След като с Ньойския договор от 1919 г. на България са наложени ограничения на армията и въоръжението, българските оръжейници скъсяват пушки и правят от тях карабини,
за да се запази боеспособността
на войската. Това стана ясно по време на неотдавнашната изложба, организирана от Съвместното командване на силите и бригада „Логистика” и посветена на 140-годишнината на служба „Артилерийско въоръжение” в Българската армия. Посетителите видяха внушителен арсенал от стрелкови оръжия, които в различни периоди са били на въоръжение във войската ни от Освобождението през 1878 г. до наши дни. Представени бяха и образци от въоръжението на нашите противници във войните, които България е водила в този период. Организаторите даваха изчерпателна информация за всяка пушка, картечница, револвер, пистолет и другите оръжия, подредени във фоайето и дори по стълбището в сградата на МО-2 в столицата. Важно е да се знае, че, независимо дали са били купени за БА, или става дума за трофейни образци, пленени по време на победите на българските воини по бойните полета, всички тези оръжия са били на въоръжение във войската ни.
През Втората световна война (ВСВ) БА основно е въоръжена с пушка „Манлихер”, модел 1895 г. – това е пехотният вариант, разказва майор Марин Колев, който е заместник-началник по логистиката на в. ф. 22060 – Велико Търново. Цялата служба на офицера е преминала в това военно формирование. Баща му е бил офицер, подполковник от въоръжението, заместник-началник на поделение 28130 – Стражица. Брат му е бил офицер от въоръжението в 22060 – Велико Търново, завършил е в бившия Съветски съюз, а сега е управител на завод „ТЕРЕМ – Ивайло” във Велико Търново.
Изобщо целият род на майора е свързан с оръжията. Баща ми беше боеприпасчик, брат ми – оптик, а аз съм въоръженец, казва той. И продължава да представя за читателите на в. „Българска армия” оръжията от изложбата, като показва, че върху задната част на цевта на манлихера са гравирани царският герб и номер. Това е така, защото пушката е доработвана от българските оръжейници в държавната фабрика в Казанлък, пояснява майорът. Друго основно въоръжение на нашата армия е карабината „Манлихер”, също модел 1895 г., допълва той. Разликата между пушката и карабината е, че
цевта на карабината е по-къса
Манлихерът работи с пачки и магазин, който е 5-заряден. „Интересното в случая е, че затворът на карабината не извършва движението, той е прав. Отключването и заключването става с една глава в началото на затвора, която се движи по улеи вътре в самата пушка. Пачката се зарежда отгоре и при стрелба накрая манлихерите имат отвор, откъдето пада пластината на пачките. Това е принципът на действие на манлихера”, сочи към оръжието майор Колев. При зареждането изхвъргачът изважда гилзата и благодарение на отражателя тя излита отгоре. Отворът отдолу на пушката не е за гилзата, а за пластината на пачката.
Но особено интересен е друг факт, за който разказва майор Колев. „След Ньойския договор от 1919 г. на България е забранено въобще да внася въоръжение и всякакви елементи от въоръжението. Нашата армия е трябвало да оцелее с наличното, което им е останало оттогава. И възниква необходимост от карабини за разлика от пушките. Тогава нашите оръжейници взимат класическите пушки, които са по-дълги, отколкото карабината, скъсяват ги, тъй като износването при стрелквото оръжие става в долния срез. Те ги скъсяват до място, където тя не е износена. Слага се новият приклад и така се създава въпросната карабина. Това, по което може да се разбере, че пушката е скъсена, е мерната пластина, защото не я сменят. Това е дълга мерна пластина, която е за пушка”, казва офицерът. Разбира се, срязването на дулото не може да не се отрази на бойните качества на оръжието. Докато пушките имат до 2400 м прицелна стрелба, карабините достигат до 1600 м, посочва майорът.
Карабината е била на въоръжение в артилерията и конницата, защото е по-удобна за тези родове войски. „При това военните експерти тогава установяват, че
прицелната далекобойност
която в реални бойни действия извършва боецът, се постига перфектно и с карабината. От тази гледна точка е излишно войникът да носи дълга пушка”, казва майорът.
Така България намира ефективно решение на важен въпрос за въоръжението на бойците, тъй като след края на Първата световна война (ПСВ) през 1918 г. чак до 1927 г. у нас действа Комисията на Съглашението, която съблюдава спазването на наложените ни ограничения, скрепени през 1919 г. в Ньойския договор. „В този период от 9 години от България са изнесени 1,5 млн. пушки, карабини и други оръжия. Изнесени са над 4000 картечници, както и огромно количество оръдия и боеприпаси за тях”, посочва майор Колев. 
„Същевременно Българската армия е трябвало да поддържа бойната си готовност и да води учебен процес. А, разбирате, че като няма ново въоръжение, старото се износва. И тогава, за да може да се осигури армията, оръжейниците отиват на варианта да извършват преработки на всичко, което сме успели да запазим”, обяснява той.
Заради ограниченията от предходния период пушката „Манлихер” остава българско оръжие и във ВСВ. Една от причините БА да бъде превъоръжена с немско оръжие е, че след 1930 г. единствено Германия, която вече не се интересува от Ньойския договор, предлага да въоръжи нашата армия. Те заобикалят решенията на Ньойския договор и оттам ние успяваме да се снабдим вече с ново немско въоръжение, като картечните пистолети и други оръжия”, казва майор Колев.
На изложбата можеше да се види и пушката „Маузер” 98 К, която е била на въоръжение в германския Вермахт. Оръжието имаше щампован знак с пречупен кръст. „Тази щампа не е свастика, а е знакът на приемателната комисия на Вермхта. Въпросното клеймо означава, че оръжието е прието на въоръжение в германската армия”, обяснява майор Колев. По думите му маузерът има т. нар. болтов затвор. Отключването става с движение на ръкохватката нагоре и обратно. Той също се зарежда с пачка. Характерното за маузера е, че затворният механизъм е отзад и има възмжност да се монтират мерни прибори за снайперска пушка. По време на ВСВ Вермахтът си поръчва 19 000 снайперови пушки, където оптическите прицели са с дву- и трикратно увеличение.
Нарезите на калашника се правят с чукане
Малко известен факт е, че нарезите на автомат „Калашников” се правят с… чукане. „Слага се 9-мм тръба. Бият се едни чукове и се правят нарезите на автомат „Калашников”, обяснява технологията майор Колев.
Докато нарезите на снайперска винтовка „Драгунов” се правят чрез рязане, допълва той. Двете оръжия са добре познати на българските воини, защото са на въоръжение в БА вече няколко десетилетия.
Снайперската винтовка „Драгунов” е легендарно оръжие, изтъква офицерът. Приета е на въоръжение през 1964 г. в армията на тогавашния Съветски съюз.
Идеята за създаването ѝ е на всеки 8 автоматчика да има един боец, въоръжен с винтовката. „Предназначението на снайпериста е да порази противниковия командир на отделение или рота на разстояние 600–800 м.
Това се е налагало, тъй като прицелната стрелба на автомат „Калашников” по принцип е 300 м и затова създават „Драгунов”. Тази винтовка се оказва изключително надеждно оръжие, успешно използвано в Афганистан, в Чечня, по цял свят”, обяснява майор Колев. И продължава: „То стреля със стандартен патрон. Естествено, има и боеприпаси, които са малко по-различни. Но като цяло е със стандартния 7,62 по 54, образец 1908 г.”. По думите му пушката е много добре балансирана. Има 10-заряден пълнител. Оптическият мерник осигурява увеличение три и половина пъти. Към пушката може да се постави и нощен прицел. Съветският съюз, който е основен поризводител на пушката, дава лиценз за нея само на Румъния и Китай, но техните изделия не са точно копие на оригинала. Пушката е олекотена и е по-балансирана от „Калашников”, заявява майор Колев.
Газовото бутало на „Драгунов” е по-малко, отколкото на АК-47. За сметка на това движението на откатните части е по-голямо. Това компенсира по-малкото бутало.
От друга страна, изключително добре е балансиран отворът на газовата камера, където е изчислено колко барутни газове трябва да минат, за да върнат буталото и да не се загуби от мощността на пушката при отката, обяснява офицерът. По думите му „Драгунов” няма недостатъците на „Калашников”, който бие горе вдясно, защото е с дясно движение на нарезите. „При дясно движение на нарезите и излизане на куршума от цевта, автоматът дава откат нагоре и надясно. Тази особеност руснаците се опитват да компенсират с автомат „Калашников” АКМ, ето го там на изложбата”, посочва майор Колев. Компенсацията се постига чрез скосената под ъгъл предна муфа на АКМ. Така се създава налягане в посока надолу и наляво.
„От друга страна, самият приклад на АК-47 е под ъгъл и оттам допълнително се създава въпросният откат, който е нагоре и надясно. А при АКМ прикладът е малко по-прав. И когато се движат откатните части, усилието вече идва директно в рамото, а немалко отгоре и го няма обръщащият елемент, характерен за АК-47. И друго допълнение към АКМ. Той има т. нар. забавител на темпа на стрелбата. В чукчето се мести една подвижна частичка. Тя намалява удара, който правят откатните части и по този начин усилието, което поема стрелящият, е малко по-малко. Това са се опитали да направят колегите оръжейници от Русия”, обяснява майор Колев.
Той показва и други оръжия от същия период, представени в изложбата на отделен щанд. Когато след Втората световна война БА започва да се превъоръжава основно със съветско оръжие, в армията ни навлизат „Шпагин”, „Судаев”, „Максим Соколов”. Идват и руските карабини „Мосин”, образец 1938, 1944 г., 1951 г.
„На въоръжение след 1956 г. в БА навлиза многозарядна карабина „Симонов”. Това е пушката на нашите гвардейци. Историята на „Симонов” е интересна. Когато се обявява конкурсът за създаване на оръжие с т. нар. междинен патрон – 7,62, образец 1943 г., по 39, руското командване издава заповед да се направи самозарядна автоматична карабина, каквато е автомат „Калашников” и да се създаде ръчна картечница с патрон от същия калибър”, разказва майор Колев. Така за този конкурс се създават самозарядната карабина „Симонов” (СКС), картечницата РПД 44 „Дегтярьов” и автомат „Калашников”. Всички те са на принципа на автомата, изтъква майор Колев. По думите му например СКС, която е 10-зарядна карабина, е изключително точно оръжие. Много успешно е била ползвана във войната във Виетнам, макар че според експерта е само легенда, че с нея са сваляни бомбардировачи.
“Мосин” – винтовката на легендата Василий Зайцев
Пушка, идентична с тази на легендарния съветски снайперист от ВСВ Василий Зайцев, също можеше да се види на изложбата. По време на отбраната на Сталинград само в края на 1942 г. руснакът успява да елиминира 225 германци. От тях 11 са снайперисти. С тях Зайцев води един вид преки стрелкови дуели. Нещо, което можем да видим в епичния филм „Враг пред портата”, посветен на легендарния снайперист.
Всъщност оръжието на Василий Зайцев е обикновената пушка „Мосин” – трилинейна винтовка, модел 1891 г., снабдена със съответната оптика. „Създател на оръжието е Николай Мосин, оръжейник от руските Тулски заводи. На конкурса той се явява заедно с Леон Наган. Пушката на Наган е добре направена, а на Мосин – по-недобре направена. Но пушката на Наган е с изключително сложна изработка, която тогавашната руска промишленост не може да постигне. Тогава властите минават на варианта да вземат на въоръжение пушката на Мосин”, разказва предисторията на оръжието майор Колев. Пушката на Мосин е с обикновен, както ние го наричаме – болтов затвор, допълва той. Това е едно от най-популярните оръжия в Русия от края на 19 век и през следващите няколко десетилетия. „Тази пушка е преминала през ПСВ, ВСВ, с нея е воювала Червената армия. Руското командване не създава нови снайпери. То взема една пехотна пушка. Изрязва се дървената част на приклада. Монтира се специална планка и върху планката се поставя носачът на оптическия прицел”, казва офицерът. Именно такава е и пушката на Василий Зайцев, със същия прицел, който е бил тогава на въоръжение, допълва той. Винтовката е основното въоръжение на съветските снайперисти през ВСВ. Дори не я правят с по-прецизна изработка, защото никой няма време да се занимава със специални изработки, на война като на война, обяснява мйор Колев. Въпреки това мосинът се представя блестящо в ръцете на Зайцев и другите легендарни съветски снайперисти. „Мосинът е достатъчно добре балансиран. просто му трябва по-добра прицелна стрелба. Както при маузера, затворът е в средата и няма как да се монтират мерните прибори. Руснаците просто изместват ръкохватката, която е хоризонтална и зареждането може да се извършва, без да се пречи на мерните прибори”, изтъква офицерът.
