Примирието между България и Сърбия от 1885 г.

На 9 декември 1885 г. се подписва примирие между Сърбия и България без никакви предварителни условия. Договорът е подписан в Пирот от пълномощниците на България и на Сърбия – капитан Олимпи Панов и полковник Топалович. 
В постановките на документа е посочено, че примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Войските на двете страни са длъжни да са изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона с дълбочина по 3 км. от граничната линия. Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се още веднага да бъдат назначени делегати за водене на преговори за сключване на мир. 

Условията на примирието не задоволяват България като победителка, но главната цел да се търси международно признание на Съединението налага те да бъдат приети. Повечето от Великите сили вече имат положително отношение към Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Независимо от отрицателното отношение на руския император към княз Батенберг Русия приема факта, че обединена България вече съществува.