Понеделник по никое време. Някъде към 7,30 ч в лоби бара на един от най-красивите навремето български хотели цари суматоха. Необичайно рано от леглото е станал Христо Стоичков, а колегата журналист Владимир Памуков май изобщо не е мигнал. Защото предстои едно от големите събития на книжния пазар. На българската, че и на международната общественост бе представена оригиналната автобиография на Камата „Стоичков – истината”.
400 страници, четящи се на един дъх, разказват за живота на Стоичков от първо лице. Читателите получават право да погледнат зад кулисите и да се запознаят с другото лице на именития играч от близкото минало. Човекът, донесъл в България „Златната топ-ка”, „Златната обувка”, футболистът станал №1 при стрелците на световни футболни финали и дал най-голям дан за спечелването на бронзовите отличия от планетарния шампионат през 1994 г.
Всъщност инициатор за написването на книгата е Памуков. Дългогодишен завеждащ отдел на вестник „Труд”, но преди това преминал и през спортната редакция на вестник „Българска армия”.
„В автобиографията Стоичков не се представя като „най-добрия човек, когото познавам”, а напротив – не си спестява грешките, проблемите и гафовете, които обаче са много по-малко от триумфите и победите. Това не е една захаросана история за Христо Стоичков, а откровен
разказ за битките му в живота
А Владимир Памуков успява да редува динамично настроенията от различни събития и неизвестни истории, които дават увлекателност и създават колорит на единствения българин, покорил върха в област, която вълнува цялата планета”, това пък пишеше в поканите на събитието.
В онази утрин Стоичков даде десетина интервюта, като две от тях определено бяха на ръба да го „извадят от обувките”. Заради странни за него въпроси. Той обаче издържа и запази доброто си настроение. Защото тепърва шоуто предстоеше.
В суматохата питам Владо как е навил Стоичков за това: „Идеята я подмятаме от години. Всъщност всичко си дойде с времето. С упорство. Проблемът беше веднъж да каже, че е съгласен, а след това нещата се случиха бързо. По време на световното първенство в Русия работихме върху ръкописа и после довършихме детайлите. Надявам се читателите да са останали доволни, защото в тази книга няма пудра. Събитията просто са представени такива, каквито са били”.
После Памуков и Стоичков попаднаха в гърлото на фуния от енергия. Енергия на стотиците, които се стекоха на това представление.
имате един страхотен човек в негово лице
каза Аспитарте. Реферът дари комплект картони на Камата, а той му върна жеста с подарък на чифт стари футболни обувки, с които се е подвизавал по испанските терени.
А на тържеството кой ли не беше. Трима български президенти – Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Кметът на столицата Йорданка Фандъкова и министър Красен Кралев. Голяма част от футболистите, с които Стоичков игра на световните финали през 1994 г. Целият тим на ЦСКА – София, заедно със собственика Гриша Ганчев и Димитър Пенев. Стефка Костадинова и дузина олимпийски шампиони и медалисти. Футболни президенти, артисти, певци, фенове, приятели… всъщност няма как да бъдат изброени всички.
Сред специалните гости бе и носителката на златен олимпийски медал в гребането от 1976 г. Здравка Йорданова, която повече от 20 години бе част от екипа на вестник „Българска армия”. „Нямам някакъв специален спомен. С Христо сме се срещали на различни места и по различни поводи. През годините се бе оформила една странна формулировка, която делеше футбола от спорта. Стоичков обаче може да се каже, че ни е сплотявал. Той е доста разчупен, отворен, човек със замах.“
След стотици раздадени автографи и прегръдки героите са уморени. „Емоцията е голяма. Личностите на България са събрани в едно – президенти, олимпийски, световни и европейски шампиони. Това е нашето семейство. Ние не си купуваме нашето приятелство. То се доказва на тепиха, на атлетическата писта, на гребния канал и по стадионите. Христо Стоичков е част от спорта. Вие видяхте колко личности и какви спортисти бяха събрани на едно място. Гордея се, че от една малка държава са излезли, излизат и ще излизат такива личности”, каза Христо.
После угаснаха и последните прожектори над камерите. Остана един въпрос от „Българска армия”. Питам го с усмивка дали си е представял някога, че ще мине от другата страна на микрофона, че ще работи като журналист.
Какво стана ли? Всички привърженици на футбола, а и не само, познават онази физиономия, сърдитата. Зървали са и онзи рязък жест с ръката. Видях ги отново. „Стига де… журналисти” и се шмугна зад телата на охранителите. Усмивките останаха, разбира се.
И както каза Ивайло Йорданов – един е Стоичков и друг няма да има!
А всички, които искат да получат автограф от Камата, ще имат възможност за това в средата на декември, когато Христо ще се върне за един от панаирите на книгата в София.
