Ще има ли „реална и истинска европейска армия“, както обеща Меркел пред Европарламента? В близките 5-10 години едва ли, но след 20-30 защо не? Има обаче 2 висящи въпроса. Първо – с кого ще воюва тази армия? И второ – а какво ще стане с НАТО? Каквото и да стане, ще се разбере някъде към средата на века.
Ако погледнем на темата в по-крупен исторически план, изпъкват любопитни аналогии. Досега е имало 2 големи общоевропейски армии Първата е армията на Наполеон през 1812 г., когато нахлува в Русия. Втората е армията на Хитлер през 1941 г., когато напада СССР. И в двата случая англосаксонците волю-неволю се оказват съюзници на Москва.
В началото на руската кампания „Великата армия“ на Наполеон се състои от 400 хиляди войници, от които едва половината са французи. Другата половина са поляци, германци, италианци, испанци, хървати, австрийци и представители на най-различни други по-малки нации. Армията на Хитлер включва около 2 милиона чужденци. Сред тях са румънци, унгарци, италианци, испанци, холандци, белгийци, скандинавци (от всички нации, но най-вече финландци), украинци, словаци, хървати и разбира се, доста французи. Колко французи, е трудно да се каже, защото над 100 хиляди веднага се предават на съветските войски. Над 25 хиляди умират в съветските лагери, а 75 хиляди са репатрирани веднага след войната. Любопитно е, че при щурма на Берлин бункерът на Хитлер се отбранява от 700 френски доброволци. Трябва да са били доста мотивирани, за да стоят докрай.
Разбира се, днешна Европа няма нищо общо с онази Европа, защото тя е миролюбива, мултикултурна и не желае да нахлува никъде. Освен понякога да опази мира в някоя друга африканска държава като например Либия. Французите още са обидени на Обама, че ги спря да не бомбардират Сирия през 2013 година, когато пилотите вече бяха в самолетите, но от Вашингтон дойде командата „Отбой!“.
Днес картината е коренно различна, но миналото все пак дреме дълбоко в скритото подсъзнание и често подава глава. Според мен поне 50 на сто от вдъхновението за Брекзит идват от старите разпри с Германия. Сега много англичани имат усещането, че това, което Хитлер не постигна със сила, Меркел постига чрез чиновническата власт на Брюксел.
Когато Меркел се обяви за общоевропейска армия в Европарламента, тя бе бурно аплодирана от немци и французи, но пък британските депутати я освиркаха и най-вече така наречените „популисти“ или „националисти“ от рода на Найджъл Фарадж. Популистите обаче набират скорост и има опасност догодина да бъдат третата, а може и втората партия в Европарламента, тъй като социалистите под ръководството на нашия бивш премиер усърдно копаят по-надолу от дъното.
Найджъл Фарадж, лидерът на английските евроскептици, заяви, че думите на Меркел го правят щастлив. „Много от евроскептичните ми колеги те освиркваха тази сутрин, а не трябваше -обърна се той към нея. Британците трябва да те приветстват, защото без теб никога нямаше да се решим за Брекзит и аз искам много да ти благодаря за това!“
„Ние не искаме да бъдем част на все по-доминиран от Германия Европейски съюз и със сигурност не желаем да плащаме цената за грешките на г-жа Меркел…След като те чух днес и след като слушах големите френски политици през последните дни, то напускането на ЕС за нас е наистина освобождение. Той е империя, милитаризиран Европейски съюз.“
Както е известно, общата европейска армия е стара дъвка, но тези дни френският президент Макрон нарочно я лепна на челото на Тръмп. Докато американският президент прелиташе океана, за да дойде във Франция за тържествата по случай стогодишнината от края на Първата световна война, Макрон даде интервю по френското радио „Европа 1“. И в него се обяви за „истинска европейска армия“, тъй като „Русия е на нашите граници“. Европа не трябвало да разчита само на НАТО, а сама да се защитава от Русия и Китай, а и от САЩ – поне що се отнася до киберсигурността.
Тръмп никога не оставя такава ръкавица да лежи на земята. Още докато хвърчеше в самолета, той туитна гневно, че думите на Макрон са „много обидни“ и че Франция трябва първо да плати своя дял в НАТО. Но с това джафканията не спряха. В речта си по случай годишнината Макрон нарече национализма „предателство спрямо патриотизма“ и предупреди срещу „старите демони, които се връщат, за да предизвикат хаос и смърт“.
Тази демонология пак ощипа Тръмп, защото той минава за националист. „Проблемът е, че Емануел страда от много нисък рейтинг и 10 на сто безработица – отвърна той чрез туитър. – Той просто се опитва да отклони въпроса. Между другото, няма по-националистическа страна от Франция, много горд народ, и има за какво! Направете Франция отново велика!“ Така започна скандалът. Меркел трябваше да удари едно рамо на своя френски партньор и точно това направи в речта си пред Европарламента. Но тя вдигна мизата много по-високо.
„Ние искаме да работим за визията евентуално да създадем истинска европейска армия – каза тя. – Времената, когато Европа разчита на някой друг, вече свършиха. Това означава, че ние, европейците трябва да вземем съдбата си в своите ръце, ако искаме да оцелеем като съюз. Това означава, че Европа трябва да бъде по-способна да действа. Ние трябва да преосмислим нашите методи за вземане на решения и да отхвърлим принципа на единодушието в случаите, в които това се допуска от европейските договори и когато е нужно. Аз предлагам европейски съвет за сигурност,
в който важните решения може да се подготвят по-бързо“ Европейски съвет за сигурност? Както е известно, Съвет за сигурност има в ООН и постоянните членки с право на вето в него са само 5 от общо 192 държави. Те са господарите, останалите са миманс. Голямата мъка на Германия е, че не е сред групата на господарите. Но какво да се прави, да не беше губила Втората световна война!
Но ако се създаде Европейски съвет за сигурност, номер 1 в него е Германия. Ако постоянните членки са 3, добавяме Франция и Италия. Ако са 5, може да добавим Испания и може би Полша или Холандия. Тези държави ще са офицерите, останалите ще са сержанти, а ние новобранците редници. Великобритания вече не се брои, тя напуска ЕС.
Ако го нямаше Брекзит, Меркел не би могла да прокара нито идеята за обща армия, нито да предложи съвет за сигурност, който да взема експедитивно решенията. Сега обаче Европа отново се обединява около Германия, а Великобритания и САЩ се оказват нежелани гости.
Виждате как историята започва да върви към повторение. Разбира се, реалността засега е друга – Европа не може без НАТО, а и САЩ нямат никакво намерение да закриват десетките си европейски военни бази. Европейската армия е само блясък в очите на своите бъдещи родители.
Но като че ли някакви подсъзнателни нагласи, някакви вековни архетипи теглят европейските лидери към добре забравеното старо.
Източник: в.“24 часа“
