Воини от ротата за гражданско-военно сътрудничество участваха в учението на НАТО Trident Juncture 2018
Проучване на пътища, откъдето да мине бойна техника, изследване на големината и товароносимостта на мостове, уточняватне на координати на училища и други сгради в определен район, извърши екип от Сухопътните войски по време на участието си в най-голямото учение на НАТО Trident Juncture 2018, което приключи неотдавна. Това беше първата ни задача, казва ръководителят на 7-членния тим капитан Александър Василев. Той е командир на първа тактическа група
в рота за гражданско-военно сътрудничество (ГВС, CIMIC) от 78-и батальон за осигуряване в СВ.
По време на учението българският екип изкарва 14 дни на норвежка земя. Пътуването до мястото на мащабната проява от България трае 6 денонощия. Българите действат в учението с два джипа „Мерцедес”.
В Норвегия екипът за ГВС бил подчинен на 31-ви многонационален батальон от канадската армия, разположен в базата Гасбакен. „Тя отстои на около 35–40 км от базата, в която бяхме настанени – Фрамо Лиер. На норвежки това означава предна оперативна база. Тя всъщност беше палатков лагер, в който освен канадците и ние, българите, беше настанен и взвод американци”, пояснява капитан Василев. По думите му климатичните условия през тези две седмици в северната страна били сравнително благоприятни, въпреки че времето непрекъснато и внезапно се изменяло. Както грее слънце, изведнъж пада мъгла и започва да вали, обяснява офицерът. Температурите обаче не били прекалено ниски, само два-три дни паднали до минус 12–15 градуса. Въпреки че били на палатки, битовите условия били добри, имало отопление.
Студ не сме усетили категоричен е капитанът. Столовата работела постоянно и винаги предлагала по няколко топли ястия, а само десертите включвали поне пет вида сладкиши.
Българските воини действали под командването на майор Клюатер, който бил и старши на двете канадски CIMIC групи. Работният език на учението бил английски. Но канадците били френскоговорещи. Цялата им документация се изготвяла на френски и специално за българите се превеждала на английски.
Българите имали за задача да направят оценка на гражданско-военната среда на малкото градче Бекхарт, където по време на учението трябвало да се изнесат щабът и щабните подразделения на батальона. „Реално трябваше да дадем с координати къде се намират примерно училището, физкултурният салон, да разучим абсолютно всички пътища както в самия град, така и около него, както и по кои пътища може да минава бронирана техника, защото там има доста мостове”, разказва капитан Василев.
Втората задача на българския тим била да следи за нарушения, допуснати при изнасянето на военните части. „Доста често се налагаше да минаваме през именията на хората и трябваше да осъществяваме контакт с тях. Искахме тяхното разрешение откъде да минат и къде да се разположат ротите”, пояснява офицерът. Съдействал им норвежки офицер, с когото по телефона уточнявали подробности за имотите
и собствениците от кадастъра. Чрез него българите достигали до собствениците, от които искали разрешение за разполагане на ротите на най-подходящите терени.
Районът бил главно селскостопански. Местните отглеждали коне, овце, крави. Земеделие не се развивало заради суровите климатични условия.
Местните хора били много открити към воините от многонационалното съюзническо учение. Веднага се съгласявали за преминаването, съдействали изцяло, дори когато бронираните машини пъплели под прозорците на къщите им. „Норвежците са много отворени хора. Абсолютно никакви проблеми не срещнахме. Те ни спираха, питаха от коя нация сме, приказваха с нас, въпреки че по-възрастното население, главно по фермите, срещаше затруднения с английския”, заявява капитан Василев. „Просто попаднахме в друг свят. Направи ни впечатление, че всички хора са усмихнати
И много помагат. Имахме възможност да посетим техни магазини. Хората идват, показват ти кои стоки са характерни за Норвегия. Страхотно отворени хора”, допълва той.
Мнението ми е, че се представихме на много добро ниво, обобщава капитан Василев. И изразява благодарност на българския консул в Осло Николай Цанев, който на връщане осигурил нощувка на нашите воини в консулството, за да могат през нощта да тръгнат за родината.
Старши сержант Тихомир Стойков: Спяхме по 2–3 часа на нощ
Едва по 2–3, до 4 часа на нощ спели воините от българския CIMIC екип. И то не заради северното сияние, каквото по време на учението нямало, нито заради различната часова зона. Често се прибирахме към 10–11 ч вечерта и в 2 ч трябваше пак да тръгваме по задачи, казва старши специалистът – старши сержант Тихомир Стойков, който също участва в учението в Норвегия. Може би това беше най-трудното, а и студът, както и резките промени на времето си бяха предизвикателство, допълва той.
Канадците ни приеха много добре, на моменти заедно се шегувахме, настроението беше добро, за да върви службата по-лесно, заявява старши сержантът. Тъй като българите били с новата униформа, добили преки впечатления за качествата й в мразовитите норвежки условия. „Шубата е добре, макар че държи малко студеничко. Но поне е направена да не пропуска вятър и вода, докато панталонът попива влагата, защото е от по-обикновен плат”, споделя впечатленията си старши сержантът. По думите униформата е удобна за всички движения, които извършва боецът.
Старши сержантът е родом от Велико Търново. Там е завършил и сержантското училище през 1997 г. Оттогава служи само в София. В ротата за ГВС, която е създадена през 2005 г., е от 2009 г. Бил е на мисия в Ирак с втория български контингент през 2004 г.
Капитан Александър Василев:В Кербала водиха огън и по нас в база “Кило”
По време на мисията в Кербала и атентатът срещу българските военнослужещи в база „Индия” стрелба от нападателите е имало и по база „Кило”, където по това време също има български воини. Сред тях е и капитан Василев.
Като лейтенант едва на 8 месеца служба той се включва в първия български контингент в арабската държава като командир на взвод. Става свидетел на терористичния удар срещу нашите в база „Индия” на 27 декември 2003 г., при който загиват петима български военнослужещи (още по темата – на стр. 16–17).
По същото време бях в база „Кило” като началник караул, казва капитанът. От взвода му обаче загива боец – картечарят ефрейтор Свилен Киров, който в този момент е в „Индия”, за да усили охраната на базата.
„До 5-ата минута от получаването в база „Кило” на сигнала за нападението и искането на подкрепление, всички се бяха изнесли към „Индия”. Останахме само караулът. Подсилих постовете на базата. Тогава започнаха да водят огън по нас, по база „Кило”. Стрелбата трая около 10-ина минути. След това всичко утихна”, спомня си трагичния ден капитан Василев.
Караулните в „Кило” не отвърнали на огъня. „Просто нямахме физическа възможност. Само казах на хората да се прикрият, да залегнат долу по вишките. Не можехме да отвърнем на огъня, защото ни обстрелваха с РПГ-та от източната страна, където през две къщи имаше поляна. Изстрелите на гранатометите се взривяваха над нас, над базата”, припомня бойното си кръщение в реална обстановка капитан Василев.
Той е в Българската армия от 1997 г. Завършва военното училище през 2002-ра със специалност мотострелкови войски. Службата му преминава през сухопътни формирования в няколко гарнизона – Казанлък, Плевен, Стара Загора. В ротата за ГВС е от 2015 г.
Ротата гради база данни и контакти
Основната идея на ротата е да има създадена база данни и контакти. Ако военните разделят на фази един конфликт или криза, нашата дейност е основно във фаза нула, обяснява командирът на ротата за гражданско-военно сътрудничество капитан Милен Раданов. Едва след това започва, примерно, фаза 1 – подготовка на документи, 2 – подговка на формированията, 3 – изнасяне, 4 – водене на бой, 5 – възстановяване на държавата.
Действаме във фаза нула, защото много преди дори да се помисли за някакъв конфликт, трябва да имаме изградена координация, особено с властите, обяснява технологията на ГВС командирът на ротата.
Той е категоричен, че дава най-висока оценка на представянето на екипа на учението в Норвегия. Хората дадоха максимума от себе си по време на подгоотовката и при участието си в сертификацията, заявява капитан Раданов. Той допълва, че се е поддържала непрекъсната връзка с екипа в Trident Juncture 2018. По думите му подобни сертификации има всяка година, но това е първото по мащабите си NRF-учение извън територията на страната. Воините от ротата имали опит и от други учения в чужбина – например в Германия. Неотдавна екип по ГВС се включил в учението „Мирен страж”, с което беше сертфициран батальон от тежък тип от 61 бригада в Карлово. Лятото пък воините се включили в учение във ВА „Г. С. Раковски”, финансирано от холандската армия. В 80 на сто от международните учения, в които България участва, се включваме и ние, казва капитан Раданов. Нашата работа е по гражданската среда, допълва той.
В ротата, както и в цялата БА, има сериозен некомплект. Свалям шапка на колегите, че въпреки ограничения състав и некомплект успяват да си движат както задачите, които представят БА в чужбина, така и задачите на батальона, изтъква командирът.
Той напомня, че структурата за ГВС във войските е сравнително нова – само на 12 години. „И колегите не са наясно със самата дейност на ГВС. Имах няколко предложения да организираме екипи, които да отидат на място в двете бригади и по батальоните, да направят срещи и занятия, в които да запознаят колегите как могат да използват този инструмент CIMIC – ГВС”, посочва капитан Раданов. За съжаление, на оперативно и на стратегическо ниво няма офицери по CIMIC, които да координират дейностите на всички нива, – от министрите до кметовете на населените места, пояснява ротният командир. И признава с усмивка: „Това й харесвам на нашата професия, че при нас няма тренировка, защото тренировката е свързана със срещите с гражданския елемент, с невоенния компонент”.
Момчетата са професионалисти
Момчетата са професионалисти в своята област, имат самочувствие на знаещи и можещи и го доказват на практика, хвали подчинените си командирът на 78-и батальон за осигуряване майор Александър Бойков. „Представителите на ротата за ГВС са се представили на много високо ниво в учението. Те имат дългогодишен опит в дейностите, свързани с цивилната среда”, допълва той.
Въвели сме практика след всяко занятие да остава писмена следа какво се случва на тези занятия, за да може като обратна връзка да видим какви проблеми има, изтъква командирът на батальона. На тази база формированието разработва собствени материали. Те се използват за сертификациите на CIMIC модула към NRF и за учението на ротата за ГВС.
„Нашето военно формирование е уникално само по себе си. В структурата му са единствените роти в Българската армия, които са свързани с психологически операции, военногеографската рота, която осигурява командването и формированията в СВ с картографски материали и данни, а също и ротата за ГВС, която е сама по себе си уникална и единствена”, изтъква майор Бойков.
Освен задачите по отбраната на страната батальонът изпълнява ангажименти и по третата мисия на БА принос към националната сигурност в мирно време. „Имаме 4 формирования за оказване на помощ на населението в мирно време – за обезвреждане на невзривени бойни припаси, за действия при тежки зимни условия, при наводнения и пожари. Многократно сме участвали в подпомагане на накселението”. Преди повече от година воини от батальона участваха в продължение на няколко дни в потушаването на големия горски пожар край Кресна. Поддържаме бойната готовност, изпълняваме задачи, свързани с осигуряването на дейността на Командването на СВ и ежедневната дейност, допълва майор Бойков.
По думите му във формированието най-натоварени с участия в учения са на първо място ротата за ГВС, а на второ място – ротата за психологически операции. „Тази година ротата за ГВС участва в общо 10 учения и сертификации. Не мога да кажа, че има друго формирование от СВ, което изпълнява толкова много учения. Много са натоварени хората. Понякога се налага, примерно ако в петък се приберат от едно учение, от понеделник да заминат на следващото. Остават им само няколко свободни дни”, казва командирът. Така се случило сега с екипа, участвал в Trident Juncture 2018. Едва се върнали от Норвегия – и петима от седемте воини веднага заминали за учение в Германия.
Отсега батальонът се подготвя да изплти свои представители в гоялмото учение на НАТО догодина, което е продължение на добре известното Saber Guardian, и ще включва няколко учения в балканския и черноморския регион. Неотдавна във ВА „Г. С. Раковски” се състоя основната планираща конференция за проявата догодина.
Договорено от ротата за ГВС също да има представители, които да участват в съвместен CIMIC център в Унгария и отделно – тактически екип на територията на страната, казва командирът. Заедно с американски тактически екип българските воини ще оказват съдействие на всички основни учения, които ще се случват у нас и ще бъдат свързани с придвижване на войски на НАТО през наша територия. Предстоят ни много сериозни прояви, както и сертификация на модул за NRF 20, а също и ротни учения, обобщава майор Бойков.
