Защо 500 000 чисто нови автомобила са паркирани по цял свят, като на цели 37 места ги има само в САЩ? Защо тези коли не се подарят на бедните хора, а събират прах и ръждясват? Дали човек се грижи за чистотата на планетата и за чистотата й, като не успява да оползотвори това, което тя му дава?
Тези въпроси витаят в главата на един преподавател по музика в Държавния университет на Сан Франциско, който преподава цигулка на знаменитости като Ричард Гиър – българинът Ясен Тодоров. Освен световноизвестен музикант той е и страстен любител на пилотирането на самолети. Записал се на курсове през 2002 г., а емоцията му стигнала толкова далеч, че си е купил собствена машина – едномоторен 1976 PA-28 Piper Warrior Cherokee. С него лети и заснема природни забележителности в цяла Америка – от парка Йелоустоун до Ниагара.
Един ден Ясен Тодоров избира да лети над пустинята Мохаве в Калифорния и да мине над логистично летище Викториявил. Близо до него вижда стотици малки наредени като разноцветни кутийки автомобили, които силно контрастират на по-големите силуети на изоставени за скрап самолети. Паркингът с хиляди автомобили е своеобразно гробище на поредната човешка недомислица или просто
Когато вижда огромното поле от изоставени автомобили, Ясен Тодоров не се съмнява и за момент, че трябва да покаже мащаба на последиците от „Дизелгейт“ за автомобилния бизнес. И започва да снима от кабината на своя самолет. Всъщност Ясен предварително проучва района на летището през Google Maps и координира мисията си с наземния контрол, като няколко пъти прелита над терена, за да може да улови най-добрия кадър.
Всяка година авторитетното списание избира най-добрите от милионите снимки, които получава, в три категории – „Дива природа“, „Хора“, „Места“, и излъчва ежегодните победители във всяка от тях. Ясен Тодоров печели първата награда в категорията „Места“.
През август 2015 г. е поканен да бъде гост-редактор на „National Geographic“ за следващата тема на месеца, която е „Отгоре” – нещо, което е погледнато отгоре надолу. Обикновено се получават 15-20 хиляди снимки и се избират 20-30, които се публикуват онлайн, а 1-2 от тях и в списанието. Особени спомени пази от пътуването си до Исландия.
„Направих хубави снимки на старите глетчери, които са още от ледниковия период и наистина се вижда как се топят с изключително висока скорост. Друго, което се вижда от самолет и ми направи страхотно впечатление, са реките – там където се съединяват, преди да се влеят в океана, се оцветяват неописуемо. То е живопис, красота, несрещана никъде другаде. Понеже почвата е вулканична, оцветява реките по изумителен начин. Снимани отгоре, те са във всички цветове – зелено, оранжево, червено“, описва феерията Ясен Тодоров.