Сливница е напът да придобие званието „Град на бойната слава“ след Добрич и Тутракан. Комисията по отбрана в Народното събрание подкрепи единодушно предложението на вицеадмирал от запаса Пламен Манушев и група депутати Сливница да стане третият „Град на бойната слава“ у нас. Предложението е на Общинския съвет, каза кметът Васко Стоилков. Самочувствието на гражданите в града е запазило живи спомени за участието на своите предшественици от района в Сръбско-българската война преди 133 г.
Още на 11 ноември жителите на Сливница пресъздадоха героичните боеве на сливнишките позиции, в които участваха масово. Национално дружество „Традиция“ възпроизведе живи картини в района на града. Участие взеха над 100 членове с автентични униформи и въоръжение от различни клубове на дружеството, като София, Търговище, Велики Преслав, Сливница, Перник, Панагюрище, Копривщица и др. Сред тях бе и европейският шампион по бокс Тервел Пулев. Това е второто му участие в подобна възстановка. Според него подобни прояви помагат много за военно-патриотичното възпатие на младите хора. Гости на възстановката бяха полковникът от запаса Илия Милушев – 
съветник на президента по сигурност и отбрана и Иво Антонов – директор на дирекция „Социална политика“ на МО. За съществен принос принос във военно-патриотичното възпитание и по повод на организирането на възстановката Иво Антонов връчи на кмета Васко Стоилков почетния знак на Министерството на отбраната. В салона на местното читалище „Съзнание 1907”, бе прожектиран филм, посветен на Сръбско-българската война.
По време на обсъжданията в парламентарната комисия миналата седмица заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов потвърди подкрепата на МО. Членовете на комисията се обединиха около мнението, че е необходимо изпълнителната власт да разработи статут за градовете, които получават това звание. Въпросът е да се уеднаквят критериите. Може ли всеки град да претендира за званието? Ако се върви по досегашния път – може ли решение на Общинския съвет да ангажира активно парламента? Очевидно е, че документът, който трябва да се изработи, трябва да бъде междуведомствен. Според Милен Михов решение – да си присвои званието, е взел и Общинският съвет на Стара Загора.
Кметът на Сливница Васко Стоилков: Учим се на самочувствие от големия град
– Кое за вас като потомци на жителите, участвали в боевете през 1885 г., е уникално и трябва да се съхрани на всяка цена?
– Това е величествен момент в историята на нашата млада държава, събитие в една, току-що освободила се от османско робство страна. И нашата армия, нашите войници и нашите капитани извършват подвиг против волята на Великите сили. Това е уникално! Това показва духът на шопа по тази земя, той е небрежен, непукист, но пред голямата заплаха хората там се обединяват. Това събитие е нещо, с което много се гордеем. За пръв път присъствам на комисия в Народното събрание. И съм убеден, че Сливница ще придсвои това почетно звание. Ние вече сме си поръчали новогодишни календари, на които ще изпишем „Сливница – град на българската бойна слава”.
– И с какво ще ви мотивира званието, след като Сливница бъде обявен като Град на българската бойна слава?
– Всеки жител ще се гордее с това. Ще подчертаем още веднъж достойното ни място в историята, ще отдадем заслуженото на героите, загинали в тази битка, ще ни се вдигне самочувствието на нас, местните хора. А самочувствието на човека и на общността рефлектира градивно във всички области: ставаме по-добри, по-работливи, по-отговорни, по-позитивни като хора. Градът ни не е туристически, но целите са ни комплексни. Живеем близо до големия град и се стараем да извлечем повече полза от това. Все повече софиянци да идват в Сливница. Но не само като туристи, а и като заселници, като собственици на ваканционни имоти например. Друга цел е да стимулираме общината да се произвеждат повече продукти, които да продаваме на софиянци. Но основното е удовлетворението на местните жители от званието, то е реклама, а кой бяга от нея?
– Битката при Сливница е изключителна и защото спасяването поединично в народопсихологията ни сякаш отстъпва и хората се обединяват. Мислите ли, че нещо от този дух на обединение остава и у днешния българин?
– Българинът е оцелявал винаги, ще оцелее и сега. Идеалът съществува. Българите са сериозна нация и винаги ще оцелеят. Дори в последно време наблюдавам сериозен възход на националното ни самочувствие. Да, младите заминават в чужбина, но и доста се връщат. Познавам немалко такива случаи и в Сливница, особено млади хора, с добро образование от Запад. Те се прибират в България с хъс и ентусиазъм да направят нещо за държавата. Патриотизмът се възражда, така че съм оптимист за нашата нация.
– А какво ще им предложите?
– Създадохме индустриална зона и привлякохме няколко инвеститора, от които двама чуждестранни – австрийски и френски. Много сливничани работят в София, така че голяма част от тях очакваме да заработят в Сливница, ако желаят. Отваряме работни места, привличаме други инвеститори и който желае, може да си работи в града. А София ни е „на една крачка”, пътуваме – и ученици, и студенти, и работещи. В София идваме заради културния живот, заради някое добро заведение. Копираме, преписваме от столицата и целта ни е максимално да извлечем ползата от големия град и да намалим вредите.
– „Ще издърпате ли” метрото като квартал на София?…
– Предстои да се открие линия със скоростен влак, който ще се движи по двурелсов път. Ще се изгради нова метростанция между метростанциите „Сливница” и „Обеля”, до която ще има и спирка на нашия влак. Така че в преносен смисъл – да, ние от Сливница ще имаме метро, но над земята. Проектът е завършен и до края на годината очакваме разрешение за строеж и в най-лошия случай, в новия програмен период започваме изграждането му. Ако имаме късмет, дори догодина имаме шанс да се обяви обществената поръчка. Така че метрото не е мечта, а близка реалност.
