си към починалите наши сънародници, които са оставили светла диря в своя живот и са допринесли по някакъв начин за историята, култура, изкуството и въобще в сферата, в която са се проявявали приживе.
